През 1890 г. конгресът на Съединените щати приема един изключително важен закон. Имам предвид закона на републиканския сенатор Джон Шърман, който е насочен срещу монополизирането на пазара. Според този нормативен акт за незаконни се смятат всички договори, които ограничават търговията. Имат се предвид договорки между конкуренти за фиксиране на цени, както и за изкуствено покачване на цени. Според Закона на Шърман „незаконен монопол съществува, когато само една фирма контролира пазара за стока или услуга и получава такава пазарна сила не защото нейният продукт или услуга е по-добър от другите, а защото потиска конкуренцията с неконкурентно поведение“.
Защо припомням този исторически факт от края на по-миналия век? Защото още тогава хората в Америка са осъзнали, първо, че монополът е лошо нещо, и второ, че пазарните стихии трябва да бъдат регулирани посредством подходящи закони. За разлика от нашите пазарни фундаменталисти американските законодатели още в края на 19-и век са разбрали, че оставен сам на себе си, пазарът ще донесе не благоденствие на всички, а огромна радост за малцина и безброй нещастия за мнозинството. Просто хората не са ангели и са склонни да се облагодетелстват за сметка на останалите, примерно като създават монополи. Ето защо затова трябва да бъдат сдържани егоистичните им стремежи посредством подходящо законодателство.
Днес в България има много желаещи да се борят с монополите. Има активни борци срещу монополизирането на различни сегменти от пазара, на продажбата на цигари, на медиите. Интересно е обаче, че насред тази всенародна борба много малко внимание се обръща на един специфичен монопол, който има огромни последици. Имам предвид монопола върху мисълта.
От много години в България се прави опит за установяването на един-единствен „правилен“ начин на мислене. Основни пропагандатори на „правилните“ разсъждения са десни анализатори и политици. Според техните схващания може да съществува единствено Дясна мисъл и единствено Десни решения на проблемите. Те твърдят, че всичко ляво е априори лошо, че социалната чувствителност и солидарността са кухи фрази и изобщо да говориш за онеправданите, е проява на лош вкус. Тоест за да те приемат за умен, интелигентен, образован, задължително трябва да декларираш своята дясност. В противен случай те обявяват за комунист.
Убеден съм, че монополът в областта на мисленето е също толкова вреден, колкото и монополизирането на която и да е пазарна сфера. И ми е изключително трудно да разбера как борци срещу пазарния монополизъм се оказват такива защитници на едноизмерното мислене. Много трудно ми е да разбера също така как именно хора, които се определят като десни, които се кълнат, че ще защитават свободата до последна капка кръв, стават крайно нетърпими към всеки, който дръзне да изрази различна от тяхната гледна точка. Оказва се, че според тези хора имаш право на собствено мнение само ако то съвпада с тяхното. Ако не съвпада, трябва да замълчиш.
Преди време се чудех защо наследниците на Михаил Суслов, Андрей Жданов, Милко Балев се намират не в левия, а в десния лагер на обществото ни. Защо именно представители на десницата са тези, които призовават за цензура, за заглушаване на всеки глас, който е различен от техния? Защо хора, които твърдят, че са готови да умрат, защитавайки ценностите на гражданското общество, многообразието и множествеността на гледните точки, се нахвърлят с такава ярост срещу съгражданите си, дръзнали да изразят различно мнение? Защо борците за нов морал и за чиста политика използват средства, извадени от наймракобесните сталинистки времена, като съставяне на черни списъци и писане на доноси? Не е ли парадоксално, че тъкмо глашатаите на толерантността към различието се оказаха най-нетолерантните персонажи?
Всъщност нищо парадоксално няма тук. Наблюдаваме един съвсем естествен процес по установяване на монопол върху мисленето. Едни хора, които са напълно убедени в божествената си правота, се опитват да забранят всички идеи, освен собствените си. И понеже монополът върху мисълта се установява най-лесно чрез медиите, значи трябва да бъде създаден медиен монопол. Това означава, че от медиите трябва да бъдат отстранени всички, които не мислят според единствено правилния десен модел. Тоест събитията трябва да бъдат коментирани единствено от гледната точка на десницата и ако коментиращият си позволи нахалството да изкаже различна от тази позиция, моментално трябва да бъде наказан.
Ето ви и конкретен пример за опит за установяване на медиен монопол. Ако крещиш „Оставка!“ и ,Долу правителството!“ тогава си смел журналист и активната ти гражданска позиция трябва да бъде приветствана. Ако обаче си критично настроен към крещящите „Оставка“, тогава активната ти гражданска позиция трябва да бъде заклеймена. Същото важи и когато коментираш събития в чужбина. Да речем, Украйна. Ако изпадаш във възторг от действията на бандеровците, антисемитите и крайните украински националисти, значи си проникновен анализатор, който защитава европейски ценности. Ако обаче си критичен към тези лица, тогава си антиевропеец, тогава си лош човек, който получава заплата лично от Путин.
Това имам предвид, когато говоря за монопол върху мисълта и за цензурирането на всяка медия, която се осмели да разчупи десните клишета. Оказва се, че с падането на комунизма и с отпадането от констатуцията на ръководната роля на БКП цензурските мераци изобщо не са изчезнали. Тъкмо напротив, отделът за пропаганда и агитация на комунистическата партия просто е заменен от множество такива отделчета, наричани по модерному NGOта, които спускат единствено правилните директиви. Ако говорите според Директивите, значи сте окей, ако ли не, гответе се за санкции.
| | 04.03.2014 00:01 | Земя | стр. 5 |
[spider_facebook id=“1″]
