Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
„Промените в Закона за личните данни, които касаят работата на журналистите, са покушение върху свободата на словото“. Това заяви в обзорното предаване „Позиция“ на Радио Варна председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова. Според нея, ако промените бъдат прегласувани след ветото на президента, те ще завържат ръцете на журналистите, а разследващата журналистика ще изчезне.
„Новите критерии създават режим на цензура върху медиите. Всяко изнасяне на нелицеприятна информация за държавната власт и нейни представители или за корупционни практики в икономическата и обществената сфера може да бъде преценено като „накърняване на доброто име” на критикуваните“, подчертават от СБЖ.
Снежана Тодорова напомни, че промените се оправдават със синхронизиране на нашето законодателство с Общия регламент на ЕС за защита на личните данни (GDPR), но на практика нямат нищо общо с целите на този регламент.
„Журналистиката работи в интерес на обществото, не на този или онзи управляващ, не в интерес на съответната корпоративна групировка или на този, който дава парите“, подчерта председателят на СБЖ:
Един от неговите текстове в Закона за личните данни на практика въвежда задължение за всеки журналист и всяка медия да преценяват допустимостта на съобщените в материалите им лични данни по 10 критерия:
1. естеството на личните данни;
2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора(медия/журналист);
4. характера и естеството на изявлението;
5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
6. отчитане дали става въпрос за лични данни на публична личност, което е в обхвата на контрола по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото;
7. отчитане дали засегнатият не е допринесъл с действията си за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението (публикацията);
9. съответствието на изявлението (публикацията) с основните права на гражданите;
10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.
Изпълнението на тези критерии ще може да се контролира от Комисията за защита на личните данни, а за нарушения се предвиждат глоби от десетки милиони левове.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)