Продуктите, които консумираме дори когато спазваме здравословен хранителен режим, не винаги се оказват полезни за нас. Освен че ни бъркат в джоба, често ни бъркат и в здравето.
Хлябът заема особено място сред продуктите, които се употребяват в храненето на много народи. Благодарение на него човечеството неведнъж е оцелявало! Много народи използват хляба като символ в различни обреди и ритуали. Християните пък, го наричат „плътта Христова. А в България той е символ на гостоприемство – по традиция официални гости се посрещат с хляб и сол, или с хляб и мед.
Но нека видим какво всъщност значи хляб
Хлябът дава около 600 калории на ден при 200 грама хляб. Но значението му не се изчерпва само със съдържанието на неговата енергийна стойност, а и с наличието на белтъчини -от 5 % до 8 % в различните видове хляб. Белтъчините в хляба не трябва да се подценяват, защото макар и не пълноценни (тъй като в тях липсват някои аминокиселини), при разнообразно хранене и правилно съчетаване на растителни белтъчини с животински, и особено с млечни, усвояването на хлебния белтък се повишава. В хляба се съдържа и значително количество витамин от групата В, а за да се завиши още повече неговата витаминна стойност към брашното се прилагат още и зърнени зародиши.
Какъв е здравословно да консумираме?
Имаме богат избор: бял, ръжен, типов, „Добруджа“, пълнозърнест. И е изцяло въпрос на вкус на какъв хляб ще спрете вниманието си.
Пълнозърнестият хляб е много полезен за хора, страдащи от запек – тъй като съдържат баластни вещества, стимулиращи чревния тракт. Пълнозърнестият хляб наричаме онзи, при направата на който е използвано брашно с всички части на зърното. На пазара днес могат да се намерят много видове пълнозърнест хляб: ръжен пълнозърнест, пшеничен пълнозърнест и многозърнест пълнозърнест, с добавки на различни видове семена (сусам ,мак, овес, лен и т.н.), витамини и фибри. При редовна консумация на такъв хляб се намалява теглото, намаляват нивата на кръвната захар, премахва се излишният холестерол и пр.
Важно е да знаете, че истинският пълнозърнест хляб не пружинира при натиск!
Ръженият хляб пък, е много подходящ за диабетици, защото е с високо съдържание на влакнини и подобрява чувствителността на клетките към инсулин. Повлиява на инсулиновия метаболизъм. Освен това съдържа 4 пъти повече желязо в сравнение с белия хляб. За да познаем истинският ръжен хляб, трябва да знаем, че той е твърд, дори да е току-що изпечен!
Черният хляб пък ненужно е обвиван в редица митове. Масово у нас например се смята, че от черен хляб се отслабва. Това обаче – не е така! Черният хляб се прави от брашно и малц (който оцветява). Въпреки това малцът по никакъв начин не е вреден за организма, просто не е диетичен.
Кога хлябът е некачествен?
Когато говорим за „некачествен хляб“, имаме предвид некачественото зърно. Говорим за употреба на ГМО зърна или на такива, които не са стандартизирани. Хубаво е да знаем, че при обработката на зърното за направата на традиционните бели брашна се премахва възможно най-голяма част от обвивката на зърното. Така се получава прекрасно бяло брашно с почти никакви микронутриенти – просто бързи и празни калории без никакви полезни за здравето вещества. За разлика от бялото брашно при направата на пълнозърнесто, се използват целите зърна, които имат и изключителни качества за нашето здраве и диета. Пълнозърнесто брашно може да се направи от всяка зърнена култура – пшеница, ръж, царевица, лимец и други.
Не бива да се забравя, че в България вече има БДС за хляба – и „качественият“ хляб е именно този, съобразен с БДС. На пазара се предлагат много видове хляб, но
Български държавен стандарт има за три от тях – типов, „Добруджа“ и бял.
Стандартизацията включва много компоненти. Пшеницата например, не трябва да е генетично модифицирана. Хлябът трябва да е със срок на годност до 48 часа и да се прави само от брашно, мая, вода и сол. Не са забранени и допълнителни продукти, с цел подобряване на качеството на хляба (вещества от органичен произход -витамин С, лимонена или оцетна киселина, които в крайния продукт няма да се откриват лабораторно), защото има години, в който качеството на зърното не е достатъчно високо.
Всеки тип брашно си има и своя номер – Тип 500, Тип 700, Тип 1150 и т.н., което дава информация от какво зърно е направено брашното и какво е тяхното пепелно съдържание, което показва и колко добре е пресято зърното, както и до каква степен е отделена обвивката от него. Например, ако брашното е Тип 500, това означава, че пепелното съдържание е 0.5 % от брашното. Колкото е по-голямо пепелното съдържание, толкова по-пълнозърнесто е брашното (толкова по-голяма част от самото зърно е съхранена).
Подвеждащи етикети
Дори и да е изписано ясно какво брашно е използвано, пак може да станем жертви на измама с хляба – заради подвеждащи етикети! Оказва се, че много производители не описват подробно съдържанието на хляба. Затова търсете такива продукти, на които е упоменат точно типа на използваното брашно. Когато обаче пише, че хлябът е произведен от „брашно тип 500 и брашно тип 1150″, това означава, че говорим за смес от бяло брашно с типово – без обаче, да е обяснено съотношението. Такъв хляб не се препоръчва!
Производителите са задължени да сложат и описание на добавките- подобрители, оцветители, плюс наименованията им по европейската номенклатура – ЕЗОО и т.н. В брашното често се слага и ЕЗОО – аскорбинова киселина (витамин С) като антиоксидант.
Ако не са добре обяснени съставките, производителят не заслужава доверие!
Проверявайте също така и хранителните стойности на хляба – най-вече количеството фибри. Колкото повече фибри има, толкова по-добре.
Нискокалоричният е рекламен трик
Не се заблуждавайте от рекламни трикове като „нискокалоричен хляб“. Белият и пълнозърнестият хляб имат почти едни и същи калории! Но ето
няколко теста, с които можем да проверим какво е качеството на избрания от нас хляб:
– следете твърдостта му – истинският хляб трябва да е с хрупкава коричка. Ако е мек и еластичен, то този хляб е от рафинирано бяло брашно (тъй като то бухва и остава въздух в себе си).
– важен е и цветът – хлябът-менте е дори по-тъмен от пълнозърнестия. Бялото брашно, от което е замесен, се смесва с органични оцветители, като кафена утайка, карамел и други, които много трудно могат да се хванат при анализ. Но проверка дали в хляба ни има подобни оцветители, се проверява лесно и в домашни условия. Просто потопете залък в чаша с вода – ако тя потъмнее, значи изделието е менте! Такива у нас са не всички, но голяма част от така наречените „зеленчукови“ хлябове.
– срокът на годност – истинският хляб има сравнително кратък срок на годност. Трябва да знаете, че около 24 часа след изпичането му, той губи ценните си качества. Ако хлябът не се развали дълго след закупуване, то в него има добавени консерванти. А ако искате да съхраните хляба максимално дълго, сложете го в торбичка и го дръжте в хладилник.
– бързото мухлясване – ако хлябът мухляса сравнително бързо, това се дължи на пакетирането с найлон – докато хлябът е все още топъл.
Източник: Жълто шоу (със съкращения)
И още нещо – това, че хлябът е натъпкан с всякакви семена и трици не значи, че е полезен. Истинският пълнозърнест хляб не се прави от бяло брашно с оцветители и малко семенца за разкош. Хубава статия, бих добавила нещо към края – истинският хляб започва да се троши на трохи, когато изсъхва. Хляб, който е мек дори след три седмици в шкафа не е правен по старите бабини рецепти!