Сега четете
Вот в ООН: Бокова е четвърта, Георгиева дели седмото място

Вот в ООН: Бокова е четвърта, Георгиева дели седмото място

Бившият португалски премиер Антониу Гутериш, който се очертава да бъде деветият генерален секретар на ООН, е известен като човек на действието, предаде АФП.

Световните агенции, цитирани от БТА, съобщават подробности за вчерашното неофициално гласуване в Съвета за сигурност на ООН, в което българките Ирина Бокова и Кристалина Георгиева заеха съответно четвърто и седмо място сред десетимата кандидати за пост № 1 в световната организация.

Атониу Гутериш беше начело във всички неформални гласувания в Съвета за сигурност. В последния шести вот вчера той получи 13 одобрителни гласа (на практика „за“) и 2 гласа „без мнение“.

В предходните пет гласувания той получи съответно 12, 11, 11, 12, 12 насърчителни гласа, припомня британският в. „Дейли телеграф“.

Кандидатурата на българката Кристалина Георгиева, издигната миналата седмица от българското правителство, изглеждаше такава, която може да промени нещата, но европейската комисарка по бюджета и бивш вицепрезидент на Световната банка не беше убедителна.

На гласуването в Съвета за сигурност тя получи 8 негативни гласа, от които два на страни имащи право на вето. Георгиева получи само 5 насърчителни гласа и 2 гласа „без мнение“, припомня Франс прес.

По този начин тя споделя 7-8 място със словенеца Данило Тюрк. Той също има 5 насърчителни гласа, 8 отрицателни гласа и 2 гласа „без мнение“. 4 от негативните гласове за Тюрк са от страни имащи право на вето*, допълва Франс прес.

Другата българка в надпреварата Ирина Бокова получи 7 насърчителни гласа, 7 отрицателни гласа и 1 глас „без мнение“, допълва „Дейли телеграф“. Франс прес отбелязва, че 2 от отрицателните гласове са били от страни имащи право на вето. Бокова остана на четвърто място.

Второ-трето място се дели от сърбина Вук Йеремич и словака Мирослав Лайчак.

Йеремич е със 7 окуражителни гласа, 6 негативни гласа и 2 гласа „без мнение“. 3 от отрицателните гласове за Йеремич са били от страни имащи право на вето, допълва Франс прес.

Същия резултат има и Лайчак. Той е получил 2 негативни вота от страни имащи право на вето.

След Бокова на пето място е новозеландската кандидатка Хелън Кларк. Тя има 6 окуражителни гласа, 8 отрицателни и 1 „без мнение“. 3 от отрицателните гласове са от страни постоянни членки на Съвета за сигурност.

На шесто място е аржентинката Сусана Малкора. Тя има 5 насърчителни гласа, 7 отрицателни и 3 „без мнение“, като 1 от отрицателните е от страна с право на вето.

В дъното на класацията са македонецът Сърджан Керим и молдовката Наталия Герман. Керим има 5 насърчителни гласа, 9 отрицателни и 1 „без мнение“. 3 от отрицателните гласове са от страни имащи право на вето.

Герман е с 3 окуражителни гласа, 11 отрицателни и 1 „без мнение“. 3 от отрицателните гласове са от страни имащи право на вето, предаде Франс прес.

Препоръчват Гутериш още днес

Виталий Чуркин, постоянният представител на Русия в Съвета за сигурност на ООН, обяви, че днес Съветът ще гласува официално резолюция, с която ще предложи на Общото събрание да одобри кандидатурата на бившия португалски премиер Антониу Гутериш за нов генерален секретар на световната организация.

Ние пожелаваме всичко най-добро на господин Гутериш при изпълнението на задълженията му като генерален секретар на ООН в идните пет години, каза Чуркин.

Русия е ротационен председателство на Съвета за сигурност.

ООН категорично показа, че не дава пет пари за химерите на българския пещерен антикомунизъм, изповядван от пребоядисани бивши комунисти и децата им. От друга страна Кристалина окончателно се демаскира като посредствен международен чиновник…

Ако препоръката на Съвета за сигурност бъде приета от Общото събрание на ООН, Гутериш ще опровергае очакванията на наблюдателите.

От няколко месеца те прогнозираха, че представител на Източна Европа ще оглави международната организации, тъй като това е единственият регион в света, който не е получавал поста. Идеята, че жена ще бъде начело на ООН след осем мъже изглежда също няма да се реализира.

Човек на действието

67-годишният Антониу Гутериш е католик, умерен социалист и проевропейски настроен политик, който е бил и върховен комисар на ООН за бежанците, припомнят Франс прес и БТА.

По-убедителен в сравнение с конкурентите си за поста на генерален секретар на ООН, той се наложи като фаворит за наследяване на поста на Бан Ки-мун, чийто втори мандат изтича в края на годината.

Дипломати, цитирани от Ройтерс, сочат, че вчера единият от двата гласа „без мнение“ за Гутериш е бил подаден от една от петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Русия, Франция, Великобритания и Китай).

Равносметката от двата мандата на Гутериш начело на Върховния комисариат за бежанците на ООН (2005-2015) е белязана от реформа във вътрешната организация на ведомството. Тя позволи да се намали една трета от персонала, базиран в Женева, така че да се увеличат възможностите за спешна намеса на международно ниво, сочи Франс прес.

Сред най-тежката бежанска криза, която е познал светът и която се изостри заради войната в Сирия, Гутериш не престана да отправя призиви към международната общност за по-голяма солидарност към милионите мигранти и кандидати за убежище.

По образование Гутериш, роден в Лисабон на 30 април 1949 г., е инженер. Към политиката се насочва от католически движения, преди да влезе в Португалската социалистическа партия.

Вижте и

Депутат става за първи път през 1976 г. в първия парламент на Португалия след 50-годишна диктатура. Остава дълго в парламента, където печели репутацията на добър оратор. Заради умението да надделява в словесните спорове той дори получава прякора „говорещ къртачен чук“.

През 1992 г. Гутериш става генерален секретар на Португалската социалистическа партия, която по онова време е в опозиция. Под ръководството му социалистите печелят парламентарните избори през октомври 1995 г. и тази победа изпраща Гутериш на премиерския пост.

Тогава Португалия преживява период на бърза експанзия и на почти никаква безработица. Това пък позволява на Гутериш да въведе минимален гарантиран доход – една от ключовите мерки на правителството му. Като премиер той се показва като отговорен политик, отворен към диалога.

Убеден европеец, той си поставя за цел влизането на страната му в Еврозоната и постига успешно това. Партията на Гутериш печели парламентарните избори и през 1999 г. и той отново е премиер.

Критици на Гутериш го упрекват, че е допринесъл за победата на „не“-то по време на референдума от 1998 г. за декриминализиране на абортите, тъй като в качеството си на ревностен католик той никога не е крил сдържаното си мнение за тях.

На международната сцена Гутериш печели слава с дипломатическите си умения, които прилага по отношение на кризата в Източен Тимор. Тази бивша португалска колония е опустошена от кланетата на проиндонезийските милиции през 1999 г., след като в референдум надделяват привържениците на самоопределянето. Тогава Гутериш успява да убеди международната общност, че е необходима намеса на ООН в Източен Тимор.

В първата половина на 2000 г. Португалия е ротационен председател на ЕС и това председателство по времето, когато Гутериш е премиер, се смята за успех, тъй като тогава е организирана първата среща на върха ЕС-Африка и е приет Лисабонският дневен ред за растеж и заетост.

Но в Португалия популярността на Гутериш започва да намалява. Икономическата ситуация се влошава. В края на 2001 г. социалистите губят общинските избори и техният генерален секретар подава оставка от премиерския пост насред мандата си.

Той се отказва от политиката, за да се посвети на дипломатическата кариера зад граница. Все пак го споменават за потенциален кандидат на всички президентски избори в Португалия.

Самият Гутериш обаче винаги е отказвал да се кандидатира за този пост с аргумента, че обича действията и нещата, които го задължават да се намесва постоянно.

Гутериш има две деца от първия си брак. Съпругата му е починала през 1998 г. и той се жени след това отново.
– – –

* В Устава на ООН същинско „право на вето“ няма и не би могло да има с оглед същността и характера на организацията. Но при вземането на определени важни решения в 15-членния Съвет за сигурност е задължително единодушието на 5-те страни постоянни членки.
Ако една от тях не е съгласна, решение просто няма, дори 14 гласа да са „за“ него. Този механизъм позволява една страна да блокира вземане на решение и е популярно познат като „право на вето“.

dnes.dir.bg

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.

Нагоре