Сега четете
Купешките козунаци от магазините са пълни със заместители, ето какво слагат в тях

Купешките козунаци от магазините са пълни със заместители, ето какво слагат в тях

bogomil-nikolov-206145-400x0Великден вече „чука на вратата“, а с наближаването на празниците в търговската мрежа започва да се появява и любимото ни лакомство – козунака. За съжаление много от производителите все повече се отдалечават от традиционната рецепта за този обреден хляб. Миналата година от асоциацията „Активни потребители“ изследваха 16 марки козунак, които се оказаха, че изобилстват от Е-та и най-различни заместители, които никой от нас не би желал да сложи на трапезата пред семейството си, информира ФлашНюз.

Разбира се, все още у нас е широко разпространено месенето на домашни козунаци. Но, за много хора, които нямат време или не се справят добре в кухнята остава алтернативата да си купят козунак. Как да избираме какво купуваме и какво има в индустриалните козунаци – отговорите потърсихме от Богомил Николов – Изпълнителен директор на Българската национална асоциация Активни потребители.

„Активни потребители“ от години правите анализите на козунаците преди Великден, имате ли очаквания тази година качеството им да се повиши?

Колкото и да звучи странно, това до много голяма степен зависи най-много от потребителите. Защото на пазара има и много качествени козунаци, има и такива, които можем да наречем козунаци само в кавички. Всеки знае, че класическия козунак има много проста рецепта и той се състои от брашно, яйца, захар, прясно мляко, мазнина и мая. Докато индустриалните козунаци, които се продават в супермаркетите изобилстват от най-различни добавки, чието място просто не се връзва в тях.

Да припомним на хората предишните години какви „изненади“ откривахте в козунаците в търговската мрежа?

Вижте, те са си написани на етикета. Но, потребителите просто не им обръщат внимание. Но, ако все пак прочетете съставките едва ли ще ви стане много приятно – като започнете натриев стеароил, лактилат, калциев карбонат, калциеви фосфати, серен диксид, калциев пропионат, натриев цикламат, соев лецитин и тн. Какво търсят тези добавки в козунака е въпрос, на който всеки от нас трябва да си отговори сам за себе си. И в крайна сметка козунака не е като хляба, нещо което купува човек всеки ден. Затова смятам, че на празник е въпрос на себеуважение да дадеш малко повече пари за качествен продукт, отколкото както всеки ден да се вторачваме в цената и да купуваме най-евтиното.

Имаше такива козунаци миналата година, в които дори нямаше нито мляко, нито яйца…

Да, имаше и такива, в които бяха спестили и тези неща. Като под яйца все пак имаме предвид яйчен прах, защото никой няма да ползва в индустрията пресни яйца. Да кажем, че този прах е приемлив заместител, но в някои от тях вместо яйца бяха предпочели боя.

Как правят апетитния жълт цвят, който принципно трябва да идва от яйцата?

С боички, но те са два вида – синтентични и естествени. Миналата година теста за синтетични бои слава Богу излезе отрицателен, като че ли разбраха, че поне по-малкото зло е да използват натурални багрила.

Вижте и

Какви съвети ще дадете на хората когато тръгнат да пазаруват за великденската трапеза?

Мисля, че всеки трябва да даде повече уважение към традицията и уважение към себе си и на празник да дадеш 7-8 лева за хубав козунак от кварталната пекарна, изпечен снощи, отколкото да спестиш 3 лева и да си купиш козунак с трайност 60 или 90 дни, който е пълен с химия. Тук е и мястото да кажа признаците на добрия козунак – освен че не е съмнително евтин – поне 7-8 лева, а ако има стафиди или ядки отива към 10 лева, годността му е не повече от 3-4 дни. Няма подобрители на етикета, рецептата е проста и кратка, цепи се на конци при разчупването и има жълтеникав, но не и ярко жълт цвят.

Смятате ли, че държавата трябва да наложи някакъв стандарт за производството на подобни традиционни храни като козунаците например? За да се гарантира, че когато отидем в магазина ще си купим за празника нещо истинско.

Не, защото смятам, че е крайно време браншовете да поемат инициативата, а не да чакат държавата. Защото един хубав стандарт може да се изработи и от гражданското общество в лицето на бизнеса и потребителите, защо не. Въпросът е да има ясен критерии и начин за отличаване на такива продукти. Защо казвам държавата да не се занимава с това? Защото, знаете, че когато бяха разработени стандартите „Стара планина“ и този за киселото мляко, много скоро последваха и скандалите. Не е типично и не е най-добре държавата да се занимае с тези неща, най-малкото защото всеки един управляващ или министър винаги ще търси ПР ефекти от такава инициатива. Производителите трябва да осъзнаят, че качеството е нужно да се издигне в приоритет.

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.

Нагоре