Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Решението на Фейсбук да категоризира промотирането на новинарски статии като политическо съдържание срещна мощен отпор от страна на световните медийни издатели, които настояха изпълнителният директор на компанията Марк Зукърбърг да промени рекламната ѝ политика.Световната пресасоцация и Световната асоциация на вестниците и новинарските издания ( WAN-IFRA ) заедно с още шест медийни организации, представляващи над 20 000 медийни издания (печатни, електронни и дигитални) и професионалисти в над 120 държави по света (включително Съюзът на издателите в България), излязоха с обща позиция.В писмо до Зукърбърг те критикуват решението на технологичния гигант да класифицира на едно място рекламните информации на политически кандидати и рекламите на новинарски политически статии, които медиите поместват във Фейсбук с цел разширяване на аудиторията си.
„Ние разглеждаме вашата политика като още една стъпка към продължаване на фалшивите и опасни повествования, които размиват границите между реалните съобщения на професионалните медии и пропагандата“, се казва в писмото.“Маркетингът на нашите продукти или абонаментът за нашите продукти не е отделен от нашата Журналистика или от свободата на медиите“, изтъкват издателите.Съгласно новите правила, всяка реклама, промотираща политическо съдържание – дори новинарски статии на политическа тема и избори – ще бъде поставяна в архив, включващ данни за това кой плаща рекламите и каква е демографската характеристика на хората, които са видели рекламата. Архивът ще е достъпен над 7 години.
Фейсбук започва за прилага новите правила на архивиране в САЩ, но след това и по целия свят.Подписалите писмото седем медийни организации представляват вестници, телевизии, списания и онлайн издания в над 120 държави. Сред тях са крупни издателски групи като New York Times, BBC.com, 21st Century Fox, Axel Springer и др.Те посочват, че в опит да се справи с проблемите си преди националните избори в САЩ, Фейсбук ще подкопае ролята на Журналистиката като Четвърта власт и ще легитимира антижурналистически послания по целия свят.Фейсбук е призована незабавно да изключи новинарските организации от новите си правила.
В писмото са отправени три общи препоръки към социалната мрежа. Медийните издатели обаче подчертават, че това по никакъв начин не освобождава Фейсбук от отговорността ѝ за проблемите, създадени от собствената ѝ платформа.Представителите на медийната индустрия предлагат помощ за намирането на разумни, мащабни решения, работейки в коалиция от асоциации, които са мислили сериозно по темата.“Фейсбук трябва да признае ценността на Журналистиката, създавана от независими медийни компании и да уважава критично важната ролята на Журналистиката в подкрепа на обществата по света“, се казва в изявление на Майкъл Голдман, президент на Световната пресасоцация и Световната асоциация на вестниците и новинарските издания (WAN-IFRA).
Калифорнийската компания „Menlo Park“ бе първата, която алармира издателите през май месец за новите правила, след като Фейсбук започна да търси решения в отговор на разкритията, че Русия е използвала платформата, за да влияе на президентските избори в САЩ през 2016 г.
Притиснат от законодателите, Зукърбърг обеща миналата година да предприеме доброволни стъпки, за да не допусне чужди правителства да използват Фейсбук за манипулиране на изборите.Във вторник, часове преди официалното обявяване на позицията на медийните организации, която бе дискутирана на техни форуми в последните дни, от Фейсбук заявиха готовност да работят с издателите за разработването на правила, които да разграничават Журналистиката от политическата пропаганда, съобщи агенция „Блумбърг“.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)