Сънувах странен сън…
По някакво странно стечение на обстоятелствата се озовах в
журито на „X Factor“. Освен мен, журито се състоеше от певеца Стратия, българският „Аепеш Мод“, които беше ту Боби, ту Заки от групата „Авеню“. И, разбира се, на ротационен принцип се сменяха Кондьо и Мондьо.
Водещ на предаването беше не друг, а Ивайло H0U3U Цветков, които с дискретен и леко отегчен тон обяви:
„Rei civibus carus, сега в този амфитеатрален съркофаг на декадентското забавление, изпълнено с порок и erschreckend. aber boshaft Abenteuer ще имате ексклузивността да се потопите в пагубното, но и сладострастно изпълнение на песента на въздесъщия Владимир Ампов – Prince“.
На сцената излезе височка девойка с изрусена коса и видими екстеншъни.
„Здрастье, аз съм Николинка Пьетрова от Йоаким Груиево и сига шъ ви пупея“ – изрече девойката и зап
Песента и започна с класически аранжимент, иигулки свиреха, дублирани 8 октава, за по-голяма драматичност.
С периферното си зрение виждах как журито плаче, дори българският „Аепеш Мод“. видял какво ли не в шоубизнеса, се просълзи.
А Кондьо. които току що бе сменил Мондьо дори извади кърпичка с лика на Хо Ши Мин, спомен от екскурзия до Виетнам и забърса коварно потеклата мъжка сълза от лявото око.
Точно когато песента навлизаше във втория си куплет, по някакво режисьорска решение на сцената изскочиха 10 здрави космати балетисти от ремонтната бригада на бай Митко от Кнежа, подредиха се с танцова стъпка зад певицата и включиха едновременно ударно-пробивните си бормашини, марка „Otake“.
Певицата, която в първия куплет създаваше впечатление за кротка и меланхолична работничка в птицекланница 6 родното си село. внезапно подскочи като младо яре и започна да прави лицеви опори, запявайки втория куплет от песента на старонемски.
Журито не издържа.
Певецът Стратия започна да Замеря балетистите с копия от сценария.
Българския „Аепеш Мод“ запя на два гласа песен от репертоара на Жечка Сланинкова, а Кондьо се сби с Мондьо. Ивайло Нойзи иветков се опитваше да ги разтърве, говорейки им:
…..Още Ницше е схванал помпозната схематичност в своята реверсивно – маниакална кататоничност и е добавил към липсата на екзистенциален смисъл своето Jeg vil spise bonner към общата изпразненост на съдържанието и трепетното очакване на поредната трагичност на алиенацията“.
В този момент осъзнах, че съм единственият, който трябва да даде оценка за изпълнението, а многобройните зрители на телевизията са вперили зор към мен.
„Ъъъ, аз таковата – започнах аз – А бе. не беше лошо да ви кажа, аз лично бих добавил освен бормашините и къртач, хилти, мистрия, маламашка, акумулатори u отверки, и поне 10 ъглошлайфа. Но вие си знаете!“.
Замаяни, всички замлъкнаха, а аз прецених, че сега е моментът и извиках с всичка сила – „Долу статуквото, да живее футболен клуб „Торпедо“-Чифлик“.
Тук към сцената започнаха да прииждат полицаи, катаджии, представители на ААНС, прокуратурата и дори един чичо, който къса билетчетата на входа на „Чифте баня“ в Кюстендил.
И се събудих.
Пуснах телевизора и видях, че едно музикално риалити е свършило и наближава момента, в който ще започнат кастинги за новия сезон на „X Factor“.
„Трябва много да внимавам какво сънувам“ – помислих си аз.
И за всеки случай отпих глътка лавандулов спирт, който разредих с малко лимонада от супера…
Каква е вашата реакция?
