Сега четете
На 23 април Перущица въстава срещу османската тирания

На 23 април Перущица въстава срещу османската тирания

tsarkvaВръхна точка в историята не Перущица е участието на цялото население в Априлското въстание. То е вдигнато на 23 април 1876 г. Перущинци удържат 7 дни непрестанните атаки на многократно превъзхождащия ги по брой и въоръжение противник.Те са нападнати от 5500 човека башибозук на Адил ага Тъмръшлията, а на 29 април пристига и турска редовна войска с артилерия начело с Решид паша.

Едва когато оръдията разрушават покрива на въстаническата крепост – църквата „Св. Архангели Гавраил и Михаил“, в която са събрани около 600 старци, жени и деца, въстаниците прекратяват съпротивата.В черквата загиват 347 души начело с отец Тилев, д-р Васил Соколски и водача на въстанието в града Петър Бонев – другар и съратник на Раковски и Левски в Белградската легия. Трагична е саможертвата на Спас Гинов, Кочо Честименски, Иван Хаджитлиев и още 23 перущенци.

През юли 1876 г. Перущица е посетена от френския журналист Иван дьо Вестин, който съобщава, че след зверското турско клане при подавяне на въстанието, извършено от редовна войска и паравоенни мюсюлмански части в града, са останали 150 „старци и деца“ от предишното население от над 2000 души.Впоследствие костите на българските мъченици са събрани и погребани в същата тази черква, за да се помни станалото.За героичните събития Захари Стоянов разказва в „Записки по българските въстания“ как „…един френец, който идел откъм Пловдив на кон, започнал да вика на турски: „Не бойте се, царска войска иде“.

Башибозуците, като не го разбрали, че е френк гяур, свалили го от коня и го насекли с ножовете си…Около 300-400 души, повечето жени, деца и недъгави мъже, успели да се предадат на башибозуците при Циганската могила, в което предавание не последвало нищо особено. Отведнъж обаче зверският глас на техния главатар Адил ага изкомандувал на своите подчинени диви башибозуци „Дьон гери!“ и дългите ятагани лъснали във въздуха.Страшна минута настанала за беззащитните перущени, които били заобиколени от всяка страна от дивата орда.

Вижте и

Техните отчаяни викове, молбите им, които произнасяли, коленичили пред разярения турчин, пресипналите гласове на малките дечица достигали до небесата.Картината била една от най-сърцераздирателните. Там белобрадият старец припадал в краката на хищния башибозук да го пощади, който изпразвал пищова си в гърдите му и тичал напред да търси други жертви, без да удостои с погледа си поне валяющия се в кръвта си труп.По-нататък млада майка целувала дръжката на окървавения нож да остави малката  рожба, но безчеловечната чалма, под която се виждало само человечески образ, сечала наред и майки, и деца…“.

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.

Нагоре