Православната църква отбелязва празника Преображение. 1834 г. – Високата порта издава указ за организиране на териториална армия, наречена редиф. Във всеки санджак се сформират по един табор (батальон) от по 1400 войници- доброволци. 1869 г. – в Габрово е основано женското дружество “Майчина грижа”.1903 г. – избухва въстание в Одринско. Илинденско-Преображенското въстание е връхна точка в националноосвободителното движение на Македония и Одринско. 1908 г. – в Щип е основан български конституционен клуб от легализирани дейци на десницата на ВМОРО. На 6 август са родени: Стефан Кънчев –художник график, доайен; Паисий Врачански (светско име: Александър Райков) – висш духовник, митрополит; Панайот Великов Дворянов – военен деец; На 6 тази дата умират: Иван Генчев Богданов – литературен историк, критик и библиограф; Георги Гълъбов – лекар; Димитър Захралията Николов (истинско име: Д. Колев Стойнов) – деец на националноосвободителното движение.
2014 г.
42-рото Народно събрание обикновено народно събрание на България се разпуска с указ на президента Росен Плевнелиев.
2014 г.
Деветдесетото правителство на България е назначено като служебно с указ на президента Росен Плевнелиев с министър-председател Георги Близнашки.
2013 г.
Президентът на Република България присъжда орден „Стара планина“ ,първа степен на Виолина Спасова „за изключителния и? принос за укрепването и реформирането на българската банкова система.
2013 г.
Президентът на Република България присъжда орден „Св. Св. Кирил и Методий“ първа степен на Константин Жалов „за големите му заслуги към Република България в областта на науката и спорта“.
2008 г.
Президентът на Република България присъжда орден „Стара планина“ ,първа степен на Бертил Рут „за изключително големите му заслуги за развитието на българо-шведските отношения и сътрудничество и по повод окончателното му отпътуване от страната“.
2008 г.
Президентът на Република България присъжда орден „Стара планина“ ,първа степен на Акито Найто „за изключително големите му заслуги за развитието и задълбочаването на българо-японското икономическо сътрудничество.“
1958 г.
България установява дипломатически отношения с Уругвай.
1923 г.
От 6 до 8 август се състои конференция на Народния сговор в София.
Народният сговор е политическа организация, създадена през 1921 г. от безпартийни дейци и запасни офицери, ратуващи за обединение на десните сили в страната, за да се противопоставят на управлението на БЗНС и левите сили. Ролята на централно ръководство играе Софийският комитет, начело на който застава бившият дипломат Александър Греков. В края на 1921 г. и началото на 1922 г. се учредяват местни групи и в редица други градове на страната, в които има военни гарнизони. Официалното оповестяване на организацията става на 15 март 1922 г., а на 10 април същата година започва да излиза и печатният й орган – в. „Слово“. След убийството на Ал. Греков през май 1922 г. на негово място е издигнат проф. Ал. Цанков. Заедно с Военния съюз Народният сговор участва в подготовката и извършването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. и поема управлението на страната до 21 юни 1931 г. През това време излъчва два кабинета: на проф. Ал. Цанков (9 юни 1923 – 4 януари 1926 г.) и на А. Ляпчев (4 януари 1926 – 29 юни 1931 г.). Организацията е в основата на Демократическия сговор, учреден на 10 август 1923 г. До правителствената промяна на 4 януари 1926 г. негови дейци имат доминиращо влияние в управлението на страната.
До юни 1931 г. дейците на бившата организация участват в управлението на страната, въпреки че след 4 януари 1926 г. водеща роля в управлението имат привържениците на А. Ляпчев и Ат. Буров.
След разцеплението на Демократическия сговор (май 1932 г.) преминават към крилото на проф. Ал. Цанков, което малко по-късно се преобразува в нова политическа формация под името Народно социално движение.
1920 г.
Обнародван е Закон за данък върху дружествата. Той облагодетелства кооперациите за сметка на частните банки и застрахователните дружества. Отменен e през юли 1925 г. В същия ден е обнародван и Закон за подвижни мирови съдии, с който е премахната адвокатската защита пред тях.
1908 г.
В Щип е основан български конституционен клуб от легализирани дейци на десницата на ВМОРО. Първите такива клубове са основани във Велес и Битоля на 20 юли 1908 г. На 27 юли в Солун е основан клуб и изработените от него програмни документи са приети и от останалите клубове. Подобни клубове са учредени на 31 юли в Скопие, на 2 август – в Куманово, на 5 август – в Тетово, на 7 август – в Кратово и Крива Паланка, на 10 август – в Гостивар и Одрин, на 15 август – в Кочани и Сяр, на 29 август – в Цариград.
1904 г.
От 6 до 8 август в София е проведен учредителен конгрес на Свободния синдикален съюз към Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти), ръководен от Централна комисия. БРСДП (ш.с.) е образувана след разцеплението на Българската социалдемократическа партия през 1903 г. Тя има значително влияние сред учителството и част от държавните служители – телеграфо-пощенци, железничари и други. След създаването на партията през 1903 г. неин лидер става Я. Сакъзов. Партията носи и името „широки социалисти“, заради схващането на нейните членове, че в нея могат да членуват хора с всякакви възгледи и вярвания, без да възприемат марксисткото учение, стига да признават партийната програма. Широките социалисти се обявяват за сътрудничество с буржоазните партии за осъществяване на необходимите реформи. БРСДП (ш.с.) е част от международното работническо и социалистическо движение. Партията поддържа контакти с II Интернационал.
1903 г.
Поставено е началото на Илинденско- Преображенското въстание в Одринско. Илинденско-Преображенското въстание е масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Въстанието е връхна точка в националноосвободителното движение на Македония и Одринско. По силата на Берлинския договор 1878 г. Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя. Това предизвиква остра реакция от страна на българския народ, който не желае да се примири с волята на западните Велики сили, наложили това решение, и започва борба веднага след оповестяването на решенията на Берлинския конгрес. Борбата придобива организиран характер след създаването на ВМОРО през есента на 1893 г. в Солун. Скоро след това в Македония и Одринско е създадена гъста мрежа от революционни комитети. През 1899 г. е поставено началото и на четническия институт, който изиграва важна роля за масовизирането на организацията и подготовката на въстанието. В началото на ХХ в. настъпват събития, които усложняват обстановката в Македония и Одринско. Неуспехът на Горноджумайското въстание през 1902 г., провокирано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, води до разгрома на голям брой революционни комитети и застрашава организацията от нови провали. Възползвайки се от това въстание, турското правителство съсредоточава големи военни и полицейски сили в тези две области. Това води до стълкновение с турските войски в редица краища на Македония и Одринско и става причина за преждевременното избухване на въстанието. В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи – Г. Делчев, Д. Груев, Г. Петров и др., които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на същата година. Макар и да не са съгласни с това решение, Г. Делчев и неговите най-близки сподвижници се подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия се предполага, че не могат да бъдат особено ефективни. На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието. На 21 април (по стар стил) край с. Баница е убит Г. Делчев. Подготовката за въстанието не спира. След конгреса в Смилево следва и друг конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, където е обсъден планът за въстаническите действия в Одринско и е определен съставът на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л. Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г. в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август (Преображение) същата година въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхната си точка достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизират своите действия и успяват да приковат за известно време значителни неприятелски сили. В освободените селища е установена революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсъците между въстаниците и турските войски следват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор. За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско стават 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България. Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание изиграва огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че българското население в Македония и Одринско ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.
1869 г.
В Габрово е основано женското дружество “Майчина грижа”.
1834 г.
Високата порта издава указ за организиране на териториална армия, наречена редиф. Във всеки санджак се сформират по един табор (батальон) от по 1400 войници – доброволци.
1832 г.
За игумен на Плаковския манастир „Св. Илия“ е назначен архимандрит Максим Райкович. Максим Райкович е висш духовник и просветител. Роден е в Дряново. Образованието си получава в Преображенския манастир, където приема и монашество. От 1820 г. до 1835 г. е учител в Лясковец, а след това става игумен на Лясковския манастир „Св. св. Петър и Павел“. Ръкоположен е и за архимандрит. Взема дейно участие в църковно-националната борба. Преследван за дейността си е принуден е да емигрира в Румъния. Установява се в Галац, където продължава учителската си дейност в българското училище и едновременно с това служи като свещеник. Завещава цялото си имущество на българските училища в Дряново, Лясковец и Търново, свързани най-тясно с неговата продължителна просветна дейност. Умира на 25 февруари 1874 г.
На тази дата са родени:
1915 г.
Роден е Стефан Кънчев – български художник график, доайен и първомайстор на българска запазена марка. Завършва специалност “Стенопис” при Д. Узунов. Работи в областта на приложната графика – плакати, художествено оформление на книги, запазени марки, екслибриси, проспекти, каталози и др. Негови са емблемите на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Централен куклен театър, БНТ, “Панорама”, “Реклама”, “Петрол”, “Родопа” и много др. Носител е на много международни награди: награда от Първа световна изложба на запазената марка, организирана от Американския институт за графични изкуства (Ню Йорк, 1966 г.), на филателното изкуство за серия от марки (Франция, 1974 г.), от Международната изложба на запазената марка в Остенде (Белгия, 1994 г.) и др.
Умира в София на 22 август 2001 г.
1888 г.
Роден е Паисий Врачански (светско име: Александър Райков) – висш духовник, митрополит. Роден е в Своге, Софийско. Завършва Цариградската българска духовна семинария и през 1909 г. приема монашество. От май същата година служи като частен секретар на екзарх Йосиф I. През 1911 г. продължава образованието си в Богословския факултет в Черновиц, Австрия. След завръщането си отново е на служба при екзарх Йосиф I. От есента на 1916 г. е дякон към Св. синод, а от пролетта на 1917 г. е ефимерий-библиотекар при Св. синод и завеждащ неговото културно-просветно отделение. От есента на 1917 г. е учител в Софийската духовна академия, но скоро след това е изпратен в Мюнхен, където следва право. Завръща се в България през 1922 г. и е назначен за протосингел в Софийската митрополия. През май с. г. е удостоен с архимандритско достойнство. На 1 април 1923 г. е ръкоположен за епископ Знеполски и служи като викарий при софийския митрополит Стефан. На 10 август 1930 г. е избран за врачански митрополит. От 1934 до 1953 г. непрекъснато е член на Св. Синод.
1859 г.
Роден е Панайот Великов Дворянов – военен деец. Роден e в Русе. Завършва Военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война 1885 г. като командир на доброволчески чети (Сандровската и Русенската). Организира отбраната на Белоградчик. След войната служи в артилерията. По време на Балканската война 1912–1913 г. е командир на дивизион в 5. нескорострелен полк. Умира на 17 февруари 1937 г.
На тази дата умират:
1992 г.
Умира Иван Генчев Богданов – литературен историк, критик и библиограф. Той е роден на 3 май 1910 г. в Търново. Завършва гимназия в родния си град през 1929 г. и право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1936 г. Той е един от основателите на ОСП от 1990 г. В годините между 1933-1992 г. сътрудничи активно на литературния периодичен печат. Интересите му са в няколко насоки – литературна история и методология, изворознание, библиография, литературна периодика, култура, история. Автор е на фундаментални извороведски и литературно-исторически трудове като: „Българската книга през вековете“ (1978 г.), „Тринадесет века българска литература. Събития, автори, произведения, библиография, синхронен репертоар 681-1981“, в 2 т. (1983; 2. фототипно издание 2000 г.), „Българска литературна периодика“ (1972 г.), „Енциклопедичен речник на литературните термини“ (1993 г.) и др. Автор е на над 70 книги, по-популярни, сред които са: „Българска литература в дати и характеристики 817-1965г. “ (1966 г.); „Кратка история на българската литература“, в 2 т. (1969-1970); „Патриарх Евтимий“ (1970 г.); „Авицена. Исторически очерк“ (1974 г.); „Хан Аспарух“ (1975 г.) (2. преработено издание 1981 г.); „Александър Македонски“ (1988 г.); „Веда Словена и нашето време“ (1991 г.); „Синовете на вдовицата. Масонство и масони.“ (1994 г.) и др.
1982 г.
Умира Георги Гълъбов – български лекар. Той е роден на 7 ноември 1918 г. в Яворов. През 1943 г. завършва медицина в София. Той е основател и асистент в Катедрата по анатомия в Медицинския факултет (1945 г.). Ръководител е на катедрата до 1963 г. Хоноруван доцент в Софийския медицински факултет (1947 г.) и редовен доцент (1950 г.). През 1951-1959 г. е зам.-министър на МНЗ. Научен секретар на БАН в периода 1959-1966 г. Редовен професор в Катедрата по анатомия във ВМИ – София (1960 г.). Основава Централна лаборатория по проблемите на регенерацията при БАН (1963 г.), на която е директор до края на живота си. Ректор на ВМИ, София (1966-1970 г.). През 1967 г. е член на Асоциацията на анатомите (Нанси, Франция). Председател е на Националната комисия по електронна микроскопия (1968 г.). Председател на научното Дружество на анатомите, хистолозите и ембриолозите в България (1971-1982 г.). В периода 1973-1977 г. е председател на Съюза на научните медицински дружества в България. През 1974 г. е член-кореспондент на БАН. Почетен член на анатомичните дружества в Чехия (1975 г.), Русия (1976 г.) и Германия (1979 г.). Георги Гълъбов е учен със световен принос в областта на невроморфологията. Има над 140 публикации в България и в чужбина.
1868 г.
Умира Димитър Захралията Николов (истинско име: Д. Колев Стойнов) – деец на националноосвободителното движение. Роден е в с. Карабурун (днес Знаменосец), Старозагорско. През 1860 г. емигрира в Румъния, където установява контакт с дейци на българската революционна емиграция. Участва в Първата българска легия в Белград, където става близък помощник на Г. С. Раковски. След разпускането на легията се завръща в Румъния. С помощта на Г. С. Раковски сформира своя малка чета, с която през 1864 г. се прехвърля в България и действа с нея из Стара планина. През 1868 г. е привлечен за знаменосец в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. При разгрома на четата е един от малко оцелели, които тръгват за крайната и цел – местността Агликина поляна, но при ново сблъскване с турски потери пада убит.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” – Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите – Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите – От древността до края на XVI век – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите – Българската дипломация от древността до наши дни – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати – Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV – XX век – Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история – БАН, 1989 г.;
История на войните в дати – Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия – Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя – Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.;ь
Каква е вашата реакция?
