В хода на Руско-турската освободителна война се водят боеве при Шипченския проход. Войната между Русия и Османската империя довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго, и до възстановяването на Българската държава. На 9 август през 1920 г. влиза в сила Ньойският мирен договор, наложен на България след поражението й в Първата световна война 1914 г. – 1918 г. Договорът е подписан на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, от българска страна, а от страната на силите победителки – от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция 1919 г. – 1920 г. Според договора на България са наложени тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. На тази дата е родена Надежда Нейнски, посланик на България в Турция. На 9 август умира Антон Стоилов (Антон Попстоилов Ников) – български етнограф, фолклорист, педагог.
2006 г.
Координаторът на ГЕРБ във Варна Павел Димитров депозира оставката. Причината за оставката на Павел Димитров е присъствието на хора от криминалния контингент по време на освещаването на офиса на ГЕРБ във Варна.
На освещаването на офиса на сдружението, което се състоя на 4 август, петък, присъстват автокрадецът, известен на полицията, Евгени Барбов, както и загиналият при взрив часове по-късно бизнесмен Асен Николов.
2006 г.
Президентът на Република България присъжда орден „Стара планина“ първа степен на Лъчезар Георгиев, „за изключително големите му заслуги към Република България за развитието и популяризирането на българското изкуство и култура и по повод 70 години от рождението му“.
1988 г.
България установява дипломатически отношения с Европейската икономическа общност (ЕИО).
Европейската икономическа общност е митнически съюз на държавите от Западна Европа, известен още като Общ пазар. Създаден е през 1958 г. с подписването на договор в Рим, когато Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург се съгласяват да влязат в митнически съюз с общи външни митнически тарифи, свободно движение на работна сила и капитали и обща селскостопанска политика.
1983 г.
В София се провежда 7-ми регионален конгрес за Европа, Азия и Близкия изток на Международната организация за възпитание чрез изкуството (ИНСЕА).
1981 г.
Провежда се седми юбилеен ден от програмата „1300 години България“ под надслов „Родът и семейството на България“.
1923 г.
Обединената Народнопрогресивна партия се влива окончателно в Народния сговор.
1920 г.
Влиза в сила Ньойският мирен договор, наложен на България след поражението й в Първата световна война 1914 г. – 1918 г. Договорът е подписан на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, от българска страна, а от страната на силите победителки – от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция 1919 г. – 1920 г. Според договора на България са наложени тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) – Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция – значително количество добитък, както и 250 000 т. въглища. Наред с това България губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната е лишена от значителни свои територии, населени с компактно българско население. По силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място й се разрешава рекрутирането на платена войска в размер само на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора, по искане на Гърция, е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие е използвана от атинските управляващи среди за насилствено прогонване на българското население в Западна Тракия. Ньойският мирен договор съществува до началото на Втората световна война (1939 г. – 1945 г.).
1916 г.
От 9 –ти до 17-ти август е осъществен опит за съглашенски пробив при Дойран и Вардар, отблъснат е от българските войски.
1914 г.
Поради обявения неутралитет в Първата световна война, България отказва да пропусне храни за Сърбия през своя територия, но пропуска 621 немски офицери, преоблечени като цивилни, за Цариград.
1902 г.
В София е учреден Класният учителски съюз с орган „Учителски вестник“.
1884 г.
Закрито е първото главно събрание на Българското книжовно дружество в гр. София. Председател на събранието е проф. Марин Дринов.
1877 г.
Орловският и Брянският полк и 5 опълченски дружини водят ожесточени боеве на Шипченския проход в периода 9-11 август.
На 9 (21) август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник – ручей в източното подножие на връх Св. Никола. В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени. Решителният и най-тежък бой започва на 11 (23) август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав. По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника – на повече от 8200 души.
На тази дата са родени:
1962 г.
Родена е Надежда Николова Нейнски – български политик, дипломат. През 1985 г. завършва Българска филология в Софийския Университет „Свети Климент Охридски“. Член е на Съюза на преводачите в България. Превежда поезия от испански. От 1986 г. до 1988 г. работи като журналист на свободна практика. Превежда и публикува над 3000 стиха испанска поезия, както и английска литература. Започва политическата си кариера в Радикалдемократическата партия в България. Началник е на отдела за международни отношения на РДП от 1990 до 1991 г. По време на предизборната кампания – септември-ноември 1991 г., е ръководител на пресцентъра на Съюза на демократичните сили. След изборите става говорител на правителството на Филип Димитров и началник на пресцентъра на Министерски съвет. Специализира външна политика и връзки с обществеността в Харвардския университет и към Конгреса на САЩ. Като депутат в Тридесет и седмото Обикновено народно събрание участва в Парламентарната комисия по външна политика и в българската делегация в Съвета на Европа. Член е на Националния изпълнителен съвет и заместник-председател на СДС от април 1995 г. (преизбрана февруари 1997 г.). Тя е заместващ представител на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Тридесет и седмото Обикновено народно събрание. Председател е на Комисията по парламентарни и обществени връзки на ПАСЕ от януари 1997 г. Избрана е за народен представител в Тридесет и осмото Обикновено народно събрание. Председател е на Съвета по евроинтеграция и национален координатор на програма ФАР от май 1997 г. Избрана е за Министър на външните работи в правителството на Обединените демократични сили, начело с Иван Костов. Надежда Михайлова е заместник-председател на Европейската народна партия. Депутат е в Тридесет и деветото Обикновено народно събрание. Председател е на Парламентарна група на Обединените демократични сили. Избрана е за председател на СДС на ХІІІ Национална конференция на СДС на 11 март 2002 г. На проведените през юни 2005 г. парламентарни избори е избрана за депутат в Четиридесетото народно събрание. На Изборите за Европейски парламент през 2009 е избрана за евродепутат, като водач на кандидатдепутатската листа на Синята коалиция. На изборите за европейски парламент през 2014 е водач на кандидатдепутатската листа на Синьо единство, но не успява да стане евродепутат. От средата на 2015 г. е посланик на България в Турция.
1914 г.
Родена е Люба Николова Енчева – българска пианистка и педагожка. Завършва консерваторията в Милано (1932 г.) като ученичка на Р. Лоренцоти. Специализира в Париж (1932 г. – 1934 г.) и в Берлин (1941 г. – 1943 г.). Концертира в България и чужбина от 1926 г. – самостоятелно и в камерни състави, заедно с В. Стефанова, Н. Симеонова, В. Аврамов, К. Попов, С. Димитров. Проф. (1963 г.) по пиано в БДК. Нейни възпитаници са Н. Евров, А. Диков, М. Русчева, Т. Кювлиев и др. Носителка на редица международни и български награди. Умира на 4 август 1989 г. в София.
1914 г.
Роден е Петър Бобев – български белетрист. Творчеството му е предимно в областта на научната фантастика. Негови книги са: „Деца на слънцето“ (1955 г.), „Гущерът на ледовете“ (1958 г.), „Белият лоцман“ (1961 г.), „Галатея“ (1967 г.), „Симба“ (1969 г.), „Куцият дявол“ (1970 г.) и др. Умира на 26 април 1997 г. в София.
На тази дата умират:
2000 г.
Умира Владимир Николаевич Смирнов – български драматичен и филмов артист. Роден е на 22 юни 1942 г. Завършва актьорско майсторство в Ленинградския институт за театър, музика и кинематография през 1965 г. От 1966 г. живее и работи в България. През 1966 г. – 1969 г. е артист в театрите в Шумен, Враца и Толбухин (днес Добрич). От 1969 г. до уволнението си работи в Младежкия театър. Изпълнява роли в пиесите: “Разбойник”, “Любов необяснима”, “Вълкът и седемте козлета”, “Уестсайдска история”, “Тримата мускетари”, “Човекът, който се смее” и др.
1928 г.
Умира Антон Стоилов (Антон Попстоилов Ников) – български етнограф, фолклорист, педагог. Действащ член на БДК (днес БАН, 1906 г.) Роден е на 15 февруари 1869 г. в с. Лешко, Благоевградско. Завършва Солунската гимназия през 1890 г. и славянска филология във Висшето училище (днес Софийски университет “Св. Климент Охридски”, 1897 г.). Работи като учител в Прилеп (1890 г. – 1893 г.); директор е в Солунската българска гимназия (1897 г. – 1898 г., 1899 г. – 1903 г., 1907 г. – 1909 г.), на Битолската гимназия (1898 г. – 1899 г.), на гимназии в Одрин и София до 1907 г. Главен екзархийски училищен инспектор в Цариград (1910 г. – 1913 г.). Уредник (1913 г. – 1918 г., 1921 г. – 1928 г.) и директор (1918 г. – 1921 г.) на Народния етнографски музей в София. Автор е на трудовете: “Сборник от български народни умотворения” (ч. I, Битови песни, 1894 г.; Песни из политическия живот, 1895 г.), “Христоматия за втори клас” (1905 г., съвместно с Д. Мирчев), “Христоматия за трети клас” (1905 г., съвместно с Д. Мирчев), “Показалец за печатаните през ХIХ в. български народни песни” (ч. I, 1815 г. – 1860 г., 1916 г.; ч. II, 1861 г. – 1877 г., 1918 г.), “Български книжовници в Македония (ч. I, 1704 г. – 1878 г., 1922 г.; ч. II, 1879 г. – 1912 г., 1928 г.).
1927 г.
Умира Сава Милков Мирков – български военен лекар, полковник, действащ член на БКД (1898 г.). Роден е на 15 юни 1850 г. в с. Беброво, Търновско. Завършва Киевската духовна семинария и медицина в Москва през 1876 г. Участва в Руско-турската война (1877 г. – 1878 г.) като лекар на Втора дружина на Българското опълчение. След Освобождението организира първата болница в България за ранени и болни войници в Казанлък. Създава сборна подвижна болница за Българското опълчение в Пловдив (1878 г.). Назначен е за софийски губернски военен лекар, а от май 1879 г. – за старши лекар в Първокласната болница на София. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е главен лекар на българската войска. По негово настояване само 12 дни преди началото на войната България става член на Международната организация на Червения кръст. След войната се занимава с обществена дейност. Има значителен принос за благоустройството на София. През Балканските войни (1912 г. – 1913 г.) и Първата световна война (1915 г. – 1918 г.) се включва в санитарните мисии на Българския червен кръст.
1909 г.
Умира Георги Николов Златарски – български геолог и професор. Роден е на 25 януари 1854 г. Завършва гимназия и университета в Загреб (естествени науки), специализира геология. Професор е по геология и палеонтология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Организира ежегодни научни екскурзии из България за изучаване на геологията. Член е на Българското книжовно дружество от 1881 г. Той е основател на Геологическия институт. Автор е на трудовете: „Геологически изследвания на север от Балкана“ (1888 г.), „Принос към геологията на Искърския пролом“ (1904 г.), „Геология на България“ (1927 г.) и др.
Каква е вашата реакция?
