Флорина Иванова е новата водеща в спортната редакция на bTV Media Group. Трупа опит в телевизионната и радио журналистика и печатните медии от 2014 г. Преди да стане част от екипа на редакцията на bTV „Новини, актуални предавания и спорт“ e oтразявала различни ресори – политика, съдебна система, информационни технологии и иновации. Завършила е Американски университет в България с медийна специалност, като още тогава проявява интерес към спортната журналистика.
Дипломира се с филм за една от звездите на художествената гимнастика Невяна Владинова, с който обединява страстта си към спорта и документалното кино.Флорина става част от света на спорта много преди да се реализира като репортер и водещ в този ресор. Смята, че спортната култура е не по-малко важна за развиване и възпитаване, като самата тя е тренирала художествена гимнастика. А любопитството я впуска в един по-нетрадиционен спорт – скокове във вода. Следи с голям интерес и първенствата по футбол и баскетбол не само у нас, но и по света. Страстен любител е на екстремните спортове.
По време на висшето си образование преоткрива интереса си към документалното кино и театъра, като разказването на истории превръща в част от своята професия.Разкажи ни за теб – какво си учила, къде си работила преди bTV? Завърших Американския университет в Благоевград (АУБ) със специалност „Журналистика и масови комуникации“ и „Политика и Международни отношения“. Прекарах три вълнуващи години в радиото на университета – АУРА, където водих следобедното предаване на медията.
След завършването си през 2015-а започнах работа в рекламния отдел на известна българска верига магазини за спортни дрехи, но осъзнах, че работата в офис между 9 и 18 часа просто не е за мен. Нуждаех се от динамика и адреналин. За щастие – малко по-късно същата година беше стартирала телевизия BiT. Тогавашният директор Нери Терзиева реши да даде шанс на човек без абсолютно никакъв опит в подобен тип медия. Да, бях правила репортажи за някои курсове в АУБ, бях снимала и няколко документални филмчета отново като част от учебните ми занимания, но никога не бях ходила „на терен“ като истински журналист.
Така че съм изключително благодарна на Нери, че ми подаде ръка в момент, в който малко биха наели току-що дипломирал се човек. А и в крайна сметка именно опитът, който натрупах там, ми помогна много да се присъединя към екипа на водещата телевизия bTV.Каква е историята зад името ти – на кого си кръстена, как родителите ти са се спрели на него?Кръстена съм на баба ми – Флора. И до ден-днешен нямам обяснение как през 1933-a са решили да я нарекат с това „иновативно“ име. Мама е решила да направи моето още малко по-модерно и затова е избрала Флорина. А и защото й звучало италианско, тя е страшен фен на националния отбор по футбол на Италия. Много съм щастлива, че съм кръстена именно на баба, тъй като тя ме гледаше най-много като малка, възпита ме чудесно и ме научи да бъда добър човек. Освен това е и един от най-борбените хора, които познавам – надявам се, че наследявайки името й, ще наследя поне малко и от силата й. Каква искаше да станеш като малка?
Исках да страна актриса, но „само и единствено в телевизията“. После мечтата ми беше да стана световна шампионка по художествена гимнастика. Е, поне донякъде частта с телевизията се реализира. Тренирала си художествена гимнастика, практикуваш екстремни спортове, скокове във вода. Кое от тях ти е най на сърце?Занимавах се професионално с художествена гимнастика около десет години. Като по-малка, паралелно с това, тренирах и скокове във вода. От залата отивах на басейна и обратно. Но в един момент трябваше да избирам, ако исках да постигна нещо голямо. Избрах гимнастиката заради Лили Игнатова – тя беше първият ми треньор, мой ментор и прекрасен човек, който също ни възпитаваше чудесно. Разбира се, най-обичам да отразявам гимнастика, защото се връщам към доброто старо време и след това влагам цялото си сърце, когато правя материалите.
Но в момента сноубордът е голяма ми слабост. Адреналинът на пистата и най-вече извън нея – в пудрата, ми дава пълна свобода. Следиш първенствата по футбол и баскетбол у нас и по света. Това не е ли съвсем нетрадиционно за една жена? Съвсем не. Първо, всеки спортен журналист трябва да има знания във всяка една спортна сфера. Второ, на мен специално ми е и много интересно. Като бях малка, в квартала ми имаше само момчета. Можете да си представите, че не си играехме с кукли. Всъщност нямах нито една кукла Барби, но за сметка на това имах баскетболни и футболни топки. По баскетбола се запалих в училище. Отново играех и с момчетата.
На паркета си счупих крака, защото исках да догоня едно от тях и не видях стената – луда работа. Трето, смятам, че в 21 век е време да разчупим стереотипите – това, че си жена, не означава, че не може да разбираш или да се интересуваш от футбол, баскетбол или волейбол точно толкова, колкото и мъжете. Все пак в BBC вече жени коментират мачове от Световното, което е страхотно, и е време и тук да го приемем.Какъв съвет ще дадеш на жените, чиито мъже вече са залепени плътно пред телевизорите и ще дават заето още няколко седмици? Как да преживеят Световното по-безболезнено?Май не съм най-подходящият човек, който да дава чисто „женски“ съвети. Но смятам, че футболът е феномен, а еуфорията около Мондиала е толкова силна, че може да зарази всеки – дори и жените, които не се интересуват изобщо от най-великата игра. Но все пак е лято, времето е чудесно, животът е прекрасен, има толкова много интересни неща, които могат да правят с приятелки, ако наистина не могат да преживеят един месец, в който да погледат футбол в името на страстта на половинката. Имаш ли кумири сред спортните журналисти – у нас и в световен мащаб?Не. Кумири като цяло нямам, но се възхищавам на Кристиан Аманпур и Ралица Василева.
Нямат общо със спорта, но са невероятни професионалисти. Аманпур има едно изказване, което може би съм приела и за свое кредо – „I insist on being truthful, not neutral“ („Настоявам да бъде честен, не неутрален“ – бел.ред.). Колкото до Ралица Василева – самата мисъл, че българка е достигнала толкова високо световно ниво, ме кара да бъда горда и да мечтая силно. Отделно я познавам лично и знам колко прекрасен човек и голям професионалист е. Харесвам много и Иво Иванов, който зрителите имат шанса да виждат и чуват често в „120 минути“. След по-малко от месец в нюзрума на bTV мога да кажа, че тук съм сред страшно много вдъхновяващи и опитни професионалисти, от които ще се уча с удоволствие.На кой спортист се възхищаваш истински?Хм, доста сложен въпрос.
Има толкова много спортисти, които са пример за подражание заради силната воля и характер, които са показали. Но аз ще заложа на Шон Уайт – 3-кратен олимпийски шампион в сноуборд дисциплината халф-пайп. След като печели две олимпийски титли, претърпява невероятно фиаско в Сочи и остава извън челната тройка. Духът му пада, желанието да се състезава – също. Все пак намира сили да се върне в големия спорт. По време на тренировка през октомври 2017-а пада по жесток начин след опит да направи изключително сложен скок. Получава 63 шева на лицето. Никой не вярваше, че ще успее да се възстанови за Олимпийските игри в Пьонгчанг четири месеца по-късно. Познайте какво стана – олимпийски шампион за трети път.Суетна ли си? Как поддържаш себе си чисто по женски – маникюр, козметик, масаж, шопинг?Ако трябва да стана 10 минути по-рано, за да се гримирам или да си оправя косата, по-скоро ще си подремна още малко.
Трябва да е наистина важен повод, за да си играя с грим и прическа. По магазините ходя, само ако наистина имам нужда от нещо. Признавам си, че в кухнята не съм в стихията си. Просто нямам време, за да стигна дотам. Но съм се специализирала в две неща – шоколадово суфле и пържолки със сметана и кашкавал. Имала ли си възможност да напуснеш България и ако да – защо остана тук?В днешния глобализиран свят единственото, което ти трябва, за да напуснеш България, е желание. Никога обаче тази опция не е била на масата за мен. Обичам родината си искрено и смятам, че да абдикираш от проблемите у нас, не е решение.
Много хора са принудени да заминат заради различни обстоятелства, които не им позволяват да останат. На мен нищо не ми пречи, щастлива съм тук и докато имам волята, желанието и енергията да се боря за превръщането на България в едно по-добро място, не мога да си представя да напусна. Да бъда щастлива. И да стигна до Китай с влак.Как виждаш себе си след пет години?Какво ще пожелаеш на читателките на женския сайт на bTV – ladyzone.bg?Желая им да намерят някого и нещо – кауза, хоби, работа – които да ги карат ежедневно да изпитват еуфоричните и напълно искрени емоции, които феновете на бъдещия световен шампион по футбол ще изпитат след по-малко от месец.
Каква е вашата реакция?
