Тъжен фоторазказ от колегата инж. Божидар Крапчев стряска с истинското лице на българската градска среда и тъжната реалност на здравеопазването ни отвътре… и отвън… нека сме съпричастни не само на думи…
Тези няколко красоти са от 29 та поликлиника в кв. Гоце Делчев. Значи в София…
Тук сме вече пред същата поликлиника и нещата са съвсем различни, нали.
За да не си мислите лошо за здравните заведения, това са весели картини от спирката на 4 превозни линии, точно срещу пощенски клон 1404, в същия квартал. Шарено, весело за очите.
По този тържествен вход хора влизат и излизат в същия този пощенски клон, радостни от красотата естетиката и удобствот.
Лошото е, че всеки казва: това не ме засяга. А го засяга. Яко. Защото се разпростира навсякъде. Най – вече в душите ни.
Това беше стон на един мърморко, който се чуди как да направи така, че да не приемат като такъв, а само като кореняк-софиянец от три поколения и да си рекат:е, време е да станем софиянци и ние , та и столичани дори! Дано дано, ама надали. По-скоро ще ме на псуват някои, други просто ще прочетат и ще
Минат нататък. Аз разчитам на едни други – третите, които ще се замислят. То така и трябва да се почне. Дано до живея третите да станат милиони…
Тези няколко красоти са от 29 та поликлиника в кв. Гоце Делчев. Значи в София…
Ама хора, моля по бързайте,, защото моят купон изтича… За съжаление.
Градът е тесен за безгранична та простащина. Тя пропълзява и към Витоша. Ето как можете да се информирате за гледка към София, например:
Ако не успеете, наблизо е още по-удобна:
Това беше на шофьорска та кабина. Прощавайте, можех и да Ви го спестя това унижение человеческое..
Каква е вашата реакция?
