Познавам достатъчно хора, които чакат пасивно годините да изтичат между пръстите им, а с тях и добрите идеи, които понякога ги спохождат. Виждам как трептящите потенциали така и не намират форма и реализация, и просто се изплъзват, за да се родят в ръцете на някой друг. Познавам и хора от другата страна – смели и действени мечтатели, хора които влагат душа и сърце в работата си, работят според всички морални земни и Божествени закони. И така вдъхват живот на идеите си, с такъв размах материализират изобилие, че смайват! И в тези две крайности, виждам ясно модели на мислене и поведение които пречат и спират. И такива, които помагат, разтварят и увличат още и още изобилие и сбъднатост. Мислителите които не стигат до действие, дълги години премислят и предъвкват някоя идея.
Тя може да е гениална, Творческа и иновативна! Но те кръжат около нея, обмислят я, колебаят се, мечтаят я, разказват наляво и надясно за нея, дори се изтъкват като велики откриватели. Визуализират, мислят си за нея и вярват, че с положително мислене идеите сами ще се реализират и успехът ще ги удари по носа. Но така и никога не стигат до реални действия, не предприемат действия, за да я задвижат. Ако все пак стигнат до там, то непременно намират някаква “обективна” пречка и препятствие, които официално да обяснят липсата на успех. Успелите материализатори обаче, също биват спохождани от гениални идеи. С ясна преценка и обективно премисляне на даденостите и възможностите, избират тази идея, която е най-готова да узрее и даде плод, и се втурват с всички сили в действие.
Те обмислят внимателно стратегията, проучват какво им е необходимо, виждат в съзнанието си готовата реализирана идея. Не пестят средства и работа. И не мирясват докато не изровят и последния малък детайл, докато не проиграят, тестват и вкарат в действие идеята. Мислителите често менят идеите и мечтите си за реализация. Днес е една идея, утре е друга, после трета..
Проблясват ярко, бързо прегарят и потъват в забвение. И така и никога не получават форма и реализация. Като едни спорадични, хаотични и разпиляни избухвания на светлинки, разнопосочни и случайни – така и не събират достатъчно сила, за да създадат нещо. Успелите материализатори са последователни. Измежду многото идеи, хващат една. И фокусират върху нея всичките си усилия. Работят упорито, докато не я видят добила форма и завършеност. Когато тя тръгне напред и вече добие инерция – продължават да подбутват, но вече имат свободен ресурс и могат да пре-фокусират енергията си към реализацията на друга идея. Вместо разнопосочни слаби светлинки, тук имаме единен, кохерентен, мощен лазерен прожектор светлина, насочен към едно място. Кое от двете има по-голяма мощ и работен потенциал? Мислителите понякога имат знание за духовните закони. Но опитват да заобиколят земните. Опитват да играят с визуализация, утвърждения и флиртуват със закона за привличането. Но хитруват.
Опитват да играят на дребно, и да излъжат и себе си, и Вселената. А това е невъзможно. Мечтаят си да получат много, щедър и изобилен отклик. Но им се свиди да дадат. Призовават изобилието и смело утвърждават, че живеят в изобилие, а в същото време вътрешният взор е насочен към свитичко нямане, което си мечтае да се разшири. Иска им с да постигнат резултат, но внимателно прецеждат и правят сметка дали, какво и колко да дадат от себе си, пазарейки се с Вселената какво ще получат в ответ. Много трудно някой ще се припознае доброволно в тази роля, защото това означава да се изправи лице в лице с една неприятна истина, да се види откровено в огледалото и да осъзнае, че всичко което му се случва (или не се случва), е негова лична отговорност и избор. Не са виновни обстоятелствата. Успелите материализатори живеят (понякога дори и без да знаят, че това е така) според всички Божествени и земни закони. Те не мечтаят за изобилие, а просто живеят в изобилието. Виждат изобилие навсякъде, благодарни са за него. Раздават щедро и не задържат енергия (особено паричната). Щедро дават, помагат, раздават се, и знаят, че това е инвестиция. И тя се възвръща хилядократно.
Не правят дребни сметки какво ще дадат и колко ще получат обратно. Просто дават. И работят упорито над нивата си, за да даде плод. Както учат модерните носители на древното знание – ако искате силно да постигнете нещо, идете и първо помогнете на друг да го постигне. Дай за да получиш. Помогни, за да ти се помогне. Без да го мислиш, прецеждаш и стискаш. Най-краткия път към осъществяване на мечтите ни според Нийл Доналд Уолш: “Много е просто: Дайте на друг това, което мечтаете да видите материализирано в живота ви. Станете причината и проводника, някой друг да преживее и получи това, което вие искате да получите. Ако искате повече финансово изобилие, помогнете на някой друг да стане изобилен. Ако искате да намерите мечтания интимен партньор, помогнете на някой друг да намери мечтания партньор. Ако искате повече време, дайте част от времето си на някой друг. Ако искате да получите духовна яснота и повдигане – помогнете на някой друг да получи духовна яснота. Дори ако разполагате само с няколко лева, или няколко ценни минутки – дайте от тях на някой друг. Дори когато си мислите, че сте в много окаяно състояние, и изпитвате огромна липса на това към което се стремите. Винаги ще има някой, който е в по-окаяно състояние и от Вас. Винаги имате какво да дадете – та дори това да са няколко монети, или няколко минутки.” “Нерешителността е липса на опит в развиването на решителност. Тоест, решавам да отслабвам или да удвоя доходите си, казвам го на 2-ма 3-ма приятели и … дотук. Най-много да направя 1, 2 тренировки, пък и приятелят ми обеща да дойде и няколко пъти ми вързва тенекия. Защо да ходя във фитнеса, като мога и вкъщи. Схващаш идеята, нали? Сърцето си е сърце, практическата помощ е друго нещо. “Пътят към … е застлан с добри намерения”. Тоест – мисля си за възходящата спирала, но се спускам по низходяща спирала. Познато до болка. Има различни проекции на съществуването ни и съответни различни нива на проявление. Имаме действеност в ума, в емоциите, на физическото ниво.
Ние сме добри хора, състрадателни сме. Вероятно е да искаме да се грижим за другите, но това често остава само идея или добро пожелание. Някои от нас просто са така обусловени – информационно и абстрактно. Вълнуваме се от проблемите по вестници и Телевизия, но не предприемаме нищо. Освен да се ядосваме или скърбим по темата. С помагането е същото. Молитвата е добра за лозето, без мотиката обаче няма да минем и този път. Ако не отида да видя практически някого, ако практически не занеса книгата или продуктите и лекарствата на старата жена от съседния вход, няма как да ми се получи състраданието. Остава си само в моите чувства. Тя не го знае. Надяваше се да мина предната седмица, а и тази също, защото съм добро момче, но пък аз точно тази седмица много пътувам.
Другата може би. А всъщност състраданието си има мускули, ако не ги ползваме, те отслабват и изчезват. Състраданието ни също линее. Остава си пожелателно – един ден се оказва просто призрак в стаята. Само аз зная, че го има… Намери веднага някой, който се нуждае от помощ и практически му я осигури. Побързай, преди да ти е минало желанието. Може да е малка подкрепа, но винаги придружена с действие. Винаги осезаема – да се вижда, докосва, усеща. От другите, не само от мен. Така силата ми и желанието ми за реална практическа помощ или промяна, вместо да намалява още – започва да расте.” А когато започнете да действате, да горите в тази енергия; да мислите и действате активно в посока реализирането на нечия сходна на вашата мечта – вие ще увличате още и още енергия, която ще се отрази и върху вашата мечта. Вижте в съзнанието си мечтата си — сбъдната, голяма, реализирала се на всички нива.
Дръжте се, мислете и говорете така, сякаш вече живеете сбъднатата си мечта. Но паралелно с това действайте! Смело, ясно, целенасочено, фокусирано и отдадено! Предприемете всички нужни стъпки, вземете мотиката и си плюйте на ръцете! Цялата Вселена ще ви помогне когато сте си свършили духовната работа, но вложете и чисто земна сила и действеност! Няма място за противопоставяне на бъденето и правенето. Човек трябва да има дълбоко, проникновено разбиране за тези състояния. Защото в плоските крайности, нещата винаги се преиначават и заблуждават.
Едната крайност казва: “Да бъдем, без да действаме” – разбира се като – дайте да медитираме, да размишляваме, пеем мантри, да се потопим в един сладостен свят на съзерцание и молитва. Действието не е за нас, то е презряно и неодухотворено проявление на егото. Другата крайност казва: Нямам време за блеене, трябва да действам” – разбира се като – не ме занимавайте с глупости, медитации , вибрации и всякакви други “..ации”. Лозето иска мотика, не молитва! Давайте да кОпаме, иначе нищо няма да постигнем. “Бъденето” се разбира като бездействие и безотговорно блеене. А там някъде, в средата, без противопоставяне, в една точка, събрала в себе си цялата мултиизмерна Вселена, се съдържа всичко: Да постигнеш това състояние на БЪДЕНЕ, което съдържа в себе си и съзерцанието, и молитвата, и размисъла, и осъзнаването, но и действието!
Плоско и повърхностно е само да се стремиш да правиш, за да имаш, да постигаш, за да притежаваш. Егото взима връх тук. Ама онова болното, самозабравилото се его, което се е замаяло от правене, пробождано от желанието да печели, да притежава, да се доказва, да блести повече от другите. Виж, здравословното его, то е мъдро. След дълбокото осмисляне и осъзнаване, то действа целенасочено, за да постигне онова всеобхватно БЪДЕНЕ, което дава достъп до всичко.
И до парите, и до успеха, и до реализацията ти, и до любовта. До всичкото Имане (или имАне?) То също има стремежи и цели. Но не да бъде нещо повече от другите. А да бъде повече от себе си, ден след ден. Да бъде по-добра версия на себе си. Хайде да си спомним нещо много важно: Разликата между двама човеци и техния успех, не е в това какво правят, а в това кои са избрали да бъдат докато го правят. (СЪМ = БЪДА) Кой Божествен аспект са решили да проявят и преживеят, докато правят това, което правят. Състрадание? Или игривост? Щедрост? Учене? Споделяне? Радост? Помощ за другите? Творчество? Каквото и да е то. Имаме висше състояние на Бъдене, съдържащо в себе си и Действието. Тогава дори не стигаме до това да се чудим как да имаме. То се случва от самосебе си. Когато сърцето ти гори в това, което правиш, когато се доверяваш на Божествения промисъл и се гмурваш с доверие във всеки нов ден, и партнираш на Вселената с пребиваване в Творческо бъдене, подкрепено от действие – е тогава чудесата стават ежедневие. Звучи ли ви смислено? Хайде тогава – да бъдем, за да действаме, и да действаме, за да бъдем. Ето така работи тази вълнуваща игра.
Каква е вашата реакция?
