Невероятно е царството на книгите, но въпреки всичко има златни заглавия, които почти всеки от нас е прочитал поне веднъж в живота си. Ще се изумите, когато откриете, че големи автори на големи книги съжаляват по една или друга причина, че някога са написали творбата си.1. Кристофър Робин и Мечо Пух на А. А. Милн
„Мечо Пух“ е може би един от най-обичаните герои в детската литература. Авторът Алън Александър Милн първоначално посвещава книгата на сина си като дори използва истинското му име – Кристофър Робин. Истинският Кристофър Робин обаче мрази факта, че бива постоянно асоцииран с Мечо Пух. Като дете, постоянно бил обект на солени шеги заради това, а и в зряла възраст, когато се превръща в политически карикатурист, Кристофър Робин винаги е бил в сянката на известния си баща и Мечо Пух. Самият Милн също в крайна сметка е изразил съжаление, че е написал книгата, защото смята, че тя е засенчила останалото му творчество.
2. Алън Мур – автор на популярни комикси
Алън Мур е автор на няколко комикса, превърнали се в хитове, като „Пазители“, „В като вендета“, „От ада“ и др. Той е работил в DC Comics, когато публикува някои от най-известните си творби. Мур се разделя с компанията в края на 1980 г. поради няколко причини, едната от които е, че не се съгласява да постави на комиксите си възрастово ограничение. След напускането му DC Comics продължава да публикуват негови произведения. Нещо повече, започват да правят филми по тях. Авторът обаче отказва да участва в написването на сценарии по произведенията си, отказва какъвто и да е хонорар от филмите и забранява името му да се споменава в тях.
3. „Моята лична борба“ от Карл Уве Кнаусгор
Норвежки писател Карл Уве Кнаусгор е автор на завладяващ автобиографичен роман в шест части, под името на „Моята лична борба“. През 2012 г. книгата е преведена и публикувана на английски език, след което критиците я обявяват за истински литературен шедьовър. Кнаусгор пише за реални хора в живота си и използва истинските им имена, поради което след излизането на романите, срещу него се обръщат и приятели, и семейство. Днес писателят не обича да говори за книгата си, защото това го кара да се чувства депресиран и му напомня, че е наранил близките си.
4. „Алиса в страната на чудесата“ от Луис Карол
„Алиса в страната на чудесата“ се превърна в културен феномен. Въпреки че тази история е публикувана през 1865 г., нейната популярност не намалява и до днес. Трудно е да се повярва, че човекът, който е създал вълшебния свят на чудесата, е възможно да питае омраза към творението си. Но в неотдавна публикувано писмо от Чарлз Доджсън – истинското име на автора, познат ни под псевдонима Луис Карол – до негова приятелка, писано през 1891 г., той споделя своето огорчение от написването на книга, тъй като мрази и презира славата.
5. „Anarchist Cookbook“ от Уилям Пауъл
„Anarchist Cookbook“ е написана през 1969 г. от Уилям Пауъл. С книгата си авторът иска да изрази своя протест срещу войната във Виетнам, но всъщност тя се превръща в ръководство за убиване и тероризъм. Много масови убийци и терористи твърдят, че са се вдъхновили от тази книга, поради което Уилям Пауъл е изискал разпространението на книгата да бъде спряно. Нещо, с което издателят, закупил правата за „Anarchist Cookbook“ през 2002 г., отказва да се съгласи.
6. „Гняв“ от Стивън Кинг
Стивън Кинг е един от най-плодовитите и успешните автори в света, продал над 350 милиона копия от книгите си. Фенове му знаят, че писателят публикува и под псевдонима Ричард Бакман. Под този псевдоним през 1977 г., е издаден и романа „Гняв.“ Главният герой на романа взима своя клас за заложници, убивайки един студент и двама учители, а след това се опитва да се самоубие. Тъй като в следващите две десетилетия се случват няколко престрелка в различни училища, извършителите на които са посочили, че са вдъхновени от тази книга, Стивън Кинг отказва книгата му да се разпространява повече. Авторът твърди, че той не е целял да подтикне психически нестабилни деца към престъпленията.
7. „Челюсти“ от Питър Бенчли
Питър Бенчли е човекът, който обиди акулите. Той е автор на популярния роман от 1974 г. „Челюсти“, по който Стивън Спилбърг заснема блокбъстъра със същото име една година по-късно. Бенчли наистина харесва филма, направен по книгата му, но е бил разочарован от броя на хората, които са започнали да се страхуват от водата, след като веднъж са го гледали. По-късно, авторът става експерт по акули и океанография, защитавайки тези хищници и изразявайки съжаление, че някога ги е изобразил като зли и безмилостни убийци. Последната книга, която той пише през 2005 г. е наречена „Животът на акулите“. Година по-късно Бенчли умира.
8. „Енеида“ на Вергилий
Вергилий, който е живял през между 70 и 19 г. пр. н. е., е най-известен със своята поема „Енеида“, която се изучава и днес. Поетът започва да пише „Енеида“ през 30 пр.н.е. Когато той се разболява през 19 пр.н.е., поемата е все още незавършена. На смъртния си одър, той поискал ръкописа да се изгори. Защо Вергилий е искал шедьовърът му да бъде унищожен е неизвестно. Починал е, отказвайки да сподели със света стихотворението, което го е направило безсмъртен.
9. „Всички за литературата и филмите“ от Елмор Ленард
Елмор Леонард е невероятно успешен американски писател, отличен с изключителни призове като Националната награда на книгата и награда Пибоди. Почива на 87 годишна възраст през август 2013 г. Елмор Леонард е написал общо 45 романа, повечето от които по-късно се превръщат в холивудски блокбъстъри и популярни телевизионни предавания. Но той не се колебае да признае, че творил само заради парите, като в действителност мрази целия процес и резултатите от него.
10. Ани Пру – автор на разказа „Планината Броукбек“
През 1997 г. Ани Прулкс публикува разказът „Планината Броукбек“. През 2005 г. по него е заснет филм, който печели три Оскара и четири награди Златен глобус. Филмът, чийто сюжет е построен върху любовната история между двама мъже, провокира вълнения, спорове и дебати. След излизането на филма Прулкс буквално е залята от писма, най-вече по повод финала на историята. За нея това е толкова болезнено, че признава: „Иска ми се никога да не бях писала тази история, която стана за мен причина за толкова проблеми след като филмът излезе… Преди филма всичко беше наред. „
Каква е вашата реакция?
