Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Джон Холтиуенгър, Newsweek (John Haltiwanger)
В самия край на 2017-та кървавите конфликти продължават да бушуват по света, а на хоризонта се задават нови войни.
Украйна
Конфликтът в Украйна между правителствените войски и поддържаните от Русия сепаратисти, който започна през 2014 година отне живота на над 10 хиляди души, включително 2 500 цивилни. Над 1.6 милиона украинци бяха прогонени от домовете си.
Фронтовата линия от 450 километра заема трето място в света по брой минни полета и за първите 9 месеца на годината там са загинали 103 души.
Докато вниманието на света беше приковано от ръста на националистическите настроения в западните страни, сирийският конфликт, ракетните изпитания на Северна Корея, за войната в Украйна мнозина просто забравиха. Но тя продължава и сега.
„Конфликтът продължава с пълна сила. От април 2014 година не е имало нито един ден, в който в Украйна да не са се водили сражения. Оттогава ежедневно се регистрират като минимум две нарушения на режима на примирие“, заяви Джон Хербст, бивш посланик на САЩ в Украйна и директор на Евразийския център на Атлантическия съвет.
Независимо, че руският президент Владимир Путин отрича, Хербст твърди, че и в момента на територията на Украйна се намират няколко хиляди руски военни.
„Русия води война против Украйна. Жителите на Изтока не биха вдигнали метеж срещу своето правителство“, казва Хербст.
По думите му, в момента конфликтът се намира в задънена улица, доколкото Украйна се оказа по-силна и устойчива, отколкото Русия е очаквала, а Кремъл не се осмелява да започне пълномащабна война.
Има ли надежда тази война да свърши през 2018 година?
Според Хербст не може да се надяваме това да се случи.
„Всичко ще продължи години, може би 10 или повече“, прогнозира той и добавя, че времето обаче е на страната на Украйна. Икономическите санкции срещу Русия рано или късно ще имат тежки последици и Путин, ако бъде преизбран през март 2018 година, в крайна сметка ще бъде принуден да прекрати руската военна кампания срещу Украйна.
„Това е война между украинския народ и Кремъл. Народът на Украйна подкрепя независимостта и демокрацията, а Кремъл не се ползва с такава подкрепа. Затова, в крайна сметка, Украйна ще се окаже по-издръжлива от Кремъл“, убеден е Хербст.
Войната в Сирия
Разрушителният, кървав конфликт в Сирия продължава вече пета година.
От началото му през 2011 година, по данни на ООН, в тази война са загинали над 400 000 души, а Сирия става главен източник на бежанци в света, като в момента те наброяват 5,4 милиона души.
Някои експерти наричат този конфликт гражданска война, защото тя започна като конфликт между силите, верни на президента Башар Асад и антиправителствените групировки. Но войната много бързо се превърна в сложен конфликт с участието на множество конкуриращи се групировки, включително джихадистки. А междувременно Асад беше обвинен в извършването на военни престъпления срещу собствения му народ.
Царящият в страната хаос създаде идеални условия за подема на „Ислямска държава“, която превзе огромни части от Сирия и Съседен Ирак. Макар, че в по-голямата си част бойните части на ИД са разбити, групировката все още остава сериозен проблем. Боевете в Сирия продължават и експертите са убедени, че не можем да очакваме прекратяване на бойните действия през следващата година.
Така смята и Дженифър Кафарела, старши специалист по разузнаване във Вашингтон.
„ИД е в състояние да продължи дейността си. В западна Сирия Ал Кайда разполага с армия и тя има намерение да върне войната в сирийските градове и да възроди движението си в източна Сирия. Режимът на Асад изцяло зависи от Русия и от представяните от Иран шиитски военни групировки, но въпреки това режимът се надява да си върне цялата територия на страната“, коментира Кафарела.
Нещо повече, според нея, в настоящия момент не може да става дума за някакъв процес на мирно урегулиране: „дипломатическият път“, който предлагат Русия, Иран и Асад е „лъжа“, чиято главна задача е колкото е възможно по-дълго да съхрани властта на Асад.
„Асад никога не е демонстрирал готовност за преговори при условия, които биха били приемливи за опозицията. САЩ не направиха нищо, за да го убедят, че трябва да приеме това, отстъпиха, позволявайки на Русия и Иран да продължават да крепят режима“, казва Кафарела.
Когато става дума за бъдещето, ролята на Америка остава неясна, и администрацията на Тръмп ще трябва да отговори на много въпроси.
„Всички успехи, които САЩ постигнаха в борбата срещу ИД може да бъдат „похарчени“ в близко време. Ние можем да запазим това, което отвоювахме, но затова е нужна трезва оценка на риска и да не преувеличаваме нашата евентуална изгода. До края на войната е далече, и засега на хоризонта не се вижда дипломатическо решение“, прогнозира тя.
Северокорейската ядрена заплаха
САЩ и Северна Корея да врагове от половин век, но напрежението в отношенията им достигна невероятни нива през 2017 година, когато режимът на Ким Чен Ун започна да провежда изпитания на ракети с далечен обсег в рамките на по-мащабна програма по разработката на ядрено оръжие способно да достигне територията на САЩ. Междувременно президентът Доналд Тръмп и Ким Чен Ун започнаха словесна война, като редовно си разменят заплахи и оскърбления.
В края на ноември Северна Корея проведе изпитания на своята най-мощна балистична ракета. Тя се издигна на височина 4 480 километра, 10 пъти по-високо от Международната космическа станция, и остана във въздуха 50 минути, преди да се приземи в Японско море. Два месеца преди това, в началото на септември Северна Корея проведе 6 ядрени опита и оттогава заплашва да проведе седмо изпитание над Тихия океан.
ООН въведе сурови икономически санкции срещу Северна Корея в опит да принуди Пхенян да се откаже от реализацията на ядрената си програма. Дори Китай, най-важният търговски партньор и съюзник, се включи в международния натиск. Но Ким упорито отказва да прекрати ядрената си програма, а режимът му продължава да твърди, че ядреното оръжие му е нужно, за да се защити страната от „атаките на американските империалисти“.
Белият дом изпраща двойствени сигнали, като обърква още повече всички. Водещите съветници на Тръмп винаги са се застъпвали за дипломатическо решение, но президентът задрасква всичките им усилия с агресивните си заплахи и очевидна склонност към военно решение.
Междувременно световната общност е обезпокоена от това, че двете страни се намират на ръба на войната.
„Най-лошото, което може да ни се случи, е несъзнателно да се плъзнем към война, която ще има крайно драматични последици“, заяви генералният секретар на ООН Антони Гутереш.
„Смятам, че през 2018 година конфликтът е малко вероятен, но не е невъзможен“, казва Чарлз Армстронг историк и професор от Колумбийския университет, експерт по Корея.
„Целта на Северна Корея е да докаже, че има достатъчно средства да нанесе удар по САЩ с ядрени ракети, но експертите все още се съмняват, че техните ракети могат безопасно да навлязат в атмосферата и да носят ядрен боен заряд. Затова, ако преговорите със САЩ не започнат в най-скоро време, Пхенян ще продължи да провежда изпитания“, прогнозира Армстронг.
Експертите изчисляват, че Северна Корея има от 25 до 60 единици ядрено оръжие, но, според Армстронг, не е ясно дали тя притежава технология, която би и позволила да достави ядрените бойни глави до територията на САЩ.
Представители на Обединения комитет на началник щабовете заявиха през ноември, че в случай на пълномащабна война, за да бъде унищожен севернокорейският ядрен арсенал ще трябва да бъде въведена сухопътна войска на територията на Северна Корея.
А в доклад на Конгреса по този въпрос се казва, че само в първите няколко дни на такава война, дори без употребата на ядрено оръжие, ще загинат до 300 хиляди души.
Потенциалната употреба на ядрено оръжие заплашва света с многомилионни жертви.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)