Съветът за електронни медии напоследък имитира онзи популярен от рекламите герой Мистър Мускул – гел водопроводчик. Регулаторът обаче не е точно всеотдайният клийнър, който идва винаги навреме, запретва ръкави и унищожава всички миризми и гадории. Все по-често СЕМ се появява и на грешния адрес.
Вместо да работи по предназначение, хигиенизирайки, ароматизирайки и полирайки медийната среда, както изисква Законът за радиото и телевизията, той сам произвежда безпорядък. Кога с действията, кога с бездействията си. Проблемът е, че надзорният орган губи енергия в оплаквания пред определени издания, колко потиснат и застрашен е от сегашната власт, вместо да върши реални дела.
Конкретно шефът доц. Георги Лозанов се оплака, че СЕМ бил привикан от парламентарната медийна комисия, за да се обяснява по казуса „Петър Волгин и неговото предаване „Деконструкция“ по програма „Хоризонт“ на БНР. (Волгин не давал думата на граждани, които не споделяли възгледите на управляващите.) Лозанов не помнел такъв прецедент, в който регулаторът трябвало да разказва пред депутатите защо търси обяснения за неспазени правила от журналист в обществена медия. В частните медии било различно – там нямало такива изисквания за плурализъм.
Ето защо надзорниците не се намесвали в предаванията на Люба Кулезич, която откровено защитавала ГЕРБ, или пък в ТВ7, която стояла зад политическия проект на Николай Бареков „България без цензура“. Дори на шега Лозанов попитал Волгин дали нямало да направи от предаването си политическа партия, тъй като се държал като водещ в маргинална частна медия. Наистина журналистът Волгин давал думата на слушателите, но само по себе си това не било достатъчно за наличие на плуралистична среда.
„Смешно е председателят на СЕМ да се интересува само от плурализма в БНТ и БНР, но не и в частните медии, защото законът се занимавал само с обществените. Ако утре някоя частна медия призове към насилие, това означава ли, че надзорният съвет ще си мълчи и ще гледа отстрани безучастно?“, попита Волгин. Според него причината в очите на СЕМ така осезаемо да се настани предаването му „Деконструкция“ е, че то е разгневило една госпожа от СЕМ. Мария Стоянова била изпратена в регулаторния орган от президента Росен Плевнелиев и с „необмислена страст“ защитавала неговите интереси, както и интересите на президентското политико-икономическо лоби. „Разбира се, всеки има право на своите пристрастия, колкото и неразумни да са те, но става много лошо, когато се опиташ да наложиш личното си мнение върху цялата медийна публичност“, коментира Петър Волгин.
Той допълни, че е хубаво въпросната госпожа от СЕМ да си припомни как завършват всички опити на властта да цензурира медите през последните 21 години.
Опълчването на СЕМ срещу управляващите сега започна успоредно с мандата им. Още в началото парламентарното мнозинство не скри разочарованието си от работата на регулатора по съдържанието на медии. После напрежението тихомълком ескалира, поне от страна на надзорниците, от които само Иво Атанасов е избран от сегашното Народно събрание.
„Атаките в парламента спрямо СЕМ се подреждат в логическа верига, на чийто край трябва да дойде изводът, че СЕМ не се справя и трябва да бъде сменен.
А тъй като той има твърде специализирани правомощия, трудноразбираеми за масовия човек, срещу него е лесно популистки да се провокира хейтърска вълна: докога ще ни ядат парите, еле пък тоя с папийонката! Нищо, че всъщност ние се издържаме не от данъкоплатеца, а от такси и глоби. И нищо, че ако нямаше регулатор, да са останали две-три големи частни медии, които да са погълнали целия рекламен пазар и програмата им да се състои само от реклами. Че обществените медии щяха да се управляват пряко от парламентарното мнозинство, каквито опити има и досега. И т.н… За да смениш регулатора обаче, трябва първо да направиш някакви промени в медийния закон – я в името – НСРТ да стане СЕМ, я в изискванията към членовете му, я в нещо друго, както досега все се случва…“, възпламени се Георги Лозанов пред сайта Offnews.
Затова пък Волгин смята, че регулаторен орган е необходим само при положение че наистина се занимава с принципни въпроси, а не позволява на някои свои членове да налагат цензура.
Интересното е, че семаджиите мълчаха като комунисти на разпит по време на предишното управление на кабинета „Борисов“, а сега се изкарват борци за медийна независимост, подложени на политически тормоз.
Дали жертвите на политически репресии не се опитват по този начин да оправдаят странното си и избирателно работно поведение? Например защо СЕМ не се намесва в делата на БНТ, чиято шефка Вяра Анкова бе щракната да пие кафе с Георги Лозанов само няколко дни преди да бъде преизбрана за втори мандат като генерален директор на държавната телевизия? Защо СЕМ даде само препоръки на телевизията да премести от праймтайма сериала „Под прикритие“ заради нецензурния език и нескончаемите сцени с насилие?
Въпреки десетките протести на зрителите подчинените на Анкова само веднъж завъртяха сериала след 22 часа, и то основно заради непрестижна секссцена на фолкпевица. Това не попречи аудиторията да види последната неделя в 21 часа как се разчленява пленник и други „мили“ кадри…
Защитникът на медийната хигиена обаче понякога трудно вижда, та даже се наложи да гледа специално сериала след първите оплаквания на гражданите. Но пак не успя да открие неща, които не бива да се показват преди 22 часа. СЕМ може би също работи в режим на „Под прикритие“, в който дори и Найо Тицин взе участие с епизодична роля… на режисьор. С появата си в последния епизод на филма полифункционалният журналист, пиар и протестър засили слуховете около втория сезон на „Четвърта власт“, на който бе и продуцент. Другата скандална поредица на обществената телевизия разочарова, но от БНТ изразиха готовност да подготвят още 12 епизода с пари от бюджетната си издръжка.
Ако наистина работи, без да избира, защо СЕМ не наложи на подопечните си шефове на държавните радио и телевизия да се отчитат системно пред данъкоплатците колко и за какво са похарчили? Същото важи и за самите семаджии, които твърдят, че се „изхранват от събирането на глоби“, но пропускат онзи милион и нещо, който държавата им отпуска всяка година. Ако се отчитаха чат-пат, може би всички щяхме да аплодираме шумно успехите им при прочистването на медийните бъгове. И да им благодарим, че са ни осигурили наличието на повече от две-три големи телевизии. Всъщност пазарът бъка от телевизии, само че парите от рекламата си разпределят трите големи медийни групи.
За останалите остават трохи и затова финансирането им е неясно.
И още нещо – обществените медии винаги са се управлявали индиректно и неофициално от парламентарните мнозинства. Но явно в СЕМ чак сега са го разбрали. Дано в следващия медиен закон мандатът на всеки член на надзорния орган да бъде пожизнен. Така няма да има нужда да се демонстрират изкуствени мускули и органът ще работи каквото си иска.
А колкото до управляващите, те може би наистина са написали поредния медиен закон, но не смеят да обелят и дума по темата. Явно изчакват удобния момент и може би има защо семаджиите да са уплашени?
Андриана Михайлова СЕМ като Мистър Мускул | | 22.03.2014 в. Банкер | стр. 43 |
[spider_facebook id=“1″]
