Инес Субашка: Най-силното „оръжие“ е личният пример

admin

В това интригуващо интервю ще наруша правилото и няма да спазя формата на комуникация “Вие“ и ще разговарям на „ти“. Защото тя е Инес Субашка. Тя е мотиватор и личен треньор- създател на групата – Тренировки за машини. Диcциплинaтa, c ĸoятo paбoти – oтдaдeнocттa нa paбoтaтa, ĸoятo въpши, ycилиятa, ĸoитo пoлaгa зa ceбe cи и зa тeзи, ĸoитo тpeниpa, мe нaĸapaxa дa нe ce зaмиcлям мнoгo, a дa й пpeдлoжa дa ни paзĸaжe мaлĸo пoвeчe зa нея. Всеки ден тя е част от eжeднeвиeтo на мнозина трениращи дами и мъже. Инес Субашка е сертифициран личен фитнес треньор, обича да готви и умее да мотирива хора. Тя спазва правилото – „Нито ден без ред“ (латински: Nulla dies sine linea ). За нея може да се каже, че спортът и здравословното хранене са в кръвта й. Още от малка Инес е знаела, че животът й ще е свързан със спорта. Инес започва да пише блога си, заради себе си и тези, които се намират в ситуация, в която не могат да спечелят битката с коилограмите, тялото и душата. Но всеки срещнал я поне веднъж, знае, че здравият дух вирее по-силно в здраво тяло. Haй-мaлĸoтo, ĸoeтo мoжe дa Bи cе cлyчи cлeд тoвa интepвю, e дa cтaнeтe oт cтoлa дocтa пo-вдъxнoвeни и мoтивиpaни дa пpoмeнитe съществено живoтa cи.

Инес не е ли трудно със силата на словото, литературата и книгите да мотивираш “Машините” си, както са свикнали да ги наричаш всяка сутрин и всеки ден хората на които си треньор?

Трудно? Бих казала, че това е най-лесното и прекрасно нещо на света. Думите са един от най-достъпните и най-пренебрегвани „инструменти“, чрез които можем да достигаме до другите. Думите са тези, чрез които можеш да влезеш в съзнанието на човека срещу теб, да докоснеш струна в душата му, която да предизвика порив и желание у човека да реализира най-висшия си потенциал. Думите побират в себе си много смисъл. Смисъл, за който живея и който с най-голямо удоволствие давам на тези, които усещат вътрешната потребност да търсят и намират повече. Тези, които правят необходимото усилие да разопаковат това, което съм събрала в думите си и да открият смисъла, отвъд повърхностното.

Думите, словото, книгите, литературата… те не са случайни. Те съхраняват в себе си толкова много мъдрост, опит и познание. Те са нещо, като пищови, които крият отговорите на много от въпросите, които ежедневно си задаваме. Те са цели светове, които чакат да бъдат отворени и преживени.

Каква е връзката между силовият спорт, волята на духа и тежестта на редовете зад дебелите книги, четени от теб?

Знаеш ли… хората имат склонността да смаляват света, да го ограничават и да превръщат съществуването си в неистов опит да натъпчат многото смисъл, в рамките на нещо малко и незначително. Аз не приемам света, като раздробени фрагменти. Не го приемам, като различни сфери, в които си предопределен да се подвизаваш. За мен светът е едно цяло и всичко се допълва. Едното не може без другото. Живеем в изобилие, а се давим в дефицит на смисъл, защото непрекъснато се опитваме да категоризираме и разделяме.

Спортът, животът, книгите, всичко е толкова еднакво. Това, което е необходимо за успех в една сфера е това, което се мултиплицира във всяка друга сфера, но просто адаптирано към конкретната ситуация.

Ние сме съвкупност от много качества. Ние не сме само тяло, не сме само ум или само душа. Ние сме съвкупност и от трите. Щастливи и завършени са тези, които осъзнаят това и тези, които ежедневно полагат усилия да подхранват и трите. Спорта, здравословното хранене, подхранват тялото. Книгите подхранват ума ми. А всичко останало…малките, тихи моменти, подхранват душата ми. Симбиозата между трите е това, което ме кара да се чувствам цялостна и завършена. Когато допуснем една част от нас да „гладува“, тогава живеем с липса, която непрекъснато напомня за съществуването си; липса, която ни преследва във всеки ъгъл на съществуването ни и не ни позволява да живеем пълноценен и удовлетворителен живот.

Андрей и Инес- на заден план уредите част от ежедневието на един спортуващ

Има ли спортна злоба у авторите четени от теб?

Честно казано рядко нямам какво да кажа, но не намирам точни думи, за да отговоря на този въпрос.

За теб и здравословното хранене идва още от детството ти, но има ли и здравословно четене?

Здравословно хранене от детството ми? Тук си в грешка. Аз се хранех НЕЛЕПО и затова твърдя, че след като аз промених начина си на живот, всеки може да го направи! Здравословно четене… обожавам книгите, но като всяка друга крайност и те биха могли да се превърнат в бягство. Бягство от реалността и от себе си. Всяка книга е един отделен свят, който ти предлага палитра от емоции и преживявания. Иска се много осъзнатост, за да умееш да населяваш един такъв свят, да взимаш най-ценното от него, но после да се връщаш в своята реалност, където да бъдеш присъстващ. Всичко, към което се подхожда умерено и осъзнато е здравословно.

Някой блогъри предпочитат да провокират читателите на мрежата, като изборът им върху думи и изрази който са познат, на които са експресивно оцветени, същевременно предизвикват интерес и не създават комуникативна бариера. Ти как общуваш с читателите си и как преодоля своята комуникационна бариера?

Когато започнах да се подвизавам в блогърското общество, имах комуникационна бариера. Проблемът идваше от това, че се опитвах да подражавам на другите и се опитвах да пиша това, което другите очакват. Преодолях я, когато реших да бъда себе си; когато реших, че ще пиша това, което на мен ми харесва и по начина, по който на мен ми харесва. Само така имах шанса да изпълня предназначението и мисията на блога си- да привлека хора, които са, като мен; хора, които виждат същия смисъл; хора, които имат същата сетивност за света и хора, които прозират смисъла, отвъд повърхностното. Тогава започнах да изпитвам истинско удовлетворение и тогава сякаш се отключи изобилие от всичко, за което бях мечтала.

Всичко, към което се стремим съществува. Ключът към него е в това да бъдем себе си. Само, когато си себе си, привличаш това, което резонира на твоята честота.

Освен това, когато си себе си, привличаш хора, които по един или друг начин те вдъхновяват да бъдеш още повече; хора, които са неспирен източник на идеи, вдъхновение; хора, които провокират да дадеш най-доброто от себе си.

Ти имаш сестра близначка, приличате ли си и какво е тайнствена връзка помежду ви?

На пръв поглед някой ще каже, че не си приличаме. Всъщност аз ще кажа, че си приличаме. Повърхностно може и да се различаваме, но това, което ни сближава са ценностите, гледната точка за живота; това, което носи усещане за смисъл и това, че и тя предпочита дълбочината на живота, пред блясъка на повърхността. Тайнствената връзка е в това, че тя винаги е до мен- тогава, когато не заслужавам и тогава, когато заслужавам. Иска се много фина душа и човек, който наистина държи на теб, за да те подкрепя винаги- независимо на каква вълна си.

Реагирате ли еднакво и имате ли телепатична комуникация, както казват учените и изследванията?

Всъщност да. Тя е от хората, които обожавам, защото ми позволява да бъда себе си и да се чувствам завършена. В тишината на нейното присъствие усещам много смисъл. Тя е от хората, на които мога да кажа и всичко и нищо и пак да си прекарам времето прекрасно. Живея за хората, на които няма нужда да обяснявам, защото те просто знаят и разбират…без думи. Е, такъв човек е тя!

Можеш ла да обориш аудиторията, която смята, че професионалните спортисти не могат да говорят с много думи, нямат богат речник и, че всичко това е за сметка на успехите им на арената?

Да,мога! Смятам, че масово се получава така, просто защото още от малки ни учат какъв е света; поставят го в рамки и ни карат да живеем според вече формираната представа. Всеки, който дръзне да постави под въпрос тези убеждения, ще открие, че е възможно да си професионален спортист и да не си ограничен. Всъщност едното няма общо с другото. Това какъв си е продукт на личността. Това, къде избираш да изразяваш себе си, професията ти е точно това- въпрос на избор и предпочитание, а не нещо, което би трябвало да те определя и ограничава.

Как намираш време за четете, след ката при теб няма “време за губене”?

Четенето не е загуба на време. Нищо, което те кара да се чувстваш добре не е загуба на време. Всъщност аз егоистично браня времето си. Изпълвам всеки миг с хора и преживявания, които ми носят усещане за смисъл и които ме обогатяват. Време има за всичко. Въпрос на приоритети. Аз отварям пространство и време за всичко, което има смисъл за мен, като редуцирам. Хората смятат, че трябва да добавят нещо към живота си, за да се чувстват завършени. Всъщност ключа е в това да извадиш, да премахнеш- да „изхвърлиш“ дребните неща, които тровят деня и живота; тези, които крадат смисъл и носят усещане за пустота и недостиг. Когато махнеш излишното, остава предостатъчно време за всичко.

Каквo ще направиш, ако един ден се събудиш и Фейсбук вече не съществува?

Няма да е трагично.За мен фейсбук е просто един начин за комуникация с хората, които не са част от физическия ми свят. Ако фейсбук не съществува, ще съм премахнала още нещо от живота си и ще имам още повече време за четене и време сред природата. Вярвам, че някой ден ще постигна една от целите си да съм изцяло свободна от съвременния начин на живот и да се оттегля на някое красиво място сред природата, където да правя само това, което ме кара да се чувствам истински жива и завършена, свободна от всякакви его стремежи.

А как ще продължиш да мотивираш и да общуваш с приятелите и хората трениращи с теб?

Най-силното „оръжие“ е личният пример; това да приемаш хората такива каквито са, като същевременно им показваш хубавите страни, които притежават, но игнорират, защото са прекалено фокусирани в това какво не са. Най-доброто ми средство д аги мотивирам е, като им показвам какво са, какво имат потенциала да бъдат, а после им подавам ръка, вдъхвайки им увереност, че заедно ще извървим пътя до тяхната най-добра версия; че заедно ще преодолеем страховете им и надмогнем ограниченията. Понякога всичко, от което човек има нужда е някой, който да види в него повече от това, което той самия подозира, че притежава. Ето това е моята мисия!

Какъв опит могат да почерпят журналистите от читателите на книги, нарастващи непрестанно въпреки слуховете, че читателите на книги спадат и че монитора погълна библиотеката?

Могат да се замислят дали е необходимо журналистиката да се подчинява и изхранва изцяло от зрелища и комерсиализъм или пък може да почерпи малко повече смисъл от истинските неща; от най-дълбоките копнежи и потребности на хората; да даде израз на стойностни, красиви неща и да освети красивата страна на света, вместо да насочва вниманието и да акцентира само върху грозното, пошлото и повърхностното. Не слагам всички под общ знаменател, но като цяло това е картината на съвременната журналистика. Всява усещане за страх, безизходица и паника. Смалява света до границите на грозното и зачерква хубавото.

Ти какъв блогър си – самоироничен, отдаден, многословен и усвоил словото на уеб писането?

Многословна със сигурност! Обичам да пиша и блогването е начин, по който имам възможността да правя нещо, което обожавам- да чета, да се уча, да анализирам и синтезирам, а после да споделям; да получавам обратна връзка, да търся повече смисъл, повече знания. Чрез блога, статиите и хората, с които комуникирам, успявам да опозная себе си и да науча повече за себе си- за възможностите си, за това, какво ми липсва и къде трябва да поработя; получавам възможност да черпя опит и знания от хората, които отделят от времето си, за да четат и коментират статиите ми.

Ти не се се ли чувстваш като журналист или поне като писател с вярна аудитория?

Журналист…не. Писател с вярна аудитория… На първо място пиша за себе си. Писането е вътрешна потребност. След това, споделям думите си, защото те отразяват част от моя свят, преживявания и опит. Те са моят ключ към света на другите и само чрез тях имам възможността за кратък миг от времето да стана част от живота на някой непознат. Непознат, който има нужда от мен или пък непознат, от който аз се нуждая.

А относно това дали с чувствам ,като писател…не. Не обичам да идентифицирам себе си с определения. Аз съм си аз и етикетите само ограничават. Аз съм просто човек, който е дръзнал да сподели себе си и част от своя свят с другите.

И все пак не ти ли омръзва поустването и множеството селфита, или това е нарочен инструмент на комуникация с твоите възпитаници?

Всъщност нямам нито едно „селфи“. Нямам нито една снимка, която да съм си направила сама. Макар и да изглеждам, като нарцис, всъщност не съм от хората, които обичат да се снимат. Но факт е, че живеем в свят, където сетивата ни са презадоволени и за да привлечеш вниманието на тези, до които искаш да достигнеш, трябва да им предложиш цяла палитра от емоции и преживявания. Във виртуалния свят това се получава, като комплект от инструменти- снимки, текстове, клипове и т.н.

Освен това не бих нарекла някой мой възпитаник. Аз боравя с думата съмишленик. Всеки, който по един или дург начин подкрепя това, което правя е мой съмишленик. Всеки, който е отделил от времето си да хареса страницата ми, да сподели статия, да я коментира или пък просто д аизкаже мнение или препоръка е мой съмишленик; човек, който ми помага да подобрявам себе си и работата си- начина, по който изразявам себе си.

Как се мотивираш самата ти?

Нямам нужда от ритуал за мотивация. Аз знам, че животът е ехо и че това, което изпращаш към него е това, което получаваш. Всичко, към което се стремя съществува и е постижимо. От моят „вик“, зависи какво се връща обратно към мен. Знаейки това, аз съм поела отговорността за собствения си живот и не мога да разчитам на случайността да ме предразполага към действие. Аз се будя с мисълта и знанието, че денят ми предлага изобилие от възможности и от моите усилия зависи до колко ще успея да се възползвам от тях и да ги реализирам.

Имаш ли любим журналист или медия?

Смятам, че журналистиката в днешни дни има доста изкривена дефиниция. Медиите са по-скоро средство за манипулация и канализирането на хората в една тълпа от хипнотизирани, послушни същества, които биват убеждавани в собствената си ограниченост.

Не вярвам в пропагандата на медиите, не харесвам качеството на масовата, съвременна журналистика.

Аз съм привърженик на отделната, уникална личност и следя работата именно на тези хора. А те побират в личността си прекалено много смисъл, за да ги ограничавам и натъпквам в понятието журналист.

А книга и автор?

Обичам да изследвам света със Стефано Д‘Анна и неговата Школа за Богове, да провокирам и разобличавам егото си с Екхарт Толе, да пътешествам из света на думите със Сафон и неговите прекрасни книги, да бродя из пространството на варианти на Вадим Зеланд и да си избирам този, който искам да преживея. Обичам квантовата физика, епигенетиката и всички науки, които изследват света.

Любимите книги и любимите автори никога не са едни и същи. Те са променлива величина и зависят от това на какъв етап от израстването си и каква потребност имаш в дадения момент от живота си. Истината винаги е там, тя само чака ти да узрееш достатъчно, за да бъдеш готов да я приемеш и разбереш. Книгите винаги са там и чакат, да пораснем достатъчно, за да ги разлистим и да открием повече от това, което знаем и повече от това, което подозираме, че съществува.

Дай съвет как да започнат читателите на Любословие своят ден, или си представи, че това е твоят първи статус във фейсбук за днес?

Светът е такъв, защото вие сте такива. Всичко, на което се натъкваме е раздробената версия на нашата истинска същност. Привличаме към себе си хората и ситуациите, които резонират на нашата честота и това, което сме ние. Ако искате да промените реалността и света си, това е възможно. Промяната обаче започва от вас. Не съществува нищо друго освен самите ние и всичко, което ни заобикаля е наше отражение. Образа и реалността, в която се подвизаваме, зависи от усилията, които сме склонни да положим, за да се изправим пред себе си, ограниченията си и желанието ни да се освободим от властта на егото.

Всичко е възможно и всеки един от вас има безграничен потенциал. Ще го реализирате тогава, когато поемете отговорността за собствения си живот и тогава, когато разберете, че нищо не се случва НА вас, а всичко се случва заради вас. Когато осъзнаете, че вие с поведението си и това, което сте, каните всяко едно събитие и всеки един човек в живота си!

[spider_facebook id=“1″]

Интервютата на Любословие: