Днес се навършва половин век от смъртта на Светослав Минков, поставил началото на модерната фантастика в България. Неговото верую било, че хората са сенки, а животът им е игра на сенките. Космополит и особняк, той бил наричан Гарвана, не само заради черната си коса и големия си нос, но и заради манията си да се възхищава и кичи с нещо „чужбинско“.
Роден през 1902 г. в Радомир, Светослав Минков завършва средното си образование в София, последователно учи във военно училище в Австрия, славянска филология в Софийския университет, Търговско-стопанска академия в Мюнхен. Има възможността да пътува в редица страни на Европа, Азия и Латинска Америка.
Получил солидно образование, добил разностранна култура, Минков е от най-ерудираните и може би най-ексцентричните български писатели. Неговото творчество е богато не като обем, а с неочакваните си и разностранни идеи.
Първата си творба, озаглавена „Биномът на Нютон“, Светослав Минков публикува в списание „Българан“ през 1920 г. Ранното му творчество се характеризира с подчертан интерес към страшното, демоничното, призрачното. Героите на тези творби са обитатели на странни хотели, домове, гробища. Чрез „страшните“ места и демоничните опасности писателят се стреми да внуши идеята за преходността на съществуването, за липсата на истински смислени основания в делника. Героите са движени от неосъзнаваните импулси на психиката, техният душевен живот е подвластен на странни желания и видения. Неслучайно интересът към тези герои и сюжети, почерпени главно от чужди автори, бързо секва.
Към края на 1918-те години Минков се преориентира към един по-друг тип разкази. Той изоставя своите ранни „страшни“ творби, започва да иронизира демоничните герои и сюжети. Показателен за това е разказът „Къщата при последния фенер“, където е развенчан митът за призраците.
В сборниците си от този най-продуктивен творчески период писателят се утвърждава като изобразител на един механизиран, лишен от духовност живот. Като символ на този живот Минков най-често използва Америка и американската действителност. Човекът тук е станал послушно оръдие на силите на техниката и научните открития, той не притежава собствената духовна същност. Тази авторова позиция обяснява защо един от сборниците се нарича „Автомати“.
Любопитен факт от биографията на Минков е, че е основател (заедно с Владимир Полянов) на първото специализирано за фантастика издателство в света – „Аргус“.
Неговият сборник с разкази „Синята хризантема“, издаден през 1922 г., e смятан за първата фантастична книга в България.
В творбите си Светослав Минков се прочува като майстор на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа „Дамата с рентгеновите очи“ Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“.
През 1936 г. посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Плод на това негово пътуване са книгите „Мадрид гори“ (1936 г.) и „Другата Америка“ (1938 г.).
Девети септември 1944 г. заварва писателя „безработен“. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца. Постъпва веднага в редовете на БРП (к). През октомври и ноември същата година работи като коректор в редакцията на „Работническо дело“, където е привлечен от главния редактор Крум Кюлявков, а през годините 1945-1946 е културен редактор на в. „Отечествен фронт“. След това последователно работи в Радио София, в управление „Българска кинематография“ (където редактира стилово текстовете на филмите), в редакцията на сп. „Български воин“, а от 1954 г. е главен редактор на издателство „Български писател“, където се и пенсионира.
Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.
Умира на 22 ноември 1966 г. в София.
