Кога и какво гледа по телевизията всеки български гражданин ще имат възможността да наблюдават управляващите, използвайки благовидния предлог за защита на авторското право, информира „Сега“.
По този повод правителството предлага да бъде създадена специална комисия в Министерството на културата, която да има право да извършва дистанционен мониторинг и контрол над съдържанието, което доставят кабелните, сателитните и всички други платформени телевизионни оператори до домовете на абонатите си.
Идеята на законодателите е да се установяват кражби и нерегламентирано разпространение на телевизионно съдържание. Целите на управляващите ще станат факт, ако бъдат приети поправките в Закона за авторското право и сродните му права. Чрез тях се предоставя възможност на държавата да ползва автоматизирани средства за контрол. Например, такива са специални уреди и компютърни програми, с които на практика ще може да се проникне във всеки телевизор. Тези средства за контрол ще бъдат одобрени и регламентирани със заповед от министъра на културата. Измененията гласят, че чрез специални компютърни програми автоматично ще може да се констатира ползването на закриляни от закона обекти в присъствие или отсъствие на контролен орган и в присъствие или отсъствие на проверяваното лице“.
Промяната казва изрично, че дистанционният надзор ще се прилага, без да е необходимо съгласие на трети лица за това. Според мотивите на предложението е, че въвеждането на подобен вид контрол ще „позволи на контролния орган, в който ще работят шестима души, ефективно да си върши работата, без да се налагат проверки на място“. В идейният проект се посочва и статистика, според която „понастоящем в България около 80% от домакинствата са абонати на платена телевизионна услуга и така получават сигнал чрез посредници – т.нар. платформени оператори“, независимо дали те са кабелни и сателитни оператори, както и доставчици на IP базирани технологични решения.
Според управляващите, в последните години се наблюдава устойчива тенденция към масово нерегламентирано ползване на телевизионно съдържание, което се отразява върху „формирането на цените за краен потребител и затруднява функционирането на пазарите в условията на лоялна конкуренция“. Друга цел на изменението в закона е да бъдат въведени по-лесни правила за връчване на актове за административни нарушения и наказателните постановления на юридически лица.
Съобщения за такива ще бъдат поставяни на таблото за обявления и на интернет страницата на Министерството на културата, ако конкретното лице не може да бъде намерено по друг начин. Там обявлението ще стои 14 дни. В случай, че лицето не се яви, постановлението ще се счита за връчено, според новите правила. Авторите на новите идеи се аргументират с факта, че често се случва административно-наказателните производства да бъдат спирани, именно поради невъзможност съставеният акт да бъде връчен и впоследствие се прекратяват по давност. Пример за горепосоченото е, че през 2015 г. невръчени са останали 56 акта за установяване на нарушения по ЗАПСП, през 2016 г. техният брой е нараснал до 115, а през 2017 г. са били 101.
Каква е вашата реакция?
