Тази верига супермаркети е твърде голяма, за да бъде оставена да фалира. Но опитите да бъде спасена свалиха на колене управляващата център-дясно коалиция в Хърватия и може да предизвикат предсрочни парламентарни избори.
Историята на Agrokor, в която работят 60 000 души, осветли и балканския крони капитализъм с неговия токсичен микс от рисково финансиране, разхлабен корпоративен надзор и близки връзки между политика и бизнес, пише в свой материал Politico.
95% от концерна е притежаван от Ивица Тодорич, магнат с прякор „Шефът“, който е започнал като продавач на цветя, а днес живее в замък в предградията на Загреб. Трудно е да се подчертае колко точно важна е компанията за Хърватия. Годишните й приходи са малко под 7 милиарда евро – около 15% от целия брутен вътрешен продукт на страната.
И когато Agrokor бе на ръба да се срине под тежестта на огромните си дългове по-рано тази година, правителството на премиера Андрей Пленкович набързо прокара закон, който да позволи на държавата да се намеси и да задържи компанията на повърхността. Тодорич напусна лидерския пост в компанията, а назначени от правителството специалисти поеха ръководството и започнаха разговори с кредиторите.
Участието на правителството обаче изкара на светло връзките между Agrokor и политическия елит. Партията на Социалдемократите, която е в опозиция, поиска оставката на министъра на финансите Здравко Марич, който бе старши мениджър в компанията, отговарящ за стратегията и капиталовите пазари до началото на 2016 г.
Марич, очаквано, отрече да знае за финансовите проблеми на Agrokor, но Социалдемократите настояваха, че е загубил интегритета си и поискаха вот на недоверие в парламент. Позицията им бе подкрепена от по-малкия партньор в кабинета – хлабавата коалиция от антикорупционни партии „Мост“. Резултатът от вота бе равен – 75 на 75 гласа, но коалицията между партията на Пленкович и „Мост“ изглежда напълно разрушена.
Констатацията се подкрепя и от факта, че през изминалата седмица премиерът уволни трима от министрите на „Мост“ заради подкрепата им за свалянето на финансовия министър, а четвърти сам подаде оставка.
„Управляващите от Хърватската демократическа партия (ХДП) вече нямат мнозинство в парламента и единственият правилен ход сега е да насрочат предсрочни избори“, каза пред депутатите Божо Петров – лидер на коалицията „Мост“. Властта най-вероятно ще изчака местните избори, които ще се проведат на 21 май, за да реши следващите си стъпки.
Хърватската демократическа партия може да се опита да започне преговори за ново мнозинство, но ако те се провалят и страната отново проведе парламентарни избори, новият парламент може да се окаже копие на стария. „При нови избори ХДП отново ще спечели, тъй като Социалдемократите са в много лошо състояние, но няма да успеят да управляват сами и отново ще се започне френетично търсене на коалиционни партньори“, казва Зарко Пуховски, независим анализатор. Той посочи и че аферата Agrokor е показала ясно колко опасно е една компания да има толкова близки връзки с властта. „Вместо държавните институции да контролират компанията, тя контролираше държавата“, допълни той и припомни, че немалка част от високопоставените чиновници са работели в Agrokor преди държавното си назначение.
За който и продукт да се сетите, най-вероятно Agrokor го произвежда или доставя. Компанията произвежда сама месо, млечни продукти, сладолед, бутилирана вода и олио за готвене, както и притежава най-голямата в страната мрежа за разпространение на вестници. 7 от притежаваните от нея компании пък се листват на местната борса.
Хранителната верига Konzum, притежавана от Agrokor, е най-голямата на Балканите, а магазините й са жизненоважни за туристическата индустрия. В много малки градове Konzum е единственият магазин в радиус от километри. Проблемите пред компанията започнаха след неистова експанзия пред последните десет години, а дългът към кредиторите и доставчиците достигна 6 милиарда евро.
„Виждаме резултата от бързо разширяване, твърде много инвестиции, ниска възвращаемост и скъпи заеми, което доведе от липса на свободни пари, с които да се обслужват кредитите“, казва финансовият консултант Андрей Грубишич. И допълва: „Но въпреки това всички – от банки до притежали на облигации, които получаваха по-висока печалба, през доставчици, на които бе позволено да искат по-високи цени – всички те знаеха какво е положението, но си затвориха очите, защото печелеха от ситуацията“.
Сред най-големите кредитори са две руски банки – Сбербанк и ВТБ. През миналия месец първата заяви, че търси купувачи за дълга – около 1.1 милиарда евро. Останалите големи кредитори са Erste Group и Raiffeisenbank от Австрия, както и италианските UniCredit и Intesa Sanpaolo.
Хърватия вече назначи AlixPartners, които да наглеждат и дават съвети по реструктурирането на Agrokor. Новото ръководство вече заяви, че е осигурило финансова инжекция от 80 милиона евро от местни банки, но ще се нуждае от още 450 милиона евро, за да осигури нормалното функциониране на компанията до края на годината.
Каква е вашата реакция?
