Автор:Иван Стамболов – Сула Поради големия интерес към бъдещата партия „Няма такава държава“ миналата седмица си наложих да прочета учредителната ѝ декларация. Ето я с лек, ненатрапчив и никого неангажиращ коментар:
България е свободна страна, но българските граждани не са свободни. Страната ни е в плен на своеобразна политическа плутокрация.
От какво се определя свободата на една страна, ако не от свободата на нейните граждани? От свободата на дивеча? Освен това думата „своеобразна“ в политически документ звучи несериозно. По-добре използвайте „така да се каже“ или „дето има една приказка“.
Политическата класа грубо и демонстративно пренебрегва желанията на хората, грижейки се единствено за своето облагодетелстване и де факто безцеремонно се изправя срещу собствения си народ.
Очевидно „политическата класа“ се състои от изроди, които произлизат от нещо друго, а не от въпросния „народ“. Що се отнася до израза „де факто“, за него важи всичко казано по-горе по отношение на „своеобразна“. Цялата формулировка евтинее дори за площадно говорене.
Партийната аристокрация е теглила една дебела разделителна линия между себе си и българите.
Не беше ли „плутокрация“, кое от двете? Види се „партийната аристокрация“ се състои от чужденци.
Член първи от Конституцията на Република България гласи: „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция“. Това означава, че според Конституцията най-отгоре във властта стои българският народ! Ние, като свободни граждани, искаме този текст от Конституцията да не бъде просто куха фраза. Искаме да превърнем България в наистина свободна страна, в която обществото да взема решения, а политиците да ги изпълняват.
Искате да „превърнете“ (ей, магьосници такива!) България в свободна страна, след като в първото изречение на преамбюла казвате „България е свободна страна“? С тези думи започва декларацията. Ако България не беше свободна страна, публикуването на подобни декларации нямаше да е възможно.
Ние, учредителите на политическа партия „Няма такава държава“, в съответствие с Конституцията на Република България и вярвайки във върховенството на закона и върховенството на морала, приемаме и утвърждаваме тази учредителна декларация.
Невинаги върховенството на закона и върховенството на морала са едно и също нещо, но за нуждите на популизма това изречение става, особено когато е изкрещяно с необходимата доза патос.
Принципите, за чието спазване и утвърждаване, ПП „Няма такава държава“ ще работи са следните:
– разделение на властите
То е налице, гарантирано е чрез синхронизирането на законодателството с европейското и се доказва с факта, че президентът е от БСП, която в парламента е в опозиция.
– народен суверенитет
Нали го казахме за чл. 1 от Конституцията малко по-горе? Гарантиран е. Доколко може да бъде упражняван е съвсем друг въпрос и е проблем на народа, а не на мераклиите да го управляват. Напротив, влезли във властта, мераклиите вече нямат интерес от ефективен „народен суверенитет“.
– политически плурализъм
Той е факт, иначе Слави Трифонов нямаше да си направи партия.
– свобода на словото
И то е факт, иначе „Шоуто на Слави“ щеше да е или невъзможно, или официозно.
– реални гаранции за спазване правата на човека и гражданина
Тук е хубаво да видим пример за „нереални гаранции“. България е рай за всевъзможни правозащитни организации. Може би реализмът на гаранциите се крие в тяхното отстраняване?
Основните цели пред ПП „Няма такава държава“ са:
– засилено участие на гражданите във вземането на решения чрез преки допитвания до народа;
Народът като един експерт по изтребители трябваше да се произнесе за F-16 и като един експерт по ядрена енергетика трябваше да каже каква ще бъде пазарната цена на тока след 40 години, за да пресметнем рентабилността на хипотетичната АЕЦ „Белене“. Култът към референдумите е една от тай-грозните черти на популизма. Референдумите са в интерес единствено на умеещите да формулират подвеждащи въпроси.
– смяна на избирателната система от пропорционална към мажоритарна с абсолютно мнозинство в два тура;
Добре дошли, местни деребеи! Какъв е проблемът партиите да издигнат „мажоритарни“ кандидати и да организират кампаниите им през съществуващите структури? И обратно: кой наистина независим кандидат би се справил с партийната организация и финансиране срещу себе си? Ценко Чоков?
– намаляване на броя на народните представители в парламента от 240 на 120;
Въпрос: кога има повече демокрация – при по-голямо или при по-малко представителство? Друг въпрос: кога на лобистите ще им е по-евтино да си прокарат закон – при повече или при по-малко депутати? Ако следваме тази философия и я доведем до нейното съвършенство, най-голяма справедливост, най-неподправено народовластие ще постигнем при парламент, който се състои от 1 депутат (без заплата, разбира се), избран с абсолютно (100%) мнозинство на 4 тура. Тогава НАРОДЪТ най-сетне ще стане истински субект на властта!
– реално въвеждане на възможността българските граждани да могат да гласуват и дистанционно, по електронен път, на избори и референдуми;
Добре дошли в Отдел „Личен състав“ на Ковачки! Гласуването по интернет е рай за корпоративния вот – ЕГН и парола срещу заплата.
– въвеждане на задължително гласуване на изборите и референдумите;
Това е добре да се въведе. Добре е да се въведе и активна регистрация с цел изчистване на списъците от „мъртви души“, но това са дреболии, които нямат място в подобни мащабни документи.
– пряк избор от гражданите на директорите на областните дирекции и на началниците на районните управления на МВР;
Братя Галеви, Фидел Беев и Цар Киро – шефове на полицията. Честито!
– пряк избор от гражданите на Главния прокурор на Република България.
Ето един начин Мая Манолова да се пробва и за главен прокурор.
– пряк избор от гражданите на Омбудсмана на Република България;
Това няма никакво значение. Хайде поне него да постигнем, та да кажем: изпълнихме си обещанията!
– цялостно реформиране на пpaвooxpaнитeлнaтa система и установяване на реално върховенство на закона;
Само правоохранителната? Нима ще оставите правораздавателната без „цялостно реформиране“? Пък и грамотният политик се бори за върховенство, било реално или нереално, на правото, а не на закона (освен че прави разлика между правоохранителна и правораздавателна дейност).
– премахване на партийното влияние върху правосъдната система;
Тоест, Парламентът да няма квота, да няма мнение, да няма влияние? Ами народовластието, ами волята и контролът на народните представители – тези емблематични фигури на демокрацията (нищо че ще ги съкратите наполовина)? Партиите да не се намесват в избора на магистрати? Успех! Любопитно е, когато човек обещава такива неща, как възнамерява да ги изпълни, особено когато ще се опита в качеството си на партия, на която трябва „да се премахне влиянието“. И какво наказание заслужава, ако не успее, ако излъже.
– реформиране на системата на общественото здравеопазване и осигуряване на свободен и равнопоставен достъп на всички граждани до адекватни и качествени медицински услуги;
Реформата е ясна – закриване на „неадекватни“ болници и превръщане на останалите в „адекватни“. Кажете тогава просто: „ще закриваме болници“, стига да имате дупе. Това е реформата, всеки го знае. Тогава може и да ви ръкопляскат, защото никой досега не посмя да го направи въпреки очевидната необходимост.
– осъществяване на административна реформа чрез намаляване на бюрокрацията и въвеждане на електронно управление, неутрализиране на монополните и картелните структури и създаване на условия и механизми, които да предотвратяват появата на нови;
Какво значи „намаляване на бюрокрацията“? Празни приказки. Ще намалите числеността на администрацията или ще турите край на бюрократичното ѝ поведение? Ако решите да намалите числеността на администрацията (не че не е необходимо), ще имате сериозен електорален проблем. Сметнете чиновниците заедно със семействата им и ще видите. Що се отнася до „електронното управление“ (по-точното е „електронни услуги за гражданите“) – готови ли сте да се лишите от таксата на гише? Сметнахте ли добре? Но, виж, премахването на монополите и картелите чрез реформиране на администрацията – това вече наистина е иновативно!
– реформиране на образователната система и въвеждане на cтaндapти, oтгoвapящи нa съвременните изисквания и пазара на труда;
Закриване на училища, в които „парите следват“ ученици, които даже не знаят къде се намира училището, но по документи всичко е О.К.? Какво значи „стандарти“: гражданско обучение, запознаване с видовете власти (дето уж ги няма в разделен вид) и институции, преосмисляне на курсовете по литература и история?
– защита на семейството и семейните ценности;
Да, това е за да гласуват и „консерваторите“, които напоследък са модерни. Какво включва защитата – забрана на еднополовите бракове? Отмяна на гражданския брак и оставяне само на църковния (както е било преди комунизма)? Да бъдем по-конкретни. Кои са семейните ценности – да си миеш зъбите преди лягане и да не казваш думата „задник“ пред възрастни?
– осигуряване на достоен живот чрез достойни доходи, гарантиране на човешките свободи и личната неприкосновеност и сигурност;
Тук се усеща драматичната липса на дефиниция за понятието „достоен“, а в сериозни документи не бива така. Но когато си говорим общи приказки, това не е от значение. Що се отнася до гарантирането на свободите и сигурността, то е осигурено от десетки досадни документи и не е нужно някой да се явява като Спящата красавица, проспала последните 100 години, и да открива топлата вода.
– засилване ролята на Република България в структурите на Европейския съюз и пълноправно членство в Еврозоната, включване на страната в Шенгенското споразумение и Банковия съюз на ЕС.
Освен патриоти и „консерватори“, също така сме и проевропейци – така се прави, за да можеш утре да се коалираш с когото се окаже изгодно и, ако може, да те харесват всички избиратели, които се хранят със звънки лозунги.
Ние вярваме, че нацията трябва да се обедини, за да отстоява и отвоюва гражданските си права!
Вярата е хубаво нещо, стига да е искрена. Пък и нацията е достатъчно обединена. И един съвет: нацията има интереси, а не права. Още по-малко пък граждански.
Така завършва учредителна декларация на политическа партия „Няма такава държава“.
Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Каква е вашата реакция?
