Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Издаването на „Литературен сборник на Българановците“ (изд. „Гео Милев“) е събитие в българската литература и журналистика. Защото възкресява вестник „Българан“ – едно необикновено явление във вестникарството и културния живот в началото на ХХ век. В поевропейчилата се българска столица в началото на века бурно се развива периодичният печат. По софийските улици щъкат гласовити вестникарчета, които размахват току-що излезлите броеве на сензационните заглавия. Макар да не е жълт, хумористичният вестник „Българан“ бързо намира своята читающа публика, а няколко вече известни вестникари откриват, че в него „има хляб“. Първият брой на „Българан“ излиза на 10 януари 1904 г., замислен и осъществен от младите „списователи“ Александър Кипров и Христо Силянов, другари от комитлика. В третия брой в редакционната колегия влизат опитните вестникари и близки приятели Александър Божинов и Елин Пелин. И скоро след това вестничето, пълно с мерена реч и карикатури, се превръща в едно от най-значителните хумористични издания в историята на българската журналистика. Около вестника се създава широк кръг от сътрудници, сред които са и П. К. Яворов, К. Христов, Ив. Андрейчин, Ц. Церковски, Ал. Балабанов, Д. Подвързачов, Й. Хербст, Н. Лилиев и др., които споделят неговата критическа насоченост, абсолютната му политическа независимост и модерната му естетическа линия.
Вестникът съществува кратко – на 20 юни 1909 г. прекратява окончателно излизането си след редица конфискации, намеса на цензурата, разправии със съда и временни спирания. Българановци са знаели цената си и непреходността на своето дело, и тъкмо затова са създали и издали своя сборник, стъкмен от Андрей Протич, Елин Пелин и Александър Божинов. На страниците на „Българан“ се раждат и знаменитите стихове на шопски диалект на Елин Пелин, тук излиза популярната негова пародия „Отечество любезно“: „Земята ти земя – небото ти небе!“… Понеже цензурата е била много строга и не пропуска нищо против величеството (Фердинанд), един брой на „Българан“ излиза с празна първа страница, само със заглавието „Обичаме го ний, обичаме го много ?!…“ (с въпросителна, удивителна и многоточие накрая). Намекът и подигравката били явни. Не само монархът е обект на сатири и присмех, тук се ражда големият му нос, характерен акцент в българската карикатура. Вестникът не оставя на мира нито управляващите, нито опозиционерите, често си пати и столичната управа.
В своята студия „Съзвездието „Българан“ проф. д-р Филип Панайотов прави оценка на вестника като ярка проява на гражданското общество, като издание, което с модерната си есеистична линия се доближава до европейските стандарти. Той сравнява мястото на Българановци в българската култура с ролята на кръга „Мисъл“.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)