Промените в българския закон, които целят адаптиране на европейския Общ регламент за защита на личните данни (GDPR), носят риск от затваряне на публичните регистри. За това алармира авторитетната неправителствена организация „Програма Достъп до информация“ (ПДИ) във вторник.Адв. Александър Кашъмов коментира, че проектозаконът е написан твърде неясно в частта си за регистрите, които позволяват търсене на лица по единен граждански номер. Това са Търговския регистър, Имотния регистър и много от регистрите на съдилищата. Тези публични бази данни са гаранция за сигурността на бизнеса, но и източник на информация за огромна част от журналистическите разследвания.Притесненията са заради лошо написания чл. 25 г от Проектозакона за изменение на Закона за личните данни.
Той гласи буквално следното: „Публичен достъп до ЕГН се предоставя, само ако закон изисква това. В тези случаи законът определя реда и условията с цел недопускането на неговата общодостъпност“.Единният граждански номер е неразделна част от сигурността при използването на публичните регистри. Единствено чрез него гражданите могат да са сигурни, че срещу трите имена стои именно онзи човек, когото търсят.
„Не бива да се стига до отклонения в баланса при правото на достъп до информация. Не може един регистър да е едновременно публичен и да не е публичен“, коментира адв. Кашъмов. Той напомни, че европейският регламент не поставя подобни ограничения пред свободния достъп до публични регистри.ПДИ има редица притеснения за медийната свобода, ако законът бъде приет в този вид, защото журналистите също обработват лични данни за целите на разследванията си. В същото време при нарушения се въвеждат глоби в размер на най-малко 10 000 евро/лева (въпросът е спорен за вида на валутата – б.р.).Организацията коментира, че през последната година българските институции не са станали по-прозрачни. Даден бе пример с новия закон „Антикорупция“, който остави близо 120 000 чиновници извън контрола на Комисията за конфликта на интереси. От януари т.г. комисията „Антикорупция“ проверява за корупция и конфликт на интереси едва няколко хиляди души по върховете на властта.“Сегашните членове на комисията („Антикорупция“) се проявяват предимно по телевизиите и на места, където нямат никаква работа. Например, където се арестуват кметове и заместник-кметове“, каза адв. Кашъмов, визирайки задържането на кметицата на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева, при което присъстваха служители на комисията.ПДИ даде за пример и „сериозната крачка назад“, която е направила съдебната система по отношение на прозрачността.
Става дума за изтриването на огромно количество информация от протоколите по делата, качвани в системата на Върховния административен съд. Заличаваната информация в много от случаите няма общо с личните данни. ПДИ подаде жалба пред Европейския съд по правата на човека заради тази практика на съда.Директорът на ПДИ Гергана Жулева обяви, че за последната година българските институции не са станали много по-прозрачни при предоставянето на обществена информация. Общо 38 институции продължават вече няколко години да не приемат електронни заявления за достъп до информация, въпреки закона.
Според ПДИ е крайно време парламентът да създаде фигурата на информационния комисар, който да следи за прозрачността на институциите и достъпа до данни.Кирил Терзийски от ПДИ препоръча съдебната система да ускори разглеждането на делата за достъп до обществената информация, защото често се случва след края им информацията да е станала безполезна
Каква е вашата реакция?
