Хората в България са все по-раними от неверие и постоянно подозират, че властта, всяка власт, няма скрупули да ги излъже или поне да не им каже истината.
След известен ръст на доверието в нашето общество в началото на Прехода, през последните години то, доверието непрекъснато намалява, ние се превърнахме в Общество на недоверието, на не-вярването, на съмнението във всяко нещо и във всички и това вече не е симптом за начало на болест, то е синдром на тежко социално заболяване. Който желае, може да прочете „Доверие“ – една по-стара книга на Франсис Фукуяма, за да види какво се случва в Общество без социален капитал, без доверие…
През последните години особено, лъжата – понякога красива, понякога като пропаганда, понякога търчи-лъжи, понякога абсолютно умишлена, се настани в политиката ни на най-високо ниво, стана част от управленския стил и дори от управленската харизма.
Ние имаме вече много конкретни примери, когато с лъжи се замазват въпроси от висок обществен интерес и затова не може никога да се изключи най-простият и обиден за държавата ни факт на масово съмнение – ами ако просто ни лъжат?
Сковани от такива подозрения, ние живеем все повече в неведение и нямаме и елементарна представа – какво днес е Истина и има ли я Истината въобще. Особено пък, когато сме системна жертва дори в глобален мащаб на най-коварния ПиаР, а той е: Истината, само истината, винаги истината и никога цялата истина.
Да не говорим, че когато една власт загуби корените в обществото и фалира цялата й и цялостна политика, тя не се свени дори да крие истини от Чернобилски мащаб. Не напразно днес във Фейсбук толкова много хора си спомниха за това как бяхме лъгани след Чернобил. Впрочем, Чернобил е стара моя драма, защото със семейството си тогава бях не-съвсем-далеч от него и криенето на истината от Горбачовската клика можеше да ми излезе твърде скъпо, ако ветровете бяха задухали не към Белорусия, а към Украйна.
Ето защо, за да се преустановят спекулациите около превъзходния за властта „тайминг“ с Хитрино, позволил й да използва тази трагедия като ключов мотив за оставането си на власт, както и за да можем като българи да продължим да изпитваме национална солидарност в този трагичен момент (а Хитрино е голяма трагедия, която нанесе трудно зарастваща рана в обществената ни психика, доколкото показа бедственото състояние в нашата култура, ценности, инфраструктура, управленски професионализъм, властови манталитет и гражданска сигурност),
то е абсолютно наложително да се проведе независимо международно разследване, т.е. разследване с участието на определен кръг европейски експерти, на причините, довели до тази катастрофа, на действията на компетентните власти, на отпуснатите средства – как са спазени процедурите за тяхното отпускане, как те са изразходвани, кои фирми са участвали в тяхното усвояване и какъв е ефектът от използването на тези средства.
Българското правителство трябва да обезпечи пълен достъп до цялата информация и да съдейства на това международно разследване.
Ние сме достигнали до такава фаза на разкъсване на социалната тъкан на обществото и на разпад на социалната ни кохезия, че са нужни радикални лечения на протичащите в обществото ни процеси. Всички въпроси, полувъпроси, алогични въпроси и дори абсурдни въпроси трябва да намерят своя отговор след такова разследване. Иначе в обществената памет рано или късно ще се настани убеждението, че тази катастрофа не е случайна, а пострадалите от нейната трагедия са принесени в жертва, станали са курбан на нечисти интереси.
Аз не искам така да бъде увредена обществената ни памет и категорично не мога да допусна, че в България има сили и служби, които могат да сторят съзнателно и хладнокръвно това.
Ето защо смятам, че само обективното и независимо разследване ще покаже, че в трагедията в Хитрино няма никакви план-клинове, че тя е нелепо стечение на обстоятелства, породени от всеобщото деградиращо състояние на ключови подсистеми от система за национална сигурност и на продължаващата с високи темпове депрофесионализация на управлението и изпълнителските звена.
Дори само това да установи независимото международно разследване, то ще ни послужи като драматичен алармен сигнал, че сме стигнали ръба и след него вече е зейнала дълбока и широка, все по-дълбока и все по-широка пропаст.
Коментарът на автора е от неговата страница във фейсбук. Заглавието е на Клуб Z.
Каква е вашата реакция?
КОМЕНТАРИ