Вестник, планиран да излезе само 4 пъти заради Brexit, се радва на неочакван успех и сега издателите мислят как да продължат проекта
Във времена, в които медиите търпят огромни трансформации и въпросът за бъдещето на пресата в дигиталния свят често се поставя, една история от Великобритания е на път сериозно да разбърка представите. Компанията Archant, която издава последно появилия се хартиен вестник на Острова, смята, че има смисъл да се мисли сериозно върху концепции за нови печатни издания, както в родината му, така и в други точки на света – например паневропейско или в САЩ. Редакционният директор на Archant Мат Кели признава, че развитието на последния им проект го накарала да погледне на пазара на печатни издания по нов начин.
Преди осем месеца, десетина дни след 23 юни м.г., когато 52% от жителите на кралството поискаха страната да излезе от ЕС, Archant публикува първия брой на вестник New European. Кели и колегите му поставиха под името на медията девиза „Новият pop-up вестник за 48%“. В англоезичния свят pop-up вестници наричат издания, които се продават или раздават сред хора със сродни интереси по време на митинги, демонстрации, изложби, паради и т.н. Цената на New European е 2 лири, а първоначално идеята била вестникът да излезе четири пъти във времето, в което противниците на Brexit протестираха срещу резултатите от референдума. Интересът към новия продукт обаче насърчил Кели и вестникът продължил да излиза и след периода на улична активност. Нещо повече – била създадена негова дигитална версия, която днес събира повече от милион посещения месечно. Мотото на вестника също е променено и вече е „Ние сме 48%“.
New European излязъл бързо на печалба и не оставил шанс на създателите си да мислят дали за него има място под слънцето. Не се оправдали очакванията, че интересът към Brexit ще намалее и че хората на Острова постепенно ще се върнат към нормалното си ежедневие. Тиражът на седмичника в момента е 20 000 броя, а редакцията му се състои от пет човека – двама редактори, двама дизайнери и самият Кели. Голяма част от материалите се пишат от външни сътрудници. Миналата есен например статия по темата даде бившият британски премиер Тони Блеър. Разпространението на New European е като на типично pop-up издание – абонамент и продажби на места, където се събират противници на Brexit.
Кели признава, че за него било доста странно да измисля нов хартиен вестник в година, в която два съществуващи фалирали във Великобритания, а други съкратили хора. „Мисля, че успяваме, защото Brexit се оказа не просто тема и сюжет за разработване, а нещо по-голямо – описва той. – Доказателство за думите ми е фактът, че интересът към New European нараства, а не намалява“. Според главния редактор неговата медия е нямало да генерира подобен първоначален интерес, ако New European се е появил като сайт и е нямал хартиен формат.
„По-трудно щяхме да привлечем авторите, които имаме днес, и по-трудно щяхме да си създадем фенове. Умишлено започнахме на хартия, тъй като си дадохме сметка, че присъствието на New European на анти Brexit митингите ще го направи част от атмосферата им. Каквото и да си говорим, все още и за четящите, и за пишещите е различно усещането, когато публикацията се намира във вестник на хартия“- смята Кели. Той допълва, че днешната цел на журналистиката може да е все повече да намира каузи, които вълнуват хората и после да ги оформя в добър продукт. „Още когато работехме над концепцията на New European, си казахме: Очевидно духът на времето се е променил. Значи ние също трябва да направим нещо ново“ – разказва журналистът.
Сега в Archant мислят как да се разширят с още pop-up издания. Планът изглежда реалистичен заради вече изградената дистрибуционна система. „Не бихме се престрашили да се насочим към нови ниши, ако вече не бяхме сравнително голям издател – признава Кели в интервю за американския сайт Nieman Lab.
Британецът смята, че pop-up вестниците имат добрата черта да тестват настроенията към определен проблем, без да са необходими прекалено големи инвестиции. Допълва, че според него в Щатите например има достатъчно потенциал да се появи такова анти Тръмп издание. „САЩ е много по-различен пазар и аз не искам да бъда самонадеян – признава той. – Въпреки това, ако аз бях журналист там, щях да търся начин да започна pop-up вестник срещу Тръмп“. В Европа пък е назрял моментът да се появи издание, което да говори от името на хората, искащи да напуснат ЕС. Такъв вестник би бил коренно противоположен на духа на New European, но тези мнения също имат нужда от платформа за изява, съгласен е Кели.
По материали от чуждия печат
Каква е вашата реакция?
