Днес се навършват 179 години от рождението на Апостола. Да се пише за него е и лесно, и трудно. Лесно, защото духът му живее във всеки един от нас. И трудно, защото за него са изписани планини от хартия и реки от мастило -от гибелта му през 1873 г. та чак до наши дни. Затова нека просто помълчим и си припомним отново неговите завети. Както и безсмъртните стихове на дядо Вазов.
Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само себе си.
***
Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.
***
Без революция сме загубени во веки веков.
***
Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.
***
Времето е в нас и ние сме във времето – ние него преобръщаме и то нас преобръща.
***
Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!
***
Дела трябват, а не думи.
***
Днешният век е век на свободата.
***
За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
***
За враговете на демокрацията и републиката – смърт!
***
Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва.
***
Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.
***
Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови.
***
Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа!
***
На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.
***
Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.
***
Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.
***
Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.
***
Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.
***
Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.
***
Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.
***
Чисто народният човек се бори, докато може, ако не сполучи, трябва да умре в народната си работа.
Левски
Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
и като отшелник живееше в пост.
Горите, полята познати му бяха;
всичките пътеки кракът му видяха,
пустинята знайше неговия глас,
хижата го знайше и на всеки час
вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
ходеше замислен, сам-си без другар.
Тая заран млад е, довечера стар,
одеве търговец, сега просяк дрипав,
кога беше нужно Ч хром, и сляп, и клипав;
днес в селото глухо, утре в някой град
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,
и че време веч е да въстане робът;
че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв,
и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта Ч пиянство,
че равни сме всички в големия час Ч
той внасяше бодрост в народната свяст.
И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!
….
От лице му мрачно всички се бояха,
селяните прости светец го зовяха
и сбрани, сдушени във тайни места
слушаха със трепет, с зяпнали уста
неговото слово сладко и опасно,
И тям на душата ставаше по-ясно.
И семето чудно падаше в сърцата
и бързо растеше за жътва богата.
…
Той биде обесен.
О, бесило славно!
По срам и по блясък ти си с кръста равно!
Под теб ний видяхме, уви, да висят
много скъпи жъртви и да се тресят
и вятърът южни с тях да си играе,
и тиранът весел с тях да се ругае.
О, бесило славно! Теб те освети
смъртта на геройте. Свещено си ти.
Ти белег си страшен и знак за свобода,
за коя под тебе гинеше народа,
и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес
под тебе, бесило, правеше ни чест.
Защото подлецът, шпионът, мръсникът
в ония дни мрачни, що „робство“ се викат,
умираха мирни на свойто легло
с продадена съвест, с позор на чело,
и смъртта на тебе, о, бесилко свята,
бе не срам, а слава нова на земята
и връх, от където виждаше духът
към безсмъртието по-прекия път!
Иван Вазов, „Епопея на забравените“
Любословие по standartnews.com
Каква е вашата реакция?
