Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Режат средствата за купуване на програмно време за телевизии и радиа до 30% от общия бюджет за информация и комуникация
Сдружения на вестници и сайтове могат да се явяват на конкурси
До 30% от парите за реклама на европейските програми да са за телевизии и радиа, националните да имат предимство пред регионалните в съотношение 80 към 20, да се следи рейтингът на предаванията, а за кампаниите в печатните медии да се вземат предвид специфичното им съдържание и тяхното покритие.
Това са част от новите правила за разпределение на парите за реклама на европейските програми, които ще влязат в сила до дни. Те предвиждат по-малко пари за телевизиите, които ги получаваха без търг, с пряко договаряне. Ограничението от 30% досега не съществуваше. В същото време новите правила дават глътка въздух на останалите медии – печатни и онлайн, макар че те ще продължат да се състезават на търгове за рекламните европриходи.
Промяната е предизвикала недоволството на телевизиите, които преди ден са се срещали с представители на държавната администрация, за да се запознаят с новата методология за отпускане на парите. Очаква се до няколко дни Асоциацията на частните радио- и тв оператори (АБРО) да излезе и със становище по темата.
„Нямаме практика да коментираме публично взаимоотношенията си с институции“, заявиха от Би Ти Ви пред „24 часа“.
„Рано е да коментираме, тъй като в момента се води дискусия“, казаха от Нова тв.
Новите правила са разписани в методология за разпределение на финансовия ресурс за информация и комуникация на оперативните програми и финансовите инструменти. Тя е част от Националната комуникационна стратегия 2014-2020 г.
Парите за публичност, които са част от бюджетите на оперативните програми, бяха спрени в края на миналата година, тъй като от тях де факто бяха изключени вестниците и сайтовете. За „24 часа“ вицепремиерът Томислав Дончев бе казал, че няма да се подписват договори, докато не бъдат разписани правила, които да осигурят равнопоставеност.
Сега в правилата е залисано, че целта е да се гарантира достъпът на всички типове медийни източници до участие.
От все още проектоправилата става ясно, че телевизии и радиа ще могат да получават без търг до 30% от европарите по отделните оперативни програми за комуникация и публичност. Към момента няма ограничение.
Защо се ограничават парите, които са дават без търг?
Резултатите от първия програмен период (2007-2013) показват, че 50% от средствата по комуникационните планове са изразходвани за купуване на програмно време от телевизии и радиа. Изключение е ОП „Техническа помощ“, при която 17% от парите са отишли в телевизии и радиа, а с 83% от тях са създавани 28 областни информационни центъра.
Мотивът тогава е бил, че българите се информират предимно чрез електронните медии (по данни на Евробарометър). За този период изключително важно е било популяризирането на оперативните програми.
Насочването на средствата в медийни канали от един тип, и то чрез изключение от Закона за обществените поръчки, възпрепятства другите медии – интернет, онлайн медии, печат и информационни агенции, в равния им достъп и конкурентен избор, пише още в мотивите на новите правила.
Социологическите проучвания показвали още, че структурните и кохезионните фондове са разпознаваеми сред обществото още през 2010 г. 60% от българите били информирани за тях. Тъй като обществеността вече е запозната с европрограмите, ролята на електронните медии (от гледна точка на финансовото изпълнение на бюджетите за комуникации) няма да е водеща, а поддържаща. Ресурсът за директни договори за купуване на програмно време в телевизии и радиа да бъде до 30% от бюджетите за комуникации, предвиждат правилата.
Парите за програмно време за телевизии и радиа трябва да бъдат в съотношението национални спрямо регионални електронни медии 80 към 20 %.
Така че от масово информиране фокусът се мести към комуникация към различни целеви групи. Отчита се и влиянието на интернет и социалните медии при формиране на общественото мнение. Затова дейностите по комуникация включват присъствие в интернет и използване на социалните мрежи при работа с целевите групи. Примерно – по програма „Иновации и конкурентоспособност“ групата е бизнесът. Целта е:
– да се повиши информираността и компетентността на евентуалните бенефициенти;
– да се осигури максимална публичност и прозрачност при управлението и изпълнението на програмите, резултатите и добри практики.
Новите правила въвеждат и общи индикатори, които отчитат каква е ефективността от вложените пари в купуването на програмно време. Те включват цена за пункт на рейтинга, сумарен рейтинг, сбор на рейтингите на кампанията в целевата аудитория, покритие и обхват, честота, цена на една секунда излъчване в праймтайма на телевизията, когато не се мери от национални метрични системи и други.
Управляващият орган на една оперативна програма не е задължен да спазва точно тези 30% финансов ресурс, но за парите над този процент се правят обществени поръчки. И то за цялостен продукт – от програмното време до кампанията, с която ще се популяризира програмата.
Какъв ще бъде редът за публикуване на информационни и рекламни материали за другите медии?
Остава задължението да се правят търгове за публикуване на информационни материали във вестниците и сайтовете.
С новите правила обаче става възможно вестници и сайтове да се сдружават и да се явяват на конкурс за комуникационна кампания на една оперативна програма.
Ако все пак участието е индиректно, през медиашоп или рекламна агенция, то има промени.
Досега рекламните компании и медиашоповете купуваха от вестниците рекламни карета. Не е задължително дори медията да знае за какво ще бъдат те. Експерти казват, че те дават оферти с цени на едро и се случва вестниците да бъдат притискани да публикуват на цени, които не са им изгодни.
Методиката предвижда при провеждане на процедура по ЗОП за кампании в печатните медии още при подаване на офертата кандидатът да представи договор или писмо за намерение с всяка конкретна медия за изпълнението на конкретната поръчка. Това означава вестникът, с който агенцията или медиашопът е сключил договора, да се ангажира с брой публикации, брой страници, брой приложения и/или вложки.
Самите вестници, които медиашопът ще ангажира с кампанията, ще си посочат цените, обясняват експерти. Съдържанието на публикациите ще бъде изработено от вестника и съгласувано с възложителя.
От изпълнителя – дали ще е сдружение на вестници, дали медиашоп, или рекламна агенция, се изисква да предостави данни за федногодишния тираж на всяка медия, предложена в медиаплана.
При кампании в интернет издания ще се спазва разпределение на средствата спрямо обективните системи за измерване на посещаемостта – gemius, alexa и др. И при сайтовете важи правилото изпълнителят на поръчката да предостави договор или писмо за намерение с всяка отделна медия, в която ще се предоставя рекламно пространство, също и периодичност и брой импресии, както и с изработването на съдържанието, съгласувано с възложителя.
Кандидатът представя данни за посещаемостта на съответните медии, които ще ангажира с кампанията.
Предвижда се още всяко тримесечие Централното координационно звено в МС да публикува информация за изпълнение на планираните средства.
в. 24 часа | Марияна ЖЕЛЕВА, Паола ХЮСЕИН | 22.07.2016
Стр. 1, 14
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)