Българските метеоролози отбелязват световния ден на водата с акцент върху глобалното затопляне
22 март – Световeн ден на водата и 23 март – Световeн ден на метеорологията са тематични дни, в които световната общественост насочва вниманието си към дейността на националните хидрометеорологични служби.
На 22 март, всяка година след 1993, по инициатива на ООН се отбелязва „Световният ден на водата“. Целта му е да привлече внимание върху важността на питейната вода и опазването на водните ресурси. Ежегодните чествания се свързват с определен аспект на използването на прясната вода. За 2016 г. мотото е „Вода и работни места“ – силата на водата да създава и поддържа работни места.
Днес, повече от 1.5 милиарда души работят в сектори, свързани или зависещи от водата. Освен това почти всички други работни места, независимо от сектора, пряко зависят от вода. И все пак, въпреки очевидната връзка между работните места и водата, милиони хора, чиито поминък зависи от водата, често не получават достатъчно признание или не са защитени основните им трудови права.
В деня на водата, неправителствените сдружения за четвърта поредна година съвместно ще организират събитието „Международен воден мост“. Организирана е „Седмица на водата“, която предстои да се проведе от 16 до 22 март в Националния музей „Земята и хората“ в гр. София. Обявен е национален фото конкурс „Реките в България”. Ще се проведе и кръгла маса на тема: „Ролята на водните оператори при изпълнението на плановете за управление на речните басейни и на риска от наводнения”, съобщава директорът на Националния институт по метеорология и хидрология, филиал Варна, Иван Иванов.
С цел уеднаквяване и координиране работата на националните хидрометеорологични служби на страните, на 23-ти март 1950 г. се създава Световната Метеорологична Организация (СМО). През 1960 г. на тази дата се обявява и „Световен ден на метеорологията”. Всяка година се избира подходяща тема, която да фокусира вниманието на обществеността. За 2016 г., мотото е :
Правителствата по света вече са напълно убедени, че научните доказателства за изменението на климата са неоспорими. Натрупващите се в атмосферата парникови газове, отделяни от човешката дейност, предизвикаха промяната. Наруши се естествения модел на сезоните с увеличаване на честотата и интензивността на някои екстремни метеорологични събития. Контрастът на валежите между влажни и сухи райони и между влажни и сухи сезони ще се увеличи и през 21-ви век. За последните 100 години земята се е затоплила с 1°C. Това означава, че ние вече сме на половината път към границата на 2°C, над която животът на планетата ще става все по-несигурен. Стопените ледникови покривки и глетчери може да покачат нивото на световния океан до 25 метра. Близо 1.3 млрд. души ще трябва да сменят мястото си на живот.
Всяко от последните десетилетия е значително по-топло от предходното. Периодът 2011-2015 е най-горещият в историята от 1800 г. насам. Под допълнителното влияние на мощното тихоокеанско течение Ел Ниньо 2015 г. беше най-топлата от началото на измерванията.
Топлинни вълни през пролетта и лятото повлияха на големи територии от Мароко и Иран на юг до Дания на север, като през есента жегата продължи и навътре в Източна Европа. На Антарктида за първи път беше регистрирана рекордна температура на въздуха от 17,8 градуса. В момента 2/3 от земята е в състояние на по-висока средната глобална температура от нормалната.
В дългосрочни условия на суша попаднаха големи райони от континентите. Особено засегната е Африка. Имаше 32 големи засушавания миналата година в сравнение със средно 15 през предишното десетилетие. В същото време, подложени на непрестанни валежи, страдаха обширни територии на субтропиците. Измерени бяха рекордни сезонни суми на валежите. Разрушителните наводнения доведоха до големи жертви, хуманитарни последици и тежки икономически загуби.
Причинените бедствия в света са предимно от природен характер. Най-засегнати са Китай (26), САЩ (22), Индия (19), Филипините (15) и Индонезия (11). Пострадаха 100 милиона души. В 92% от тези събития Ел Ниньо е основен фактор.
Все още е възможно да се намалят щетите, но е необходимо да се предприемат спешни действия. За целта през декември 2015 г. в Париж бе проведена конференция по проблемите за климата. Световните правителства приеха споразумение за бързи и големи съкращения на емисиите на парниковите газове. Това историческо споразумение задължава всички държави с общи и разпределени отговорности да предприемат амбициозни усилия, за да отговорят на заплахата. Насочена е финансова помощ за развиващите се страни, към адаптиране и намаляване на загубите и щетите. Разгръщане на нисковъглеродни технологии, изграждане на капацитети за образование, обучение и повишаване на обществената информираност. Отделните граждани, обществени лидери, фирми, организации на гражданското общество, правителствата и системата на ООН всички трябва да дадат своя принос.
Световната метеорологична организация и глобалната мрежа на националните хидрометеорологични служби имат основна роля в осигуряването на оперативни служби, научни наблюдения и изследвания на климата. Обществото се нуждае от тях, за да може да се изправи пред бъдещето.
Изследователската дейност на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН – филиал Варна се извършва от 239 служители – учени, специалисти и наблюдатели и е свързана с прогнозиране на времето, изучаване на климата и водите. Наблюдателната мрежа от метеорологични и хидроложки станции на НИМХ ф-л Варна, включва 267 пункта, разположени на територията на 8 области в Източна България. Ежедневно се издават прогнози за времето и морето и предупреждения за опасни явления, които обслужват обществото и корабоплаването. Стотици клиенти са потребители на хидрометеорологична информация.
На фона на световната картина, данните от измерванията за района на гр. Варна, също показват тенденция към повишаване на средногодишната температура. От графиката се вижда, че в последните 23 години само началните 5 от тях са по-хладни. Всички, след 1998 г. са все по-рекордни. Повишението на температурите, засяга предимно зимния, пролетния и отчасти летния сезон. Характера на есента се е запазил.
Годишните валежни суми през последните десетилетия, търпят големи колебания. Не са рядко случаите, съседни години да се различават с двойно по-големи количества от климатичната норма.
Средната сума на валежите не бележи тенденция за намаляване, спрямо предходния, сравнителен период – 61-90 г.
Каква е вашата реакция?
