На 8 януари по нов стил или на 21 януари по стар стил се отбелязва Бабинден – един от най-големите женски народни празници с езически корени.
На днешния ден се почита „бабата“ – помощничката при раждането, а датата е обявена за празник на родилната помощ, на акушерките и гинеколозите през 1951 г.
Около 3500 акушерки празнуват на днешната дата, също и над хиляда специалисти акушер-гинеколози в страната.
Според данните в Информационната система за ражданията на Министерството на здравеопазването, през 2015 г. в България са се родили малко над 60 хиляди бебета – с 3600 по-малко спрямо 2014 г.
Коефициентът на общата раждаемост за страната, изчислен от Националния статистически институт за 2014 г., остава в нормите си от последните 15 години – около 9.4 промила (броя на живородените деца на 1000 души от населението).
По случай Бабинден тази сутрин негово светейшество българският патриарх Неофит ще посети столичната АГ болница „Шейново“ и ще отслужи водосвет за здраве в новото родилно отделение там.
Това е продължение на благородния жест на патриарха, който през октомври миналата година дари 3000 лв. на болницата, събрани като подаръци на 70 годишния му юбилей. С парите болницата планира да закупи нов ултразвуков апарат.
Според народния обичай на този ден се засвидетелства уважение към жените, които „бабуват“ на родилките. Майките с деца от една до тригодишна възраст отиват в къщата на „бабата“ със сапун и нова кърпа, за да й полеят да се измие, а тя бърше мокрите си ръце в полите им, за да са плодовити и лесно да раждат.
„Бабата“ връзва на ръцете на децата, които е изродила, червено и бяло конче за здраве. После измива лицата им, защото се вярва, че на този ден водата, минала през бабините ръце, има пречистваща сила.
На обяд невестите се събират отново в дома на бабата-акушерка на празнично угощение. Те носят погачи, баници, печени кокошки и бъклици с ракия и вино. Нарежда се богата трапеза, а пиршеството е продължително и буйно – с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Например „бабата“ кади под полите на жените, за да раждат повече деца, а наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуална символика. След обяда на трапезата идват и мъжете.