„С лявото око виждала само назад, в миналото, а с дясното – единствено онова, което имало да става в бъдещето.“
Думи от това изречение, първото на „Сляпата Вайша“, би използвал Георги Господинов, ако пише заглавие на къс разказ, посветен на България. Това разкъсано, разтерзано гледане е характерно за тук, каза писателят в интервю за BiT.
Новият героизъм е да си нормален – а това е и плод на голямо усилие. Сега е времето да не изпаднем в общата истерия, предупреди писателят.
„Днешното време ми изглежда като заставане на някакъв ръб, в който бъдещето не е много розово, но и миналото също не е такова, че да изпиташ носталгия към него – обясни Господинов. – Това е идеално време за бавене и мислене, за рефлексия.“
Сега е времето да се прецени кой може да остане с ума си и верен на основни човешки ценности, каза писателят и добави: „Защото и това време ще мине, и тези, които в момента са дръпнали много напред като част от тази вълна, ще отминат и ще останат онези ценности от Стария завет и отпреди това, които са едни и същи за всяка култура“.
Според Господинов България има дълъг опит с тъгата, а болестта на страната е „непреживяната, неизказаната, неизговорената тъга“. Няма нищо лошо човек да е тъжен, проблемът е, когато неизказаната тъга се превръща в агресия, заяви писателят.
Георги Господинов обясни още, че културата не е нещо, което да покажем в Лувъра, а „всичко, което е живо и се създава тук, днес и сега“.
„Четенето не е лукс, а част от съпротивата срещу политическия кич и пропаганда, които разрушават устои и ценности“, смята той.
източник: площад Слевейков
