Писателят Рачо Буров на 75 години
Въпреки че е професионален художник с академично образование, Рачо Буров е възхитителен и проникновен разказвач със свое виждане за света; той не се раздвоява между багрите и словото, а намира ново измерение от своето дарование.
Художникът започва да пише в зряла възраст и за 20 години създава десет стойностни книги с над 280 разказа и белетристиката му върви във възходяща градация.
Ще анализирам накратко някои негови книги, – значимост в съвременната българска проза.
В сборника с разкази „Портретът на Ева” Рачо Буров ни изненадва с дилемата – пишещ художник или рисуващ писател.
За какво разказва така увлекателно?
За нашите интимни помисли, за духовната ни същност, за онова, което сме вътре и извън себе си. Той има чувствителни сетива за съкровенното в човешката душевност и умее да го обективира в запомнящи се човешки характери; не съзерца-телни, а действени натури, които отстояват себе си както в интимните си пориви, така и в социалната сфера. Героят на повечето разкази е художник, изтъкан от плю-сове и минуси, както и с драматични перипетии в личното си и обществено битие; но навсякъде с категоричното внушение, че любовта е творчество и творчеството е любов. Много обич, копнеж, раздели и изневери има в разказаните житейски исто-рии, но над всичко струи една заразителна ведрост, оптимизъм, опиянение от живота и усещане за виталност. Героят в неговото творчество е непредсказуем и неподвластен на идеологеми и догми; той и прощава и не забравя, но решаващият стимул е любовта. Тя е двигателят на всяко творческо начинание, пробужда скри-тите енергии на духа и плътта, дарява човека с естетически наслади, положителни емоции, възприятия, мисли и чувства… В разказите блика жесток реализъм, фина гротеска и психологическа проницателност, а изградените литературни характери приобщават към себе си с духовен магнетизъм.
В книгата „Портретът на Ева” Рачо Буров е сътворил един правдив, много-лик и стойностен свят. Написаното е стегнато, ясно, с ефирна лекота, философски подтекст и се чете на един дъх…
В сборника „Рисунки с червило” авторът е неограничен в избора на харак-терни персонажи, изобразителни похвати и изразни средства, създава нови худо-жествени полета и търси невидимото от пръв поглед. Със своето живописно и емоционално перо той изгражда осезаеми литературни герои. В неговата естети-ческа природа има както акварелна ефирност, така и гротескна острота, съжител-стващи в единна словесна образност. Затова във всичките му разкази, независимо от тяхната реалистична, абсурдна или иронична наситеност, струи жизнерадостна атмосфера, свежа духовитост, философски прозрения и житейски наблюдения, които сродяват с автора.
Точно това нравствено жизнелюбие е обединяващият знаменател на разказите му и го откроява като стойностен съвременен белетрист.
В книгата „Смокинов лист за Мона Лиза” Рачо Буров продължава харак-терните за творческото му амплоа тенденции – да изобразява своето горещо съвре-мие чрез една образност, в която реалност и фантастика живеят органично и създа-ват притегателно поле. Писателят е чужд на обстоятелствената разточителност и залага на изненадата в играта между въображение и действителност, създавайки синтезирани образи, отразяващи днешният драматичен свят. Комичното и тра-гичното, подобно на двужичен кабел, живеят едно до друго, така, както е в диалек-тиката на живота…
В сборника с разкази „Картини без рамка” Рачо Буров остава верен на себе си – лаконичен и експресивен, нов като тематична насоченост и философска мисъл, с ярка емоциоиналност и съвременно светоусещане. Големите и глобални човешки проблеми той успява да изрази чрез изящен хумор и самоирония, разкривайки съ-битието от свой ъгъл.
В „Пощенски гълъби” авторът, с неукротима творческа енергия и неизто-щимо въображение създава незабравими светове, в които обективното и субек-тивното са в синтез. Героите на разказите са хора от живота, радващи се на него-вите прелести и същевременно противници на новата нравствена система и соци-ална несправедливост.
Книгите на Рачо Буров не те оставят безразличен! Разказите привличат, зареждат с оптимизъм, защото са създадени от оригинален и талантлив белетрист, за когото писането и рисуването са в самата му природа…
В следващата си книга „Морско танго” писателят художник е в стихията си.
Той разширява творческото си амплоа, създавайки свой, цветист човешки Космос, в който се носи съвременното ни общество с неговите висоти и падения, радости и сгромолясвания, любов и близане на рани. Тук всичко е движение, багри, звуци, аромати, приемлива абсурдност, античен драматизъм, конгломерат от чо-вешки страсти и салтоморталета. Социалната несправедливост също го вълнува.
Последната, десета книга на автора е „Стая № 13”.
В предговора той заявява:
„ Смятам за морално и задължително да отворя дума за тази горчилка, защото не съм американски, конгоански, швейцарски или друг писател, а бъл-гарски и мисля, че мястото на писателя е на тази барикада. Обратното е дезиртиране от фронтовата линия, което във военно време се наказва с раз-стрел… Искам да кажа – не ми е безразлично какво става на моята улица, моя град, моята държава, моята планета и ако ставащото е лошо, защо? Защо мама му стара…”
Тук Рачо Буров, като истински новатор, скъсал с традиционното повество-вание, сътворява запомнящи се разкази с динамична композиция. Сюжетите са необичайни, образите провокират инертното мислене, има стилизация и гротеска, метафори и алегории, есеистичен привкус и искряща самоирния.
Следя развитието на Рачо Буров още от първата му книга – „Дует за трима” и не преставам да се удивлявам на неговото необуздано въображение, което ни понася из необятните човешки пространства, среща ни с нестандартни характери и чрез подкупващо реалистичен рисунък засилва мисловността, държи читателския интерес буден и умножава човечността..
Марин Кадиев, литературен критик
Каква е вашата реакция?
