Изправено ли е известното столично кино „Влайкова“, което вече над 90 години радва посетителите си с качествени европейски и български филми, пред фалит?
Решихме да проверим на място по повод информация в седмичен вестник, която смути и предизвика реакцията на мнозина в социалните мрежи.
„Това прилича ли ви на фалирало кино?“ – с тези думи ни посреща секретарят на киното и киномеханик Илия Дерелиев в салона, където две момчета репетират с китарите си на сцената.
Оказва се, че информацията, която бе разпространена от информационен седмичник и цитирана после от други медии и която предизвика дебат в социалните мрежи, е напълно невярна.
„По-скоро става въпрос за сензационни заглавия“, казва Илияна Хубенова, също част от екипа на „Влайкова“, подготвяща програмата на киното.
Да, киното има финансови проблеми, но е далеч от фалита благодарение на множеството събития, които се провеждат там, и работата на целия екип на „Влайкова“ и читалище „Антон Страшимиров“, с което делят сградата.
„Понякога се закриват прожекции, разказва той, – но това по-скоро се дължи на интереса на публиката на киното като цяло, не в частност само на кино „Влайкова“. И в много по-големи и комерсиални кина се закриват прожекции.
Освен прожекции в сградата се правят концерти, изложби и множество културни събития, средствата от които допълват бюджета, за да може да бъдат платени сметките, защото Министерство на културата отпуска пари само за заплати и осигуровки на персонала на киното.
„Няма натиск отвън“, допълни г-н Дерелиев относно слуха, че има апетит към сградата на една от най-известните и красиви улици в столицата – „Цар Иван Асен Втори“.
Сградата е дарение от Мария Влайкова, която я завещава през 1926 г. на тогавашното Министерство на просвещението.
Тя решава да построи киносалон, който освен за прожекции, да бъде използван и за културни вечеринки, четения, театрални представления. В нейното завещание, част от което е публикувано на страниците на юбилейния брой на в-к „Ведрина“ по случай 90-тата годишнина на киното, се пише:
„През изминалите години много несполуки и злочестия сполетяха родно племе и родна земя. След печалните събития, които преживяхме, от войните, имаме нужда от всеобщ подем, повече просвета, повече култура, повече духовни интереси.“
Така с много желание и лишения тя и съпругът и – известният писател и общественик Тодор Влайков даряват земята на имота, след което следват кредити – заеми от банки и ипотекирани имоти, за да бъде построена сградата.
На 3 октомври 1926 г. културното сдание отваря врати, но 3 месеца по-късно Влайкова умира. Година по-късно държавата поема дълговете около построяването на сградата на овдовелия г-н Влайков.
През 1949 г. със специално постановление на Министерски съвет, изпълнявайки се завещанието на Влайкова, сградата е дарена за вечно ползване на читалище „Антон Страшимиров“.
Кино „Влайкова“ е дом не само на културни събития, то е истински музей на киното, където любителите на 8-мото изкуство могат да се докоснат до автентичната кино техника от началото на миналия век, да усетят духа на стара София и да облагородят душата си с един хубав филм, интересен концерт или изложба, или просто с един изпит чай в кафе-клуба, който се намира във фоайето на сградата.
Всеки, който е посещавал киното, е усещал именно този дух, чиито пазители сега са екипът на „Влайкова“ и читалище „Антон Страшимиров“, които не позволяват да се стигне до фалит.
Каква е вашата реакция?
