Кулинарен патриотизъм е да предпочиташ българското, убеден е знаменитият майстор на черпака.
Едно нещо за него е 100% сигурно, направо аксиома – готви вкусно. За такива като него е измислена наградата след добре приготвеното ястие – да си оближеш пръстите!
Името му вече е станало почти търговска марка – Ути.
Ути Бъчваров прави 20 г. на екран. Това е едно изумително творческо дълголетие в БНТ, независимо от младоликите години. Но само телевизионерите знаят какво е да издържиш 20 г. пред ежедневния изпит на зрителите, които много бързо се отегчават – примери много.
Ути представя единственото истинско кулинарно токшоу в българския ефир. Сладкодумен, добър човек, артистичен, ненатрапчиво забавен той готви и си говори със зрителя и гостите си без да повтаря нито една рецепта. Често експериментира, попада в различни ситуации, но всичко това в името на хубавото ястие, поднесено със стил.
В първото си предаване по БНТ „Вкусно” преди 20 г. Ути постанови – готвенето от досада да се превърне в удоволствие. И като че ли успя да убеди в това хиляди хора.
Форматът „Животът е вкусен” не е просто рецепта за щастие, а едно уравнение, в което, слава Богу, има все нови и нови неизвестни, разказва Ути за себе си пред БГНЕС. А решаването му става с усмивка, с чувство за хумор, с очакване на новия ден и същността му е… неговата нерешимост. Защото, ако изведнъж го решиш, веднъж завинаги, животът ще бъде много скучен, признава той.
И продължава в стил – изповед: всъщност, „Животът е вкусен” е едно непрекъснато търсене. Някои се опитват да се обръщат към мен с „г-н Бъчваров”, други даже ме наричат „шеф Бъчваров”, но не, не е за мен това – аз съм си Ути.
„Шеф”-ове са онези от голямоформатните чужди продукции, в които има повече комерсиалност, създаващи дори стрес и демоничност в образите на главните готвачи, които си раздават тези титли. Аз, както знаете, съм завършил ВИТИЗ и чувството ми за хумор не ми позволява да се нарека „шеф”. А и така по-лесно общувам с хората…
Ако човек иска да му е интересно в тази забавна игра на територията на кулинарията, да не се отегчава, да не губи желание в това, което прави, трябва да се променя, смята Ути. При мен има толкова много идеи и посоки, в които да се развихря, че просто не успявам да ги следвам, казва той.
И продължава с откровението си: през тези 20 г. неведнъж съм сменял формата на предаването – минал съм през „Вкусно”, през „Бързо, лесно, вкусно” , през ТВ състезания, в които се конкурираха различни готвач и – експериментирали сме почти всичко. И се оказва, че условието да е вкусен животът ти е да не правиш от това роля. Защото, обърнете се и вижте – около нас е пълно с хора, не само в кулинарните предавания, които играят роли. Интересуват се от търкане на етикети, разнасят листчета с печалби за милиони или пък се интересуват от разни „гадинки” и кучета, а се оказва, че не обичат нито тези „гадинки”, нито кучетата, а просто си изпълняват ролята. Е, това не е живот…
Ути признава: при мен е точно обратното, много обичам да ям, да се събирам с хора, да водим разговори… И преди 20 г. се случи точно в БНТ да започнем първото кулинарно предаване, което се оказа много благодатна ниша, за нас и за нашите зрители. Появи се предаването „Вкусно”, което от само себе си започна да придърпва много и най-различни теми. Нещата се развиха съвсем естествено, за да ми бъде и на мен интересно.
Ето, преди 3 г., пак в БНТ, когато тръгна форматът „Животът е вкусен”, около кулинарните рецепти започнах да каня не само известни, но и неизвестни хора, разказва Ути. С непознатите ми гости често стават приятни изненади – заедно сме свидетели на интересни находки сред тях, срещи с неподозирани специалисти в готвенето, или чудаци. Провокира и идеята за свобода в тези новодомски партита, които устройвам – все пак, българите обичаме да живеем в собствено жилище и тази традиция е много силна.
Далеч сме от американците, например, които средно 17 пъти в живота си сменят дома, купуват, продават, препродават – тук това го няма. Искаме наш си дом, наша си крепост и затова е толкова вълнуващо да гостуваме на новодомците с нашата походна кухня. Не можете да си представите в какви пространства съм готвил, в какви заплетени ситуации съм попадал. В едно предаване на 50 см от котлона спеше едно мъничко бебе и ние трябваше да готвим в същото време. Невероятно предизвикателство!
Другата ми добра идея се казва „Вкусната България” и се превърна в моя кауза, продължава Ути. Днес гледам почти всички вериги магазини изведнъж започнаха да копират в един или друг вариант този слоган. Все едно откриха България…
А аз просто съм родолюбец и отдавна призовавам: яжте български продукти, нека на трапезата ви да присъства българска храна. Защото, да не се лъжем, има и неистинска българска храна, не всичко, което е с етикет БГ е с лоялност към клиента, предупреждава Ути. От „Вкусната България” тръгнаха и други нови мои проекти – излизам от моето студио и, на шега на истина, пропътуваме с моя екип едни 100 000 км на година.
Ходим и готвим, просто не можете да си представите на какви интересни празници по градове и села из цялата страна попадаме, както и по най-различни поводи, които правят хората щастливи. И когато всичко това е свързано с бита, с традицията, с историята на населеното място, се получава нещо много вкусно. Например, курбанът не е един, те са най-различни на различните места в България – има северняшки, бели, червени, южни, застроени, курбан чорби. Получи се една много вкусна карта на „Вкусната България”.
И един много труден въпрос към Ути – как добрата домакиня да приготви вкусно ядене от безвкусни зеленчуци, „пластмасови” плодове и съмнителни меса?
Оказва се, че за него няма трудни отговори. „Домакинята трябва да бъде достатъчно самоотвержена да търси добрия продукт. Да не го замаскира с много подправки, защото за тях казвам, че са безсилието на готвача и падението на производителя. А за своята кухня – да намери коректните си партньори.
В България има много достойни производители, които се опитват да предложат качествена стока на потребителите. И когато тази домакиня, дори и плащайки малко по-скъпа цена, намери своя партньор, нека той бъде български – да приеме, че си струва усилието и търсенето, съветва Ути.
Смятам, че да купуваш българското е едно патриотично дело, категоричен е той. В този объркан свят, патриотизмът, особено – кулинарният, е най-важната ни задача, за да оставим нещо след себе си. Поддържам с две ръце по-честото провеждане на т.нар. фермерски пазари, на които можеш да се запознаеш, да пипнеш ръцете на производителите. Защото всички хора, които ни предлагат стока по пазарите са просто прекупвачи, в което има нещо не както трябва.
Моят юбилей, както и всички други, ще мине под лозунга „Налей, налей”, с много приятели. Където и да ви дойда на гости тази година, бъдете сигурни – ще почерпя. Знаете, че аз и моят екип, където и да се появим – черпим. Защото това е част от уравнението ,което решаваме. И в него едно от известните параметри се казва гостоприемство, усмихва се Ути и тръгва към поредното си предизвикателство.
източник: БГНЕС
