Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
За пореден път приемането на годишния отчет на Съвета за електронни медии (СЕМ) става повод за коментари в парламента за свободата на словото у нас и искания за законови промени за „реален контрол“ върху медиите.
Председателят на ресорната комисия в парламента Вежди Рашидов от ГЕРБ обяви, че чака предложения от съвета за законови промени, тъй като нормативната база не била променяна 20 години (бел. авт. – той не уточни, но се предполага, че става въпрос за Закона за радиото и телевизията). От думите му се разбра, че промените трябва да гарантират „реален контрол“, с който, от една страна, да се гарантира истинска свобода на словото, а от друга – „да се контролира докъде може да стига тази свобода“, тъй като понякога ставало въпрос за човешки съдби.
„Винаги съм питал: Кой български гражданин наруши свободата на словото? Или този проблем е в ръцете на самите медии“, обяви още депутатът от ГЕРБ.
Друга необходимост по думите на Вежди Рашидов е да се намери начин за ограничаване и противодействие на „лъжливите новини“. Според него трябва да бъде съхранена хигиената в обществото.
Скандалът с апартаментите бил линч
Колегата му Тома Биков обяви, че днес не се чуват коментари, че България е на 111-о място по свобода на словото според „Репортери без граници“. „Беше ми много интересно какво щях да чуя отляво в този момент, в този контекст, когато всички български медии са ангажирани с проверки и разследвания, а понякога и с линч на политици“, обяви депутатът от ГЕРБ. По думите му на медиите подлагали на линч само политици, но не и други публични фигури.
Макар и да не уточни за какъв контекст става въпрос, Тома Биков даде да се разбере, че говори за тръгналия от журналистически разследвания скандал с купените на цени под пазарните апартаменти на управляващите. Заради медийни публикации оставки подадоха седем души от ГЕРБ, в т.ч. и вторият човек в партията Цветан Цветанов напусна парламента.
Политиците отговорни, медиите – не
Според Тома Биков от ГЕРБ политиците носели отговорност не само на избори и чрез оставки, а при все по-масово осъществяващия се публичен линч върху тях. В същото време обаче медиите, които понякога били не четвъртата, а първата власт, не носели достатъчно отговорност.
„Свободата на словото вече не се изразява в обективност и в показване на всички гледни точки. Свободата на словото вече се изразява в това всяка медия да има позиция и да я изразява свободно. В България има различни медийни групи, собственици, всеки мисли за печалба и частните медии са най-вече бизнес, който трябва да е печеливш“, смята още Тома Биков. Според него медиите трябва да знаят, че когато се руши доверието в останалите три власти, ще се руши и в тях.
„В момента имаме нужда от минимално количество честност и човещина. Имаме нужда от проверка на новини и информации“, заяви още Тома Биков. Той разкритикува информационния сайт „Биволъ“, заради който по думите му фалшивата новина, че журналист е убит в Русе, обиколила цяла Европа, а сега правел журналистически разследвания и казвал кой е добър и кой е лош.
Контрол върху новинарските сайтове
България трябва да транспонира до септември 2020 г. изискванията на европейска директива, според които всеки един новинарски сайт, който има аудио и визуална информация, подлежи на регулация. Става въпрос за регулация на съдържанието на аудио- и видеоматериалите, а не на публикациите, обясни Бетина Жотева от СЕМ. От думите й пред депутатите се разбра, че към Министерството на културата днес ще бъде сформирана работна група, която да напише законови поправки.
Депутатът от „Обединени патриоти“ Павел Шопов обяви, че е нужна нова регулация върху БНР и БНТ, тъй като особено обществената телевизия не изпълнявала функциите си. Пример за това била програмата на 3 март, която смекчавала празника. „Това е телевизия на Сорос“, обяви Шопов. По думите му през БНТ минавала пропагандата за джендърството.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)