Произведена от прехода, тя пълзи, покрива, защитава, смълчава. Преди да падне снегът, падна мъглата. В мъглата падна правителството. Защо? Пълна мъгла. Така започва анализът на писателя и журналист Димитър Шумналиев.
Виадуктът край Вакарел пак взе жертви. Да, в пет сутринта и гъст смог не се кара със 140 км. Ала тоя проклет участък от магистрала „Тракия“ всяка година отваря гробове. И всяка година братята журналисти сигнализират, плачат, пищят.
Питат. Защо агенция „Пътна инфраструктура“ не направи анализ на лобното място? Защо не го сигнализира с модерна техника? Защо не го третира със съвременни технологии? Например с химикали, които създават защитен слой. Защо не ползва електронни медии за предупреждения в съответния ден и час? От многото „защо“ има само една загуба. Шефът на АПИ подаде оставка. Поради каква причина? Пълна мъгла.
Общодържавният смог се превърна в национален приоритет -в него се крият лица, действия, малки престъпления и големи игри.
Мъглата приютява могъщи лобистки централи, партийни котила, депутатски отбори.
В мъглата се преправят закони в името на повече мъгла.
Вместо парламентът да приема закони и поправки за повече икономика, за повече бизнес и по-богата трапеза на българина, той месеци наред се занимава с Изборния кодекс. Това ли е най-важният проблем на обществото? Накрая, в дванайсет без пет, така го завъртя, че стотици българи в чужбина чакаха по четири часа в студа, за да упражнят правото си на глас.
В такива случаи в модерните демокрации вносителите, председателят на правната комисия и всички експерти вкупом отиват в мазето. В най-добрия случай – в документацията. Нашите производители на мъгла не трепнаха нито от публичния шамар, нито от Цецка Цачева.
Парламентът обслужва председателката, председателката обслужва парламента.
Както в дълбок гъст облак потъна номинацията на Кристалина Георгиева.
Кой внуши на премиера да оттегли подкрепата на другия ни кандидат за генерален секретар на ООН и да строи правителството зад една дама със счетоводен лимит, харлемски английски, почти селско поведение на важни форуми и почти никакви шансове? Японските представители потръпнаха от нейните жестове например.
Толкоз нескопосни и психологически тревожни, че за такава жестикулация няма мъгла открита.
Един професионален дипломат знае как да владее езика на тялото. Ако не знае, една международна счетоводителка ще даде пари за уроци, за укротяване на емоционалните движения, тръпки и фалшиви усмивки. Телевизиите много пъти излъчиха репортаж с нейно участие.
Закъснява за снимка.
Хилейки се, излиза напред.
Тупа двама от втория ред по раменете, хваща свойски Шулц под ръка.
Щрак! Половината дипломати замръзват, другите не гледат. Нарича се ,Нърчилова мъгла“. Хватка от висшия пилотаж, когато не желаеш да споделиш балканска простащина.
Мъгла, мъгла…
Ето, падна снегът, разчисти и без това ведрото бъдеще на народа. Чака го нов избор през март или април. Нови 50 милиона лева ще изфирясат във въздуха, мощна обществена енергия ще отлети за поредния управленски пирует. Системата не се сменя, сменят се играчите.
Ще дойдат новите лапачи. Все гладни, мамка му.
Ще се маскират в програми, в обещания, в депутатски ореол. И пак ще духат мъглата. Ама ей така, лекичко. Че ако се разсее, ще им лъснат гъзетата. Тази мъгла, произведена от прехода, пълзи, покрива, защитава. Произвежда забрава, удобно мълчание.
Мъглата обезсърчава паметта. Уважението към закона. Към институциите.
Тъкмо в тази сладка, сладка мъгла се случиха приватизационните сделки, а един с обръчи от фирми се превърна в главен хидрогеолог. Срещу хонорар от над милион лева. Спокойно. Съдът го оправда.
Разграбването няма как да се ражда и твори без мантрата на полезния обществен смог. Във всички етажи. Във всички лагери.
Ако общежитието в Харманли произвежда паразити, красти и други драсти, кой ни е виновен? Европейската идея? Дъблинското споразумение? Госпожа Меркел? Виновна ни е мъглата. Толкоз сме потънали в нея, че за да превърнем лагера в Харманли от затворен тип, ни трябва разрешение от Европейската комисия.
Е, мъглата произвежда и национално самочувствие, и несъмнено повече решителност за оцеляване. Сладката, сладка мъгла. Кога ли ще проговори?
източник: сп. Икономист/Димитър Шумналиев
