През 626 г. – завършва десетдневна аварска обсада на Константинопол, в която участват славяни, българи и други народи. 1865 г. – Тодор Бурмов започва да издава в Цариград в. „Время“. Вестникът излиза всяка събота. Последният му брой е отпечатан на 21 януари 1867 г. 1876 г. – в Букурещ започва да излиза редактираният от Стефан Бобчев политически в. „Стара планина“. 1877 г. – по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) започва преместването на Главната квартира на руската армия от село Тръстеник (днес град) в село Горна Студена, Търновско. 1908 г. – основани са Български конституционни клубове в Кратово и Крива Паланка . 2001 г. Външният министър Соломон Паси провежда среща с арабските посланици, на която заявява, че отношенията на България с арабските страни в миналото са били много по-добри, отколкото през последните години и че може да се направи много за подобряването им. 2001 г. Обявено е, че безработните в България са 661 000 души, което е 19,4 % от работоспособното население.
1990 г. Андрей Луканов връчва на Великото народно събрание оставката на правителството си. Андрей Луканов е български политик и държавник, 40-тият министър-председател на България (8 февруари – 22 септември 1990 г., 22 септември – 20 декември.1990 г.), министър на външнотърговските връзки (1987 г. -1989 г.). Той е член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (1989 г.). Завършва Института за международни отношения в Москва (1963 г.). Работи като инспектор в отдел “Икономически, СИВ и Общ пазар” на Министерството на външните работи (1963-1965 г.). Началник отдел “Международни организации” при Министерството на външната търговия (1966-1968 г.). Първи секретар в постоянното представителство на НРБ в ООН в Женева (1969-1972 г.). От 1972 г. е заместник-министър, а от 1973 г. е първи зам.-министър на външната търговия. Председател е на Комисията за икономическо и научно-техническо сътрудничество при Министерски съвет (1976-1980 г.). Член е на Държавния съвет от 17 ноември 1989 г. Член е на председателството на ВПС и член на ВПС на БСП (2 февруари – 25 септември 1990 г.). Бил е народен представител в VII, VIII и IX Народно събрание (1976-1990 г.), VII Велико народно събрание (1990-1991 г.), в XXXVI и XXXVII Обикновено народно събрание (1991-1996 г.).
По искане на Главния прокурор на Република България му е отнет депутатският имунитет, арестуван и подведен под отговорност за отпускане на кредити и безвъзмездна помощ на някои развиващи се страни. През март 1997 г. Европейският съд за правата на човека в Страсбург решава, че тези действия на прокуратурата са неоснователни. На 2 октомври 1996 г. е убит пред дома си в София. 1981 г. В околоземна орбита е изведен изкуственият спътник на Земята “Интеркосмос-България”. Институтът за космически изследвания към БАН участва в изготвянето на апаратура за следните спътници: „Интеркосмос“- 8, 12, 14, 19; „Интеркосмос-България-1300“ и „Mетеор-Природа“, „Вертикал“ – 3, 4, 6, 7, 9 и 10, както и в изготвянето, и осъществяването на научната програма на първия и втория български космонавти на борда на „Салют-6“ и „Mир“, космическите станции „Вега“, „Aктивен“, „Гранат“, „Интербол“, „Апекс“ и „Фобос“. 1962 г. България признава независимостта на Ямайка. Ямайка е страна, разположена на едноименния остров и на още няколко по-малки острова в Карибско море. Климатът е тропичен. Характеризира се с ураганни ветрове и чести земетресения. Растителността е вечнозелена – тропически гори и савани.
Населението на страната наброява 2 540 хиляди жители. Кристофор Колумб открива острова през 1494 г. и го обявява за колония на Испания. Великобритания завладява острова през 1670 г. и той е британска колония до 1962 г., когато е обявена независимостта на Република Ямайка. От 1962 г. Ямайка е член на ООН. 1953 г. ЦК на БКП задължава местните партийни организации да организират издирването и събирането на документи и написването на спомени от партийни дейци за „героичната история“ на партията до 9 септември 1944 г. Тези материали трябва да се изпращат в партийния архив на ЦК на БКП. 1946 г. Провежда се съдебен процес срещу главния редактор на в. „Свободен народ“ – орган на БРСДП(о), Цветан Иванов, продължил до 13 август. Цветан Иванов е обвинен, че със статиите си разгласява клеветнически твърдения, които създават недоверие към властта. Осъден е на една година, седем месеца и 15 дни строг тъмничен затвор. 1945 г. Завършва тридесет и седмият конгрес на БРСДП, организиран от привържениците на единодействието с комунистите. Приети са нов устав и програма на партията. За главен секретар е избран Димитър Нейков, а привържениците на Коста Лулчев и Григор Чешмеджиев образуват отделна политическа сила. Димитър Манолов Нейков е политически и държавен деец. Роден е 21 май 1884 г. в Тулча. Завършва философия в Мюнхен. След завръщането си в България работи като учител. Взема дейно участие в кооперативното движение.
Избиран е за председател на редица кооперации – потребителна кооперация „Напред“ в София, спестовно-строителна кооперация „Подслон“, на Ючбунарската популярна банка, Съюза на народните кооперативни банки и на Общия съюз на популярните банки. От 1920 г. до 1934 г. е народен представител. Той е един от ръководителите на БРСДП, в периода между двете световни войни (1918-1939 г.) е секретар на партията. Обявява се срещу обвързването на България с Германия в навечерието на Втората световна война (1939-1945 г.). Взема участие в изграждането на Отечествения фронт. Председател е на Софийския окръжен комитет на Отечествения фронт, а по-късно става член и на Националния комитет на Отечествения фронт.
След 9 септември 1944 г. става министър на търговията, промишлеността и труда (1944-1946 г.). През 1946-1949 г. е подпредседател на Президиума на Великото народно събрание. Участва в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция 1946-1947 г. От 1945 г. е главен секретар на БРСДП до вливането и в БРП (к) през 1948 г. Димитър Манолов Нейков умира на 16 февруари 1949 г. 1928 г. На 7, 11 и 30 август се изпращат британски и френски ноти против опитите на България да закупи автоматично оръжие (датски картечници), забранено по Ньойския договор (аферата „Мадсен“), и за борба срещу навлизането на чети на ВМРО във Вардарска Македония. 1924 г. Приет е Закон за борба със скъпотията, който създава общински комисарства по продоволствието начело с Главно комисарство към МВРНЗ и установява контрол върху търговията с хранителни стоки (до юни 1925 г.). 1908 г. Основани са Български конституционни клубове в Кратово и Крива Паланка. На 20 юли във Велес и Битоля са основани първите Български конституционни клубове от легализирани дейци на десницата на ВМОРО. На 27 юли в Солун е основан клуб и изработените от него програмни документи са приети и от останалите клубове.
Подобни клубове са учредени на 31 юли в Скопие, на 2 август – в Куманово, на 5 август – в Тетово, на 6 август – в Щип, на 10 август – в Гостивар и Одрин, на 15 август – в Кочани и Сяр, на 29 август – в Цариград. 1877 г. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) започва преместването на Главната квартира на руската армия от село Тръстеник (днес град) в село Горна Студена, Търновско. 1876 г. В Букурещ започва да излиза редактираният от Стефан Бобчев политически в. „Стара планина“. Стефан Бобчев основава и дълги години ръководи Дружеството на българските публицисти и писатели. Издава и редактира вестник „Стара планина“, списание „Юридически преглед“, списание „Българска сбирка“ и др. Издава редица студии, сборници, трудове, по-важните от които са: „Писма за Македония и македонският въпрос“, „Източна Румелия“, „Българско обичайно наказателно право“, „Българско обичайно съдебно право“ и др. Той е един от инициаторите за създаването на Висшето училище (СУ „Св. Климент Охридски“).
Бобчев е преподавател в него по българско и славянско право и по история на каноническото право от 1902 г. до 1927 г. По негова инициатива се създава и Балкански близкоизточен институт, в който той е директор и преподавател по съвременна политическа и социална история. 1865 г. Тодор Бурмов започва да издава в Цариград в. „Время“. Вестникът излиза всяка събота. Последният му брой е отпечатан на 21 януари 1867 г. Тодор Бурмов е обществен, политически и държавен деец, книжовник, член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е през 1834 г. в село Нова махала. Завършва Киевската духовна семинария, след което става учител в Габрово. През 1860 г. заминава за Цариград. Става редактор на списание „Български книжици“, а по-късно и на вестник „Съветник“ и вестник „Время“. Включва се в църковно-националната борба, като чрез редица публикации доказва правото на българския народ да има независима църква. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) сътрудничи на княз Черкаски в Канцеларията за гражданско управление. След Освобождението е един от най-изявените дейци на умереното русофилско крило на Консервативната партия, като редактира и нейния пръв печатен орган вестник „Витоша“.
През 1878 г. е вицегубернатор на Пловдив, а през 1879 г. – пръв губернатор на София. През 1879 г. той е първият министър-председател на България след Освобождението и едновременно министър на вътрешните работи. От 1881 г. до 1883 г. е член на Държавния съвет. Автор е на книгата „Българо-гръцката църковна разпря“. 626 г. Завършва десетдневна аварска обсада на Константинопол, в която участват славяни, българи и други народи. Обсадата започва на 29 юли. Славяните са леко и тежко въоръжени пехотинци, чиято задача е с лодките си еднодръвки да осъществят морската обсада. След ожесточено сражение те претърпяват поражение. Хаганът нарежда да бъдат избити, което предизвиква гнева на всички славянски войници, които се оттеглят от полесражението. Хаганът е принуден да свали обсадата. На тази дата са родени: 1943 г. Роден е Николай Майсторов – български художник. Завършва Художествената академия в София. Има много самостоятелни и колективни изложби в България, редица европейски страни, Америка и Азия.
Много галерии и колекции в цял свят притежават негови платна. 1943 г. Роден е Кирил Кавадарков – български актьор. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” (1967 г.) в класа на Методи Андонов. Работи в театъра в Толбухин (Добрич). В следващите години е част от актьорските състави на театрите във Варна, Пловдив и Пазарджик. От 1976 г. започва с участия и в Народния театър „Иван Вазов“. През 1981 г. е удостоен със званието заслужил артист. 1936 г. Роден е Стефан Цанев – български поет и драматург. Завършва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски” (1959 г.) и драматургия в Московския кино институт (1965 г.). Работи като кореспондент на в. “Народна младеж” в Родопите и инструктор към ОК на ДКМС в Перник (1959-1960 г.). Редактор е в Студията за игрални филми (1965-1967 г.), “Театър 199”, “Театъра на окръзите” (1970-1973 г.) и в театър “София” (от 1973 г.). Член е на СБП. Негови пиеси са “Истинският Ивайло” (1963 г.), “Бунтът на статуите” (1967 г.), “Събота’23” (1971 г.), “Джуджето и седемте снежанки + 1” (1976 г.), “Носете си новите дрехи, момчета!” (1977 г.), “Единадесетият час” (1978 г.), “Процесът против богомилите” (1978 г.), “Рицарят на печалния образ” (1979 г.), “Величието и падението на Стефан Стамболов”, “Анна, Анна и Антарктида” (1978 г.), “Рицарят на печалния образ” (1978 г.), “Любовни булеварди” (1982 г.), “Животът – това са две жени” (1983 г.), “В неделя господ си почива” (1984 г.), “Най-чудното чудо” (1985 г.), “Последната нощ на Сократ” (1986 г.), “Тайната вечеря на дякона Левски” (1987 г.), “Страшният съд” (1988 г.), “Другата смърт на Жана д’Арк” (1990 г.), Параноя” (1991 г.), “Пир по време на демокрация” (1992 г.) и др.
Негови стихосбирки са“Часове” (1960 г.), “Композиции” (1963 г.), “Хроники” (1965 г.), “Перигей, или най-голямото приближаване на Земята” (1967 г.), “Аз питам!” (1975 г.), “Анините приказки” (1976 г .), “Реквием” (1980 г.), “Лирика” (1983г .), “Поеми” (1984 г.), “Небесни премеждия” (1986г .), “Сезонът на илюзиите” (1988г .), “Спасете нашите души!” (1992 г .) и др. Пише романите “Мравки и богове” (2001 г.), “Моят втори живот” (2002 г .). 1932 г. Роден е Христо Друмев – български юрист и културен деец. Завършва Право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работи в импресарския отдел на Българската концертна дирекция. Културен аташе е на България в Париж и Бон. Зам.-генерален директор на ДО „Театър и музика“, директор на БКИЦ „Витгенщайн“, Виена. От 1990 г. е генерален директор на НДК. През декември 2002 г. получава орден „Стара планина“ I-ва степен. Капитан е на националния отбор на България по спортен бридж. 1925 г. Роден е Климент Цачев – български писател. Следва право (1947-1951 г.) и българска филология (1951-1956 г.) в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор в Радио София (1949-1950 г.), във в. “Народна младеж” (1950-1951 г.), във в. “Литературен фронт” (1953-1954 г.), “Труд” (1956 г.), сп. “Наша родина” (1958-1959 г .), “Пламък” (1965-1967 г.), “Народна култура” (1968 г.), “Профиздат” (1973 г.). Завежда отдел “Белетристика” в сп. “Пламък” (от 1975 г.). През 1955 г. работи в Румъния. Специален кореспондент на в.
“Народна младеж” и в. “Литературен фронт” в Русе (1956-1958 г.). Драматург на Плевенския театър (1963 г.) и на театър “София” (1969-1970) г. Член е на СБП. Печата за първи път стихотворения във в. “Отечествен фронт” през 1945 г. Автор е на стихотворни сборници, белетристични книги и пиеси, в които преобладава нравствено-етичната тематика. Превежда от румънски език. Негови съчинения са “Стихотворения” (1948 г.), “Първи сноп” (1951 г.), “Дни и хора” (1954 г.), “Нови стихотворения” (1957 г.), “От много любов” (драма, 1958 г.), “Горчив залък” (1960 г.), “Завръщане на земята” (драма, 1963 г.), “За любовта” (1966 г.), “Момчетата станаха мъже” (1966 г.), “Наследството на бащите” (драма, 1967 г.), “Сбогуване с пролетта” (1967 г.), “Шепа пръст” (1967 г.), “Августовско безверие” (1968 г.), “Войници” (1968 г.), “Изстрел. Некролог” (пиеси, 1968 г.), “Свят широк” (1968 г.), “Благословен живот” (1971 г.), “Цената на доверието” (драма, 1971 г.), “По-просто от истина” (1973 г.), “Шест делника и един празник” (1974 г.), “Осем новели за любовта” (1976 г.), “Есенни дъждове” (1977 г.), “Имаше такава песен” (1977 г.), “Жестокост” (1978 г.), “Дом като другите” (1980 г.), “Сътворението на земята” (1980 г.) и др. Умира на 19 март 1996 г. в София. 1919 г. Роден е Дако Даковски – български кинорежисьор. Завършва право в СУ „Климент Охридски“, след това кинорежисура във ВГИК, Москва (1952 г.). Участва като доброволец в Отечествената война. Артист в студийния „Опитен театър“ на Стефан Сърчаджиев (1939-1941 г.) и в театъра в Скопие (1941-1944 г.). Главен секретар, а в последствие и председател на Съюза на българските филмови дейци (1954-1962 г.). Режисьор е на „Под игото“ (1952 г.), „Неспокоен път“ (1955 г.). „Героите на Шипка“ (1955 г.) е кино продукция със СССР, в която участва като актьор. Негови са и филмите „Тайната вечеря на Седмаците“ (1957 г.), „Стубленските липи“ (1960 г.),
„Калоян“ (1963 г., завършен от Юри Арнаудов). Умира на 28 януари 1962 г. На тази дата умират: 2017 г. Умира Асен Гаргов, български певец, музикант и композитор. 1999 г. Умира Паун Христов Генов – български поет и журналист. Роден е на 15 юни 1915 г. в с. Средногорово, Старозагорско. От 1936 г. издава в. „Младо село“. След 9 септември 1944 г. е завеждащ културния отдел на в. „Кооперативно село“, зам.-главен редактор на в. „Трезвеност“. Негови са съчиненията „Нова вяра“ (1938 г.), „Трудовата повинност“ (1945 г.), „Владая“ (Поема, 1946 г.), очерци за К. Тодоров, Ян. Забунов, Р. Даскалов и др. 1923 г. Умира Илия Куртев (И. К. Добрев) – български обществен деец, политик. Роден е на 2 юли 1858 г. в Стара Загора. Учи в родния си град и учителства там. Взема участие в Руско-турската война (1877-1878 г.), в подготовката на Съединението (1885 г.), в Сръбско-българската война (1885 г.).
Уволнен е от армията през 1895 г. Председател е на дружество “Сливница”. 1922 г. Умира Стоян Дринов – български писател и преводач. Роден е в Панагюрище през 1883 г. Учи в родния си град, а след това в Пазарджик. Завършва история в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като учител и като библиотекар в Народната библиотека. Член е на Съюза на българските писатели. Сътрудничи на списанията за деца „Веселушка“, „Детска радост“, „Другарче“ и „Светулка“, редактор е на списание „Люлка“. Пише предимно за деца. Автор е на книгите „Кукувица кука“ (1919 г.), „Весели случки“ (1925 г.), „Изворче“ (1929 г.), „Съчинения. т. I“, (1938 г.), „Люлка“ (1957 г.), „Верни-неразделни“ (1964 г.), „Хорце“ (1990 г.) и др. Превежда творби на А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Майн Рид и др.
Каква е вашата реакция?
