Свободата на словото в България през 2018 г. е намаляла и това е отражение на цялостната слабост на върховенството на закона, както и – между редица други фактори – на факта, че законите се прилагат избирателно и има хора с политическа защита срещу преследване.
В допълнение, професионалните стандарти отслабват на една медийна сцена от разпокъсани издания, използвани за прокарване интересите на собствениците им и отслабване позициите на съперниците им. Журналистите все повече си налагат автоцензура, за да се защитят от политически, корпоративен и криминален натиск.
Това е оценката в годишния доклад за т.нар. Индекс на устойчивостта на медиите (Media Sustainability Index или MSI) на базираната във Вашингтон неправителствена организация IREX, пише „БулНюз“. Анализът е смятан за един от най-задълбочените в света, тъй като оценява не само усещането за свобода на медиите, но и в каква правна, професионална и техническа среда работят журналистите и доколко ги защитават държавата и работодателите им. MSI за Европа се изработва от 2000 г. насам в сътрудничество с Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID).
Показателят за България този път леко се е подобрил – от 1. 81 на 1.89 пункта. Но това е далеч от най-добрият резултат през 2007 г. и поставя страната в категорията на „неустойчива смесена система“ за медии и журналисти. Това е предпоследната по качество категория, в която попадат „държави, покриващи минимални изисквания, в които има отделни сегменти в правната система, както и в правителството, които се противопоставят на една система на свободни медии; ако има видим напредък в защитата на свободата на пресата, подобряване на професионализма и появата на нови медийна компании, то подобни явления са твърде нови, за да се прецени доколко те са устойчиви“.
България, Румъния и Хърватия са единствените страни от ЕС, включени в район, обхващащ още Западните Балкани и бившия СССР, включително републиките от Централна Азия. В тази компания от 21 страни по общ показател на индекса България е на 12-то място – след Киргизстан и преди Босна и Херцеговина.
По свобода на словото ситуацията у нас е оценена на 13-а позиция – между Босна и Херцеговина и Таджикистан. Бизнес управлението на медии е на доста по-високо ниво – 9-о място, т.е. между Македония и Киргизстан, но това е и категорията с най-добър показател за България. По подкрепящи медиите и журналистите институции ѝ е отредено 14-о място, по разнообразие на новинарските източници – 11-о, а по професионализъм на журналистите – 13-о.
Каква е вашата реакция?
