Немският философ Фридрих Шелинг е казал: „Архитектурата е музика в пространство, в което е застинала музика“. На някои хора им е писано да оставят творческа следа след себе си, която да направи света по-красив. Такъв е и архитектът Никола Груев, или иначе казано – музикантът Котарашки. По образование Никола Груев е архитект, а по призвание – музикант. Неслучайно след няколко години практикуване на професията си, той започва съвсем на шега в свободното си време да твори музика на компютърна програма.
След известно време придобива достатъчно опит, за да започне да оформя своя собствен стил, който бива силно повлиян от етномузиката. Така. смесвaйки различни музикални стилове, с преобладаващи балкански мотиви и най-разнообразни песенни и инстrументални елементи, записани по време на пътешествия из страната ни с помощта на диктофон, се получава нещо силно докосващо сетивата, което вълнува хора от целия свят. Скоро Никола Груев започва да публикува публично произведенията си в платформата MySpace. Избира за свой псевдоним името Котарашки, което чува от забавна история на близък. Не късно след представянето на музиката си в интернет, тя бива забелязана от хора от различни крайща на света. Започват да валят хвалебствия и най-важното – предложения.
Котарашки бива избран сред стотици от продуцента на немската звукозаписна компания Asphalt Tangо. Първият албум на Котарашки Opa, hey се появява през 2009 година и е изцяло дигитален. Той бързо придобива популярност, като се задържа пет месеца в класацията World Music Charts Europe и стига до 3-то място. Той бива отразен и в изданията Guardian и Independent. Парчето Mandra придобива неочаквана популярност. То е включено в анимационния филм на Теодор Ушев „Сляпата Вайша“, който бе номиниран за престижната награда „Oскар“ по разказ на Георги Господинов. Освен това то също звучи във филма Love.net на режисьора Илиян Джевелеков заедно с още няколко произведения на Котарашки. А световноизвестният музикален журналист от BBC Чарли Жилет включва Mandra в негова компилация.
На следващата година създава инстументалната група Kottarashky & The Rain Dogs в състав от кларинетиста Александър Добрев – Сашо, басиста Йордан Гешаков, китариста Христо Хаджиганчев и джаз барабаниста Наско Попов. През 2012 година излиза аблумa Demoni на Kottarashky & The Rain Dogs. В две парчета взема участие и изпълнителката Туи Мамаки от Нова Зеландия, която се запознава с Котарашки онлайн. Видеото към парчето дало име на аблума пък е дело на Теодор Ушев. Последният албум на Kottarashky & The Rain Dogs излиза през 2016 година под името Cats, dogs and ghosts.
В четири от парчетата вокалист е Димитър Василев – Нуфри. Съставът на Kottarashky & The Rain Dogs е променен като сега той включва вокала Димитър Василев – Нуфри, саксофониста Димитър Льолев, басистът Николай Сербезов, китаристът Христо Хаджиганчев и Атанас Попов на барабани. В началото на 2019 година излиза последното парче на Kottarashky & The Rain Dogs за първи път в колаборация с Миленита. Заглавието е Ni Lah , като текстът е от лирическата миниатюра на Пенчо Славейков – „Ни лъх не дъхва над полени“.
Видеото е дело на Теодор Ушев, като форматът на видеото е 360° VR, който може да се гледа с VR очила или с функцията на жироскопа в мобилните телефони. Освен това тази година Kottarashky & The Rain Dogs участваха рамо до рамо със световноизвестни звезди в концерта на „Франкофоли“ в Благоевград на 21 и 22 юни, а по-късно и станаха първите българи участали в международния фестивал „Франкофоли“ в Ла Рошел, Франция на 14 юли, когато е и националният празник на държавата. Последният голям успех на Котарашки е от преди месец. Той успява да стигне до финала в конкурса за ремикс на един от записите на британския изследовател сър Дейвид Атънбъро от албума My Field Recordings From Across The Planet.
Котарашки е един от шестимата музиканти, избрани измежду 300 предложения. Публиката ще има възможност да избере победител сред шестте финалисти, като срокът за гласуване изтича на 15 септември, а победителят ще бъде обявен на 1 ноември. Всички ние стискаме палци талантът му отново да бъде оценен! Нямам ясен спомен за първите реакции, беше доста отдавна. В онези години музикалните ми занимания бяха по-скоро забавление, начин да разпусна от ежедневието си на архитект. Нещата се случваха малко на шега, така се появи и псевдонимът. Не мисля, че някой от близките ми е взимал всичко това на сериозно по онова време. Едно е сигурно, досега не съм чул някой да каже, че псевдонимът е несполучлив, което ме радва.
Никога не съм бил по сложните схеми. Като архитект работих основно в стила на минимализма. Less is more, както казва Мис Ван дер Рое. Опитвам се да пренеса тази естетика и в музикалното си творчество. Подходът ми към композирането е по-скоро умозрителен, трудно се импровизира на компютър. В този смисъл има нещо архитектурно в начина ми на създаване на музика. В музиката си никога не съм се притеснявал да използвам неособено качествени записи, за мен е важен само крайният резултат и общото въздействие. Подобен подход използвах и в клиповете си. И най-некачественият видеоматериал е добре дошъл, стига да бъде раздвижен успешно и да допълва с визия въздействието на песента. Бих нарекъл това търсен Lo Fi ефект.
Опитвам се да използвам технологиите просто като инструмент, чрез който да предавам емоции, а не да задълбавам и да се превръщам в роб на безкрайните им възможности. Музиката е човешкото творение, което най-много се доближава до божественото. Мисля, че музиката е избрала всеки един от нас. Това превъплащаване е характерно най-вече за рок и поп звездите, представителите на шоубизнеса. Аз възприемам себе си като обикновен артист. Единственият ми сценичин реквизит е каскетът ми. Това може би е минус за кариерата ми, но не умея да влизам в роли. Признавам си, че не очаквах този успех. Доста съм критичен към работата си, може би и заради това не съм особено продуктивен като творец. В такива моменти си казвам, че, да… може би притежавам талант и това ми дава стимул да продължавам напред. Музиката е универсален език.
Никога не съм усещал разлика в приема от страна на публиката, независимо в коя точка на света сме я изпълнявали. Единствената разлика е може би в темперамента на публиката и в начина, по който тя изразява емоциите си. Определено не. Хората са твърде различни, затова има и такова многообразие от музикални жанрове. Но се надявам, че възраждането на етномузиката има положителен културен ефект. Може би младите хора виждат, че балканските мотиви могат да звучат интелигентно и това отслабва влиянието на чалга културата в обществото ни.
Каква е вашата реакция?
