Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Г-н Танкеин, отскоро името Ви се свързва със специализирания сайт за юридическа тематика „Правен свят“, какво трябва да знаят за Вас читателите?
Дълги години работих в една от водещите адвокатски кантори в България, след което се включих в новаторското начинание, наречено – Международен Правен Център ILAC. Идеята, която имахме с другите съоснователи, беше да създадем нов тип организация, известна в чужбина като think thank, което на български език най-правилно може да се изрази като мозъчен тръст или инкубатор за анализ, проучвания и изследвания в областта на дигиталното право. Пет години по-късно начинанието ни се доказва успешно и е признато от международно ниво от имена като университета Харвард, чийто представител за България сме във връзка с курса CopyrightX, както и от компании като Google и Facebook, с които си
сътрудничим успешно.
Най-общо казано, занимавате се с „дигитално право“, което не е така широко познато у нас.
Така е, дигиталното право е напълно ново понятие за България и въпреки че в световен мащаб е област, която се развива главоломно и за която се отделят огромни средства, тук при нас тепърва предстои да се развива. Въпреки че сме все още далеч от подобни мащаби, нашият първообраз беше Бъркман Клейн Център за Интернет & Общество към университета Харвард, САЩ. Това е специализираното звено на университета Харвард за проучвания в сферата на правото и технологиите и е един от най-уважаваните институции на световно ниво.
Заради бъдещето на „дигиталното право“ ли решихте да се насочите към сайта „Правен свят“?
Като организация, работеща до голяма степен във виртуалната среда, като логична стъпка за нас, дойде включването в сферата на правните онлайн медии. „Правен свят“ е най-реномираната такава за България и съм сигурен, че решението ни е било оправдано, предвид посоката, в която сме поели. Бъдещето е на дигиталните медии и право.
Запознат сте с положението, в което се намират българските медии. В този смисъл какво могат да очакват читателите на „Правен свят“?
Сайтът има много специфична аудитория, която се вълнува от местната проблематика във връзка с българската съдебна система, но също така иска да получава професионална и навременна информация на чисто експертно ниво по повод на актуалните съдебни решения на Съда на Европейския съюз, предстоящи промени в българското, но и в европейското законодателство и правната проблематика на международно ниво. Днес правната уредба, както в България, така и в Европейския съюз е много динамична и тълкуването и не е проста работа. Именно заради това моята цел ще бъде да следим актуалните промени и да ги представяме на нашата аудитория възможно най-изчерпателно, така че всеки читател да си състави сам мнение по дискутираните въпроси.
Могат ли медиите в България да са свободни?
Разбира се! Точно сега има сериозен потенциал за развитие на свободни медии у нас. И това се надявам да успеете да докажете работещите в редакцията на сайта „Правен свят“. Трябва отсега да бъде ясно, че ще има ясно разграничение между нас като собственици и редакционната политика. Мисля, че подобен модел на работа, би бил желан от всеки журналист и би гарантирал нужната свобода за качествена журналистика.
Сигурен съм, че гледната точка на „Правен свят“ ще бъде балансирана, като се залага изключително много и на експертните мнения и коментари. Както казах и по-горе, не можем да избягаме от актуални въпроси на местно ниво, тъй като читателите ни искат да знаят какво се случва тук и сега, но ще се стремим да сме полезни най-вече от професионална гледна точка, давайки информация по теми, които са все още трудно достъпни за българските юристи, като европейската практика, включително и на върховните национални съдилища на държавите–членки на ЕС.
И все пак, какви са новите идеи за развитие?
В бъдеще бих искал да направим така, че „Правен свят“ да бъде платформа за юристите, като се акцентира за тяхното представяне чрез интервюта или статии. Много бих искал да видим на сайта мненията и коментарите на доказани професионалисти от адвокатурата, магистратите, законотворци и видни общественици. Ще отдадем специално място и на академичната общност, която често бива забравяна, а според мен има своето изключително важно място и трябва да бъде питана по важните теми и мнението и трябва да се чува.
Очевидно имате дългосрочна визия за развитието на „Правен свят“, включва ли тя и развитието на платформата и отвъд чисто информационно-аналитичната насоченост?
Имаме много идеи, които включват създаване на секция на английски език, както и развиване на секцията с профили на сайта, така че „Правен свят“ да не бъде само информационен сайт, а да стане платформа за достъп до информация от различно естество за юристите. Място, където ще има професионални профили, както на адвокатски кантори, така и на различни институции, на профилирани експерти и където всеки ще има индивидуална рейтингова система за оценка и препоръки. Ще има раздел за възможности за работа, намиране на партньори за сътрудничество по различни проекти, по подобие на професионалните платформи като Линкед.Ин (LinkedIn), Опортюнити (Opprtunity), ПартнърЪп (PartnerUp) и много други.
Не се страхувате от предизвикателствата, нито от недоброжелателите, които за съжаление винаги се намират.
Новата концепция, която имаме предполага и редица промени в организацията на работата, включително подобрена сигурност на сайта. Сигурен съм, че ще съумеем да намерим правилния подход, така че да надграждаме и да развиваме в положителна посока най-добрата медия на юридическа тематика в България.
Слави Танкеин е юрист, експерт по информационна сигурност и съосновател наМеждународен Правен Център ILAC, изпълнителен директор на „Правен свят“ ЕАД.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)