Ханс Кристиан Андерсен е датски поет и писател, автор на романи, пиеси, пътеписи, стихове, останал известен в световната литература най-вече като автор на приказки и разкази, издадени през 1835-1872 в 24 сборника.
Роден е на 2 април 1805 в град Оденсе в бедното семейство на обущар и перачка. След смъртта на баща му единадесетгодишният Ханс Кристиан ходи на училище спорадично, прекарва времето си повече във съчиняване на истории и фантазиране, отколкото на учене, и имитира танцьори и акробати и рецитира пиеси на всеки, който пожелае да го слуша. За да сложи край на това, майка му го изпраща да учи занаят при тъкач, шивач и в цигарена фабрика.
Само три години по-късно, на четиринадесетгодишна възраст, Ханс Кристиан заминава за Копенхаген, воден от желанието си да стане знаменит актьор. След още три години на крайна бедност, директорът на Кралския театър в Копенхаген открива таланта на младежа, осигурява средства за обучението и следи развитието на Андерсен. През 1828 г. той издържа приемните изпити в университета в Копенхаген, а на следващата година публикува първите си литературни опити.
Страстта на Андерсен към пътувания се разпалва през 1833, когато кралят финансира 16-месечно пътуване из Германия, Франция, Швейцария и Италия. До края на живота си Андерсен предприема десетки пътувания и прекарва почти 15 години в други държави, преживяванията от които са описани в много поеми, пиеси, романи и пътеписи.
Първият истински успешен роман на Андерсен „Импровизатор“ е отпечатан през 1835 година. В него, както и в „Само цигулар“ (1837), намира израз типичния за романтиците конфликт на поета-мечтател с пошлостта и безсърдечието на „света“.
През същия период от време са издадени също три негови сборника „Приказки, разказани за деца“ („Eventyr, fortalte for børn“). Сред тях са „Принцесата и граховото зърно“, „Русалка“, „Новите дрехи на царя“, „Огнивото“, „Цветята на малката Ида“ и други. С тях Андерсен преобразува жанра на литературната приказка, ползващ се с голяма популярност в епохата на романтизма. Андерсеновите приказки били посрещнати нееднозначно от датската критика, която не осъзнала веднага новаторството на Андерсен. От мнозина те били приети като прекалено „леки“ за възрастни и недостатъчно назидателни за деца.
Въпреки това славата на Андерсен непрекъснато растяла. По-късно виждат бял свят и приказките „Най-хубавата роза на света“, „Храбрият оловен войник“ (1838), „Славеят“ (1843), „Грозното патенце“ (1843), „Снежната царица“ (1844), „Малката кибритопродавачка“ (1845), „Сянката“ (1847), „Майка“ (1848) и други.
Публикуваните Андерсенови приказки са 168 на брой. Някои от тях съдържат народни предания („Дивите лебеди“, „Свинарят“), други – мотиви от испанския, италианския фолклор и от „Приказки от хиляда и една нощ“, но голяма част от най-известните му приказки са изцяло плод на въображението и таланта на Х.К. Андерсен („Палечка“, „Оле затвори очички“, „Храбрият оловен войник“) и много други.
След няколкогодишни страдания, на 4 август 1875 Андерсен умира от рак на черния дроб в Копенхаген, и е изпратен с цветя и траурни венци от бедни и богати, и от обичта на целия датски народ.
[spider_facebook id=“1″]
