Основното правило, когато представяме нова идея на непредубедена публика – да не ни мразят от самото начало.
Един от най-важните уроци в комуникацията е, че не всички, които вярват в твоите идеи и се изказват в полза на твоите идеали и цели, реално помагат на каузата. Понякога дори, положението е по-лошо – има хора, които директно дискредитират с изявления и действия каузата, която се предполага, че трябва да защитавате.
Всяка идея, кауза и възвишен стремеж се бори за едно основно нещо – да бъде възприета от възможно най-много хора. Само така тя става достатъчно силна, за да може да се превърне в реалност и да постиге целите си. Големият брой поддръжници оказва натиск или в сферата на комерсиалното – прави поръчка/покупка. Колкото повече подкрепа, толкова повече печалба за каузата.
Какво се случва обаче, когато някой е твърде „вдъхновен“ от идеята, и започне да опява на всичко около себе си за нея, докато на тях (непредубедените слушатели) им втръсне от нея? Какво се случва, когато някой с твърде малко познания започне да защитава активно и агресивно тази идея? Какво се случва, ако в защитата ѝ използва неподходящи пример, сравнения и т.н., които не се харесват на аудиторията?
Отговорът на всички тези въпроси е един – аудиторията е отблъсната от самата идея (малко или много – в зависимост от това колко неприятен им е бил този, който я е презентирал и защитавал). Истината е, че колкото и добро и възвишено да е нещото, в което вярваме, ако го представим по неподходящ начин на безпристрастна аудитория (онази, която по принцип искаме да спечелим), ефектът ще е негативен.
Най-малкото е достатъчно да се сетите за най-неприятния за вас политик. Колко от нещата, които е казвал той/тя са успели да стигнат до вас като послание? И тук не става въпрос за идеите, които са защитавали, толкова, колкото за факта, че просто не ги харесвате и няма как да приемете нещо, казано от тях, без да го подложите на жестока критика.
Ако искаме аудиторията да възприеме нашите послания, от основна важност е да не сме ѝ неприятни. Ако по някаква причина сме, то поне трябва да се убедим, че все пак се ползваме с уважението на тези, които ни слушат/четат. Колкото по-високо е мнението на публиката за нас, толкова по-лесно възприемат посланията ни, стига да не им пробутваме нещо диаметрално противоположно на вярванията им. И обратното – колкото по-малко ни харесват, толкова по-малко ни и чуват.
Именно на тази база работи и аргумент ad hominem. При него не е нужно да се дискредитират позициите на даден човек, а самия човек. Веднъж „опозорен“ в очите на хората, каквито и идеи да изкаже, те ще срещат стена от недоверие.
Затова е и от основна важност при всяка форма на убеждаваща комуникация да се преценява аудиторията, към която ще отправяме посланията си. Как те биха ни възприели, какво би ги раздразнило и какво би ги засегнало? Съответно какво би отключило вратите към тяхното доверие? Кои са важните за тях теми, които да бъдат засегнати и след това прекарани през нашата собствена призма?
Именно в това е ключът – намирането на важните за аудиторията проблеми и представяне на нашето работещо решение на фона на чуждите неработещи. Оттам нататък всичко се свежда до това да не правите лошо впечатление
Каква е вашата реакция?
