Модерната пропаганда бележи най-бурното си развитие по време на двете световни войни и в периода между тях. Началото на Първата световна война е знаменателно събитие в историята на пропагандата. Не само защото е най-големият, разрушителен и кървав конфликт до този момент в историята на човечеството, а и защото за избухването и разрешаването му за пръв път в подобни мащаби се използват техники за манипулативно въздействие.
За пръв път общественото мнение е насочено към създаването на милитаристични настроения дори у традиционно миролюбиви народи. Налице е нов обществен феномен, който би могъл да бъде определен като индуктивна манипулация – мненията и нагласите на хората се анализират и обощават и по силата на социалното доказателство се връщат върху тях като бумеранг, презареждайки ги с послания, които ги тласкат към желаните от пропагандистите действия. Или по-просто казано появява се максимата: “Вярно е, защото го пише във вестника/казаха го по радиото; пише го във вестника/казаха го по радиото – значи е вярно!”
Особено място в историята на Първата световна война заема влизането на САЩ на страната на Антантата. Не само защото от историко-политическа гледна точка предрешава изхода на войната, а защото за пръв път така добре организирана пропагандна машина успява да манипулира общественото мнение и да го канализира в колективно взимане на подобно съдбоносно решение – влизане във война, която пряко не застрашава страната.
“До началото на нашето столетие (20 в. – б.а.) изолационистката тенденция преобладава в американската външна политика. Именно тогава два фактора тласкат Америка в световните дела: нейната бързо растяща мощ и постепенното рухване на международната система с център Европа. Две водоразделни президентства бележат това придвижване: на Теодор Рузвелт и Удроу Уилсън… Рузвелт е вещ аналитик на равновесието на силите. Той поставя ударението върху международната роля на Америка, тъй като националните ѝ интереси го изискват и тъй като за него глобалното равновесие на силите е немислимо без американско участие. За Уилсън оправдаването на международната роля на Америка е месианско. Америка е задължена не на равновесието на силите; тя е задължена да разпространява своите принципи в света…Уилсън схваща по-точно изворите на американската мотивация, като може би най-важният от тях е, че Америка определено не гледа на себе си като на нация, подобна на останалите.” Оттук и особеният подход към популяризирането на американската външнополитическа кауза в страната и извън нея.
През 1917 президентът Удроу Уилсън привлича журналиста с афинитет към политическите пикантерии Джордж Крийл, който да оглави новосформирания Комитет за обществена информация (CommitteeonPublicInformation), който трябва да популяризира идеята за влизане на Америка във войната. По това време общественото мнение е против това. По една ирония само година по-рано Уилсън е спечелил изборите, издигайки в предизборната си кампания лозунга “Той ни остави вън от войната”. Ноам Чомски също определя създаването на комитета като “… първата модерна правителствена пропагандна операция”.
През 1920 г. в своята мемоарна книга “Как рекламирахме Америка” Крийл пише, че “войната не беше спечелена само във Франция”:
Това бе битка за съзнанието на хората, за “завладяването на техните убеждения” и фронтът минаваше през всяко населено място и през всеки дом.
Това бе прозрение за Общественото Мнение като основна сила, която най-основно отличаваше Голямата Война от всички предишни конфликти. Изпитанието на силите не бе само между множеството тела на въоръжени мъже, но и между противопоставени идеали, а моралните преценки изцяло определяха военните решения… Във всички неща, от първото до последното, без спиране или промяна, това си бе чисто разгласяващо мероприятие, огромно търговско предприятие, най-великото приключение в рекламата.
Нямаше част от огромната военна машина, която да не бяхме докосвали, нито привлекателно средство, което да не бяхме използвали. Печатното слово, казаното, киното, телеграфа, кабела, безжичните устройства, плаката, дъската за обяви – всички те бяха използвани в нашата кампания, за да накараме нашите и всички останали хора да разберат причините, които принудиха Америка да хване оръжието… Това, което ни бе необходимо като резултат, не бе просто повърхностно съгласие, а страстна вяра в справедливостта на американската кауза, която би сплотила народа на Съединените щати в един нажежен до бяло масов инстинкт за братство, преданост, смелост и безсмъртна решителност.”
За да постигне тези цели, Крийл се обръща към развлекателната и рекламната индустрия и разработва комплексни мероприятия, базирани на усъвършенствани пропагандни техники:
• Комитетът обучава екипи от обществени оратори в цялата страна, наречени “Four-MinuteMen” (буквално: “Четириминутните хора”), чиято задача е да влизат в киносалоните и да изнасят кратки сказки, с които да мотивират съседите си да купуват Военни облигации, да правят дарения за Червения кръст и да се присъединяват към въоръжените сили. По данни на Комитета, 75 000 оратора – мъже и жени са изнесли общо 7 555 190 сказки през периода 1917-1918 г.
• Наема филмови продуценти за производството на неми филми в подкрепа на войната. Филми със заглавия като “Кръстоносците на Пършинг” са показвани в цялата страна, често в съпровод на патриотични песни. Звезди на нямото кино като Чарли Чаплин се обръщат към множествата, събрани на събранията за продажба на военни облигации.
• Комитетът издава “Червено-Бяло-Сини Книги”, съдържащи есета от уважавани университетски преподаватели и историци, които поддържат подкрепата за съюзниците.
• Отделът за визуална публичност, оглавяван от илюстратора Чарлз Дана Гибсън, който на свой ред събира екипи от талантливи колеги, изработва плакати, убеждаващи хората да купуват облигации и да се записват в армията. Плакатите често изобразяват германския враг като кръвожаден дивак, известен с прозвището “Хунът”. Отделът дава 1438 различни сюжета за плакати, пощенски картички, вестникарски рекламни карета, комикси, значки и др. Най-известният плакат, изобразяващ непреклонния сочещ с пръст Чичо Сам, който казва “Искам Те” е създаден от илюстратора Джеймс Монтгомъри Флаг.
• Комитетът “Крийл” издава и над 6000 съобщения за пресата и провежда над 200 000 сказки с демонстрации на диапозитиви. Организацията използва бойскаутите за разпространение на възванията на президента Уилсън по домовете на американците. Двуседмични образователни журнали се изпращат до 600 000 учители. Като пропагандни канали са използвани още търговските камари, църквите, различни сдружения и братства.”
Пропагандата като ефективен елемент от военната стратегия (в ретроспекция) – част 1
Д-р Боян Кутевски (Следва продължение)
Доц. д-р Боян Кутевски експерт по връзки с обществеността и маркетинг. Много студенти го познават като преподавател в Софийския Университет, Нов български университет и Датския колеж в София. Редом с преподаването д-р Кутевски е Контент Мениджър и поддържа и интересна рубрика в Любословие.БГ.
Каква е вашата реакция?
