Известната актриса Латинка Петрова прави своя сценичен дебют едва 16-годишна, но не с някоя роля, а като изпълнителка на народни песни. Още от съвсем малка тя е привлечена от музиката и усилено изучава акордеон и пиано. По-късно обаче Латинка избира актьорската професия и завършва ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, като в нейния випуск са също така Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Меглена Караламбова, Милен Пенев, Илия Добрев, Продан Нончев и други.
През 1981 г. я назначават в Сатиричния театър, където играе с много от най-известните ни актьори. Истинска популярност актрисата добива доста по-късно – с участието си в много популярна тв реклама, но веднъж открита от публиката, къдрокосата фурия бързо се превръща във всеобща любимка. С големия си комедиен талант, покоряваща енергия и витален дух тя успява да зарежда с добро настроение както от сцената и екрана, така и в живота.
Малко след рождения си ден, на парче шоколадова торта в сладкарница „Тита“, Латинка разкри пред вестник „Труд“ интересни моменти от богатата й житейска и творческа биография.
– Латинка, на 1 януари имаше рожден ден. Как го отпразнува?
– Бях планувала да бъда в Милано, където да празнувам с приятели, но още на третия ден паднах болна от грип и гледах Милано през прозореца. (Смее се.) Така че се наложи децата ми да презаверят билетите и на първи януари си бях у нас в тиха домашна обстановка и в креватчето. Малко тъжничко беше, но трябва по-често да се сещаме за подобни мигове, за да ни напомнят, че нос не бива да се вири много нависоко, защото в един момент божият пръст се размахва и ти клякаш. Грипът ме държа цели три седмици. Кашляш, падаш и разбираш, че не си безсмъртен, а си нормален човек. Като си изнемощял, разбираш, че и милиони да имаш, не те са важни, виждаш, че това да трупаш пари и алчността са пълно безсмислие.
– Кой е най-хубавият подарък, който получи за рождения си ден?
– Може би парфюмът „Булгари“, защото обожавам този аромат и обичам, като си отворя гардероба, да ми ухае на него, не съм го сменяла от години. Най-щастлива съм обаче от това, че хората ме помнят и приятелите ме обичат. В един момент личната ти скромност започва да има превес над суетата. От какво имаш нужда – от една чиста, хубава дреха, чисто легло и чиста съвест. Смирявайки се в тези дни, разбирам, че това е правилният път.
-А кое е най-нестандартното пожелание?
– Дъщеря ми Линда ми пожела – да си здрава, мамо, за да ни готвиш! (Смее се.) Викам й – това ли можа да измислиш, за да ви готвя? (Смее се.) Аз наистина успявам от нищо да направя нещо. Гледам също така ястието да е красиво и за окото – правя зеленчуци на пара с пресен магданоз и копър, а накрая добавям зехтин. Оказва се, че храната на пара е най-добрата.
– Сигурно си получила много поздравления за празника?
– Доста приятели се обадиха да ме поздравят и ме зарадваха, защото дъщеря ми тогава беше в Бали, синът ми също не беше в България и имах нужда от това. Иначе тихо и кротко сложих една деликатна трапеза, за да отбележим рождените ни дни с мъжа ми и да чуем химна на 31 декември. Има и такива дни в живота ни, слава Богу, че на пети имах представление и някак си успях да се пооправя. Лекувах се, като пиех по 3 литра вода на ден, а също така вземах 3-4 пъти на ден витамин С и консумирах много плодове – никакви антибиотици.
-Казват, че като се качиш на сцената, и всичко ти минава, така ли е и при теб?
– Да. Разбирам я Мутафова защо още й се играе – ангажиментът те вдига на крака. Когато на 5 януари имах спектакъл и накрая публиката аплодираше, а на мен крачетата ми се подгъваха, но тичкам и си танцувам. Актьорът никога не трябва показва колко е болен, даже и малко суета има в тази игра, няма да падна на сцената, няма да се дам! Само и само публиката да не разбере, че не си в кондиция и да успееш да им отправиш послание.
– Ти виждаш ли се на сцената след 20 години например, като Стоянка Мутафова?
– Не, още 20 години на сцената ми звучи като „Мечтание“ от Шуман. Но ако имах два живота, пак бих ги посветила на театъра, това е истината. Трябва тази енергия, която ми е дадена свише, да я дам на хората, да дам усмивка, да дам надежда и послание.
– Кои са постановките, с които зареждаш с усмивка и надежда зрителите през новата година?
– На 4 февруари в „Сълза и смях“ играя в „Луда нощ по френски“ – един безумно смешен спектакъл. После съм в Пловдив на гастрол с „Любовта, това съм аз“, а след това играя баба Гицка в „Големанов“, три спектакъла са ми достатъчни засега. В театъра е така – днес си Офелия, а утре баба Гицка…
– Типичен Козирог ли си – винаги с рогата напред?
– Не, защото аз съм Козирог с асцендент Водолей и оттам идва артистичността. Водолеите уравновесяват нещата, защото са мечтатели – в сферата на имагинерното. Чела съм, че с напредване на възрастта отиваш към асцендента си и сега повече дърпам към философията и мечтанието, към нещата извън бита, към вечните въпроси – откъде идваме, защо сме тук и къде отиваме? Аз вярвам, че ние сме на земята с мисия да правим добро и всеки, ако може да надгради с една тухличка това, което е било преди него. Мисля за бъдещето, за това колко сме задължени, че творецът ни е създал и ни е дал мисия.
– Ти си много откровена. Това създавало ли ти е някога проблеми?
– О, винаги, но аз съм подготвена за това. Още в момента, когато давам негативни мнения, съм подготвена за реакцията отсреща. Не съм от хората, които казват – това не трябваше да го кажа, а поемам отговорност в момента, в който цепя езика на две, и не съжалявам за това. За справедливост отивам на клада, за да браня позицията си, съм готова на всичко.
Не съм конфликтна, обаче в момента, в който усетя, че някъде има напрежение, успявам да се вдигна над конкретния случай и да погледна ситуацията отгоре. Така виждам, че след 20 години спомен няма да има от този проблем, а даже ще бъде смешно и жалко, за какво да си хабя нервите тогава? Приемам нещата философски.
– Съжаляваш ли понякога, че стана популярна доста късно?
– Не, мисля, че всичко е драснато отгоре, кога да се случи. Има и много талантлив народ, който си отива, без да успее да покаже таланта си, но това са неписани закони. Иначе популярността – тя е за хората, на мен нищо не ми е донесла. Да, получавам повече усмивки, радост, евентуално ще ме прегледат преди другите, но популярността наистина е за хората – да кажат ауу, ауу, да те поздравяват. Това са приятни неща, но не те са целта на моята работа, а да съм перфектна на сцената и хората да не съжаляват, че са дали примерно 10 лева за билет.
– В годините преди успеха имала ли си финансови затруднения?
– Никога не съм имала, защото, както казват народните певици, откак се помня, все пея! Работила съм вече толкова години и тази динамика ми зарежда акумулатора, даже съм печелила както фолк певиците днес, но тогава какво можеше да си вземеш с тези пари – алпака от „Кореком“ или дуралекс. Имаше момент, когато един долар беше 7 лева, и ние обръщахме парите само и само да помиришем „Кореком“. Никога не съм имала финансов проблем.
– Проблемите обаче едва ли са те подминавали, но ти винаги си усмихната. Как го постигаш?
– Кой е длъжен да се занимава с моите проблеми, за какво да натоварвам хората? Не ме търсете на пейката пред блока да дрънкам къде ме боли, как се живее с ишиаса и т.н., това не ме интересува. Приятелите ме търсят за атмосфера и настроение.
– Като беше в Милано – световна столица на модата, успяха ли да те впечатлят италианците с елегантността си?
– Това, което видях по улиците в Милано, е, че италианките не ходят така елегантни като нас, българките, а масово са с едни пухенки. Почти спортно се движат, тук-там се вижда някоя по-елегантна. Иначе за мен мъжете там са по-шикарни от българите – по-шикарно са облечени както младите, така и възрастните мъже. Гледам го – направил прическа, облякъл се добре, харесва ми и това малко позьорско поведение на мъжете там. Приятно е да ги гледам, имат си самочувствие, докато при нас виждаш хубав мъж, пък се нагърчил, върви без самочувствие, а шапката му паднала до очите.
– С твоя съпруг, тенора Красимир Джонгалов, сте заедно от много години. Каква е рецептата за тази хармония и случва ли ви се понякога да се скарате?
– Рецептата е – не прави това, което не искаш да ти правят на теб. Вече 42 години сме заедно с него, преживяхме ги в хармония. Никога не сме имали скандали за битовизми, за пари или да му бъркам по джобовете и да мириша бележки. Това никога не е било между нас, такива ситуации правят малки и жената, и мъжа. За мен важни са хармонията и движението по хоризонтала, да вървите заедно рамо до рамо.
Младостта е лесно – тогава сме волни птици, а после, когато крилата се уморяват, и е хубаво да има някой до теб, който да ти хване ръчицата.
– И двамата с мъжа ти се занимавате с изкуство, синът ви обаче е физик, как стана така?
– Той ядрен физик, доктор на науките, като и двамата с дъщеря ни имат великолепно чувство за хумор, но не ги влекат артистичните изяви.
– Ти си играла на сцената с най-големите ни звезди на комедийния жанр. Сигурно имаш много незабравими моменти с тях?
– За съжаление Бог разрежда тези стройни редици, но остава най-прелестното от преживяното. Много са незабравимите моменти, например с Парцалев – като скочихме с колата в една нива, и после цигани ни извадиха заедно с нея на ръце. За Велко Кънев също се сещам, двамата често играехме табла в Сатирата – добър, истински, обикновен човек. Не мога да забравя и когато с Кольо Анастасов видяхме летящи чинии. Случките са толкова много…
– А как изглеждаха летящите чинии и друг път виждала ли си нещо подобно?
– Беше с кръгла форма, като цветна крушка с всички възможни светлинки, и пет минути стоя в небето, но в един момент се смали, като точица, и изчезна. То си трептеше между Златица и Пирдоп и ние с Кольо гледахме това НЛО, а той имаше брилянтно чувство за хумор и по едно време вика – те дали знаят, че аз съм профпредседател на Сатиричния театър?! Един вид, за да го пощадят. (Смее се.) После един пазач, който работеше наблизо, ни каза – ония си идват редовно, за да се заредят тук. Още веднъж ми се случи подобно нещо, когато двамата с мъжа ми пътувахме с колата и на Петрохан двигателят изведнъж загасна. Слязохме и видяхме, че високо над боровете има някакво ярко светещо тяло. Когато се отдалечи, и двигателят пак проработи.
– Имала си шанса да познаваш Ванга. Коя е най-необикновената случка, на която си била свидетел при нея?
– Ванга е абсолютен феномен. Имаше такава случка, когато една жена напираше да й даде плодове и пиле в една кошница с думите – не щем да ми гледа, само да дадем тези армагани. Тази жена казваше – три деца ми умират, четвъртото е живо и здраво и искам да почерпя за негово здраве. Преди това тя идвала при Ванга и тя й заръчала – като го няма мъжа ти, ще вземеш един човек от селото и каквото пред прага ви е заровено, ще го хвърлиш накрая на селото. Там открили заровени човешки кости, като децата й, когато пълзели като малки по земята, и са дишали фосфора и умират от това. Направил го бил неин брат, който нямал деца, и то заради имоти! Невероятно е това, което някои хора правят за парче земя – бият се, колят се! Необяснимо е…
– А вярваш ли, че всичко се връща, както казва Ванга?
– Абсолютно вярвам в баланса. За мен Бог е баланс и Вселената се крепи на баланс – в къщата, в дома ти нещата също трябва да са в баланс, само с грам повече да са, и това може да се отрази. Хората, които си мислят, че са направили добро, трябва да го чакат да дойде, а направят ли лошо – също трябва да го чакат, няма как да не се върне.
Лошо е като се връща на децата, затова прави добро и го чакай, а за лошото винаги имай едно наум, че трябва да го платиш.
– Пред теб пророчицата предсказвала ли е какво ще е бъдещето на България?
– Четири пъти съм била при нея, но за бъдещето на България пред мен не е говорила. Хубаво е, че Ванга ни остави някакви направления. Думите й – водата ке стане по-скъпа от златото, както и други, са сигнали, за които трябва да внимаваме. Ако изворите стихнат, както тя казва, какво правим?
– За какво се молиш на Бог?
– На Бог благодаря. Хубаво е малко да се спреш и да не казваш само -дай ми Боже, а да благодариш, че си здрав, че си на крака, че виждаш слънцето и около теб е спокойно. Също така винаги първо благодаря на свети Атанасий, той е мой патрон и на 18 януари всяка година правя курбан в негова чест, както Ванга ми е каз4ала, защото той ме е спасявал и ме закриля.
Аз винаги се моля и преди всяко излизане на сцената. Искам Бог да ми даде две-три неща – здраве, да се напълни къщата с внуци и да бъда полезна.
– Ще позволиш ли на внуците да ти викат бабо?
– Никога бабо! Майка живя до 96 години, но искаше да се обръщат към нея само с маминка.
– Какво си казваш в трудните моменти, как се окуражаваш?
– Казвам си – това е един миг, на всеки се случва и ще мине, още утре ще се усмихна, защото ще имам шанс. Днес е така, но утре ще светне слънцето, ще имам шанс, ще ме извикат за роля. Ще имам усмивки, приятели и енергия! Ако самият ти не добруваш, какво очакваш от Бог.
източник: Труд/Светла Йорданова
