Какво представляват новите медии? Как са възникнали те? Каква форма ще приемат в бъдеще? Може ли да се развие бизнес с тях?Американският теоретик и практик Роджър Фидлър предлага отговор на тези въпроси в своята книга “Медиаморфоза. Да разберем новите медии. Кралица Маб”.Той е изобретателят на думичката “медиаморфоза”.
В книгата си обяснява какво става и какво има да става със съвременните медии в тяхното развитие и поуките от него. А ето и определението му: медиаморфозата е трансформация на средствата за комуникация, обикновено протичаща под въздействието на сложни взаимодействия между осъзнати нужди, конкурентен и политически натиск, социални и технологически нововъведения. Медиаморфозата не е толкова теория, колкото обобщен начин на мислене за технологичната еволюция на средствата за комуникация. Американският изследовател на медиите разработва цялостен подход към технологическата еволюция на средствата за комуникация (според него въздействат четири фактора).
Терминът медиаморфоза е създаден, за да обозначи развитието на съвременната журналистика, от гледна точка на глобалните комуникации и интернет. Медиите в една или друга степен оказват своето въздействие върху общественото мнение, според възгледите и целите на техните притежатели, както и според вкусовете и възможностите на професионалните и творческите екипи. При това, трябва да се подчертае, че медиите оказват въздействие, независимо от политическата система в съответната страна, независимо от позволената свобода, съществуващата цензура и пр. Настъпващите обрати и неочакваните събития в общественото битие обикновено провокират журналистите да реагират мигновено и да вземат нестандартни решения, с което те преодоляват понякога упражнявания върху тях контрол и дори отстояват собствени позиции. Не напразно, за медиите се говори като за четвъртата власт – толкова голямо е въздействието им върху обществото, процесите в него, както и характера на взаимоотношенията общество – личност – медиа. Медиите обаче, се влияят и от съвременните технологии – те все повече се електронизират и глобализират. Модерната журналистика използва всички похвати и методи, свързани с високите технологии.
Именно тук е мястото за подчертаване на предмета на изследване, а именно медиите. Трудно е да се избере обектът на изследване: медията като средство за масова комуникация или медията като обобщаващо понятие; за съобщенията и техните телекомуникационни и електронни преносители, или медията като сбор от три елемента – телекомуникации, информационни услуги и масмедии, включващи и мултимедията с нейния интерактивен начин на общуване.
За очертаване на обхвата, в който тук се използва терминът медии, може да се използва принципът за дефиниране на един медиен пазар по продуктов и географски признак, т.е. да се ограничи (отдели) от другите пазари според носената от продукта полза и в рамките на географското му разпространение. Ще открием, че в отграничения от географските принципи национален пазар присъстват заедно националните масмедии. С класически продукт на пазара, т.е. с вестници, телевизия и радио, които задоволяват потребността от информация, знание и развлечение.
Новите технологии и “новата икономика” внасят нова скорост на общуване. Така например значението на комуникацията за развитието на международното сътрудничество не е нещо ново. Основна та причина за големия икономически растеж през XXв. е техническия прогрес в транспорта и комуникацията. Той позволява разделение на труда върху по-големи територии, растеж на международната търговия, ефективна регионална специализация на труда и интеграция на все по-големи стопански комплекси. Стимулират се технологичните промени в другите стопански сектори, които от своя страна водят до увеличен обем и по-голямо разнообразие на произвежданите стоки, по-висок жизнен стандарт и до по-голям ръст на населението. Пазарите се насищат, растат конкуренцията и концентрацията на капитал за завземане на по-големи пазарни дялове. Новите технологични открития продължават да намаляват размера на транспортните разходи и това води до географска експанзия на капиталите, до значително изравняване на равнището на образованието в света и до общо повишаване на равнището на здравеопазването и продължителността на живота. Активно се обменят ценности и култура. Всичко това води до очертаване на съвременния процес на глобализация на обществото.
Следователно за анализа на връзката между глобализация и медии е подходящо широко дефиниране на предмета на изследване в частта медии, като да позволи обръщане, както към глобалната комуникация като влияние на съвременния свят, така и към присъствието й в националния/локалния пазар на разпространение на стоки, услуги и идеи във вид на класическа или нова медия.
Взаимовръзката между глобализация и медии може да се разглежда в икономически аспект, но при този опит неминуемо ще се засягат социални и философски въпроси. Интердисциплинарният подход изглежда неизбежен, но принципите на медийната икономика могат да останат водещи. Предмет на изследване в тази научна дисциплина са икономически аспекти на медийната система и тяхното значение в структурата и функцията на цялата информационно-комуникационна система. В йерархията на системите информационно–комуникационната заема по-високо място, т.е. тя стои на структурно равнище с по-голям обхват в сравнение с икономическите й аспекти. Естествено е да се наблюдават и резултатите от транснационалния обхват на най-големите медийни конгломерати, т.е. резултатът от глобализацията.
Радикално новите технологии и понятия бързо се превръщат в нещо общоприето в съзнанието на хората. За по-малко от десет години компютрите заменят механичните приспособления почти навсякъде. Днес много вестници и списания публикуват повече информационни графики – карти, схеми, таблици, отколкото е възможно преди въвеждането на графичните компютърни системи. След тях се наблюдава рязък поврат към графики със значимо и полезно съдържание – през периода 1984-1989. средният брой на графиките се утроява, а информационните графики достигат от 10 на 100 почти до 90 на 100. Всъщност много от нещата, които днес се приемат за даденост, са се появили съвсем неотдавна. Преди 25 години електонните медии се изчерпват с радиото и телевизията.
Лазерите и оптичните мрежи, миниатюрните видеокамери и телевизори, плейърите и музикалните CD-та, цифровите факс машини,мобилните телефони и лаптопът са неизвестни извън изследователските лаборатории. Интернет и електронна поща са ограничени в секректия свят на изследванията на отбраната, събирането на информация се осъществява в библиотеката с помощта на молив и хартия.
Вестниците и списанията едва започват да заменят механичните пишещи машини с електонни текстообработващи системи и малцина журналисти могат да си представят електронните технологии за събиране и производство на новини, които са общоприети днес, или да предвидят настолните издателски системи и експанзията на новинарските графики, станали възможни благодарение на персоналните компютри. Тези примери илюстрират основния принцип на прогностиката – винаги очаквай неочакваното. Все пак съществува относително стабилна схема, която важи всеки път, когато една технология тръгне от лабораторията към пазара. Ускорителите, които тласкат напред развитието на медийните технологии са т.нар. настъпващи социални необходимости.
Те се определя т като взаимодействие между обществото и технологиите и произтичат от няколко основни категории: нужди на фирмите, изисквания на други технологии, регулаторни или законови фактори, общи социални фактори.
За пример може да се вземе FM радиото: конкуренцията на телевизиите намалява значително печалбите на по-големите AM станции и бъдещето им е сериозно застрашено. А много по-ниските разходи за FM излъчване правят разработването на по-малки станции печелившата стратегия за медийните компании, продуценти и инвеститори (нужди на фирмите). Напредъкът на технологиите създават необходимост и търсене на технология за висококачествено радиоразпръскване, каквато FM излъчването е готово да предложи.
Тези хипотези са съществени за медиаморфозата, но предлагат само общ поглед към прочитането и темповете на технологическото развитие. Преди да е в състояние да изказва разумни предположения за нововъзникващите технологии и бъдещето на традиционните медии, трябва да се придобият широки и цялостни познания за човешките комуникации и моделите на промяна в системата като цяло. Това познание е от съществено значение за разбирането на медиамофичния процес. Медиаморфозата е не толкова теория, колкото обобщен начин на мислене за технологичната еволюция на средствата за комуникация. И вместо да изучаваме всяка форма отделно, тя ни подтиква да разглеждаме всички форми като взаимно зависими части от една обща система.
Изучавайки тази система в цялост, ще видим, че новите медии не се появяват спонтанно и независимо, те възникват постепенно чрез метаморфозата на старите. А щом възникнат нови форми на средствата за комуникация, по-старите не загиват. Обикновено те продължават да еволюират и да се адаптират. Примерът с отложения успех на FM излъчването и трансформацията на радиото от медия с масова аудитория в медия за отделни ниши от аудиторията, илюстрира този ключов принцип на медиаморфозата. Когато телевизията започва своя голям възход, радиото за широка аудитория бързо запада, но не умря. Нито пък FM разпространението измести изцяло АМ излъчването. Вместо това АМ станциите се адаптират и чрез въвеждането на нови технологии и маркетингови стратегии, стават значително по-конкурентни на FM станциите.
Бързото разпространение на телевизията води до значителни промени при медиите като вестниците, списанията и киното. Всяка от тях е бивала обявена за умираща медия, която не може да се конкурира с бързината на телевизията, но всяка доказва, че е по-издръжлива и приспособима от очакваното. Това показва още една важна последица от принципа на метаморфозата: утвърдените форми на средствата за комуникация трябва да се променят в отговор на възникването на нови медии – единствената им друга възможност е да загинат. Принципът на метаморфозата, както и други ключови принципи на медиаморфозата, произтичат от три идеи – коеволюция, конвергенция и комплексност.
Всички форми на комуникация са здраво вплетени в тъканта на човешката комуникационна система и не могат да съществуват независимо една от друга в нашата култура. Когато възникне и се развие нова форма, тя повлиява по различно време и в различна степен развитието на всяка от другите съществуващи форми. Коеволюцията и съвместното съществуване, а не последователната еволюция и замяната, са норма още откакто първите живи организми се появяват на планетата. Стабилното присъствие на новите технологии, което днес смятаме за разбиращо се от самосебе си, не би било възможно, ако раждането на всяка нова медия водеше и до смъртта на някоя и от старите медии.
Отделните форми на медиите, както и биологичните видове, имат определен жизнен цикъл и вероятно някога отмират, но повечето от техните специфични черти винаги остават част от системата. Както биологичните характеристики се предават от едно поколение на друго чрез генетичните кодове, така и характеристиките на медиите биват въплътявани и пренасяни чрез комуникационни кодове, които наричаме езици.
Езиците са най-могъщите фактори на промените в човешката еволюция. Развитието на говоримия и писмен език води до две големи трансформации или медиаморфози в човешката комуникационна система. Всеки от тези два типа езици е отговорен за промяната и разширяването на човешкото съзнание по начин, който прави възможни съвременната култура и цивилизация.
Безброй трансформиращи технологии, които засягат всички страни на човешкия живот и комуникация, са вдъхновени и стимулирани от тези фактори на промените. Трета голяма медиаморфоза, произтичаща от скорошното възникване на нов тип език, днес е на път още веднъж да повлияе радикално върху еволюцията на комуникацията и цивилизацията.
Технологиите на индустриалната и информационна епоха допринасят съвместно за бързото развитие и разпространение на този език, който става известен на повечето хора едва през последните две десетилетия – цифров език. Още от възникването на писмения език формите на медиите коеволюират по три различни пътеки, които се наричат области. Тези области пораждат отделните съвкупности от характеристики на медиите, които си остават относително стабилни благодарение на вече почти шест хилядолетия.
Идеята, че “всички комуникационни технологии преживяват съвместна метаморфоза, която може да бъде разбрана правилно, само ако те бъдат разглеждани като единен обект” през 1979г. е стряскаща. Оттогава разбирането, че радиотелевизионната и филмова индустрия, компютърната индустрия и печатната и книгоиздателска индустрия заедно създават нови форми ма комуникация, влияе съществено върху мисленето за бъдещето на масмедиите и човешката комуникация. Понятието за конвергенция на медиите става популярно и полезно средство за разбиране на някои от промените, протичащи в утвърдените медийни индустрии.
Разпространените допускания, че конвергенцията ще доведе до по-малък брой форми на комуникация или в крайна сметка до отпадането на традиционните форми като вестници и списания, не се подкрепят от историческите доказателства. Друга погрешна интерпретация е схващането, че конвергенцията е нещо ново за този период и представлява преди всичко сливане. Всъщност конвергенцията винаги е била от съществено значение за еволюцията и за медиаморфичния процес. Днешните медийни форми са резултат от безброй малки конвергенции, протичащи с висока честота във времето. И въпреки че сливане и конвергенция нерядко се употребяват като синоними, те не означават едно и също нещо. Сливането предполага, че две или повече отделни цялости заедно образуват една интегрирана цялост. Конвергенцията е по-скоро кръстосване на пътища, което довежда до трансформиране на всяка от конвергиращите цялости, така и до създаване на нови такива.
Наред с тези линии на развитието на комуникацията от страна на нейната съдържателна страна се установява едно разширяване на спектъра на обхвата на журналистическите области. През последните години, журналистиката се ангажира с обществени, общостипански, технологически, екологически и пр. аспекти и така разширява и развива нови рамки на своя предмет. На тази основа напоследък се утвърждават такива клонове на комуникацията, които пропагандират обществено-отговорен журналистически похват, социално-ориентиран похват, екологичен похват и др. Нещо повече, съвременната журналистика, все повече се социализира.
Социалната ориентация на журналистиката се свързва с насочването на усилията към повишаване на благосъстоянието на обществото и неговите членове. Социално оправданото поведение не може да се предизвика със средствата на принудата. Въпреки че е голяма ролята на регулиращия механизъм на държавните институции върху журналистиката, при по-висока степен на обществено развитие може да се разчита на морала на обществото и неговите членове, а също така и на членовете на журналистическото общество.
По този начин, съвременната журналистическа наука претърпява втора медиаморфоза. Комуникационният процес посредством новини е обясним в независимата от предразсъдъците и клишетата на субективността естественонаучна парадигма.
Новината, като медиум между две човешки “мнеми” (паметта или съвкупността от индивидуалните психични свойства на всеки човек, според терминологията на Н. А. Рубакин), функционира във физично енергийно поле.
А в същото поле се развива всяка човешка комуникация посредством мисловни продукти, думи или писан текст: човешката мисъл, идеална по своя произход, има материална основа (неврофизиологична) – като възбуда на конкретна невронна мрежа; думата е смислов квант, мисловна атомарна структура с лъчиста енергия, предаваща се на вълнови принцип; писменият текст е относително устойчиво явление, съставено от мисловни импулси, кодирани чрез знакова система и фиксирани върху статичен материален носител – вестника. С развитието на електронните медии обаче, знаковата система се кодира в глобален мащаб, чрез интернет, като това определя основно съвременната медиаморфоза.
Най-същественото е, че съвременната журналистика се обръща към хората, към социалния им свят, към социалните или глобалните проблеми. Интернет е помощно средство, похват, чрез който тези проблеми или новини отиват до потребителя на информация. Това определя и медиаморфозата на модерната журналистика – нейната ориентация пряко към хората и техния социум и бързото предаване на информация и данни чрез интернет.
Източници:
- Димова, К., Медиаморфоза и съвременна журналистика;
- Филева, П., Глобализация и медии. С.,2002;
- Фидлър, Р., Медиаморфоза. Да разберем новите медии. Кралица Маб, 2005
- http://www.rjionline.org/
- www.mediamorphose.com/
