Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Дами и господа, тази вечер няма да говоря за футбол, казва с треперещ глас коментаторът на ARD Том Бартелс, докато Франция бие с 2:0 Германия. „На кой му пука за този резултат? Вместо за схеми, тактики, голове днес пишем за смърт! „, коментираха медиите в двете страни вчера. Националният стадион в предградието Сен Дени бе една от най-примамливите цели за смъртниците. И как иначе? Франция и Германия днес може да са добри съседи, но не и в спорта. Там омразата от миналото е жива. Пълните трибуни са гарантирани. Идеална възможност за атентат, въпреки че мерките за сигурност във футбола са едни от най-жестоките. Нещата около срещата започват да миришат часове преди нейното начало. Световните шампиони от Германия са вдигнати на крака още преди обед. Причината е сигнал за бомба в хотела им. Йоа-ким Льов и компания приемат спокойно заплахата. Разходка из Париж, сетне забава с тенис на кортовете, които са домакини на легендарния турнир „Ролан Гарос“. Нещата се успокояват до 22 часа, българско време,
когато започва срещата. „Стад дьо Франс“ е пълен. Тече 21-ва минута, когато Евра връща топката към свой съотборник. Тогава отеква взрив! Първоначално никой не му обръща внимание, дори се чуват аплодисменти. Малко след това следва втори! После трети! Нещата стават сериозни. Някои гледат към ложата. Там стои празно мястото на Франсоа Оланд. Президентът на Франция е евакуиран секунди преди първата бомба. В Париж е ад! Шефовете на двете федерации обаче вземат едно от най-тежките и трудни решения в живота си –
макар че на „Стад дьо Франс“ вилнее смъртта. Трима души загиват от атаките на смъртниците. Първият се врязва във вход „J“. Жиру вкарва за Франция и идва почивката. Шумът на трибуните стихва и започват да се чува вой на линейки и полицейски коли отвън. Нещо става! Публиката настръхва. Над съоръжението се появява хеликоптер. Дикторът на стадиона е принуден да разкрие какво се случва и приканва всички да останат по местата си. Следва паника, но входовете са затворени. После се вадят мобилните телефони и се започва лудо ровене в интернет с цел да се научат подробности. Част от журналистите, въпреки подканванията – напускат местата си. На никой вече не му пука за мача. Те са привикани да отразяват събитията в центъра на Париж. В това време с ледени лица Ди-дие Дешан и Йоаким Льов дават наставления на играчите за второто полувреме. Двамата са събрани в тунела от пре-саташето на федерацията Филип Турнон, който им обяснява ситуацията. Молбата му е една – да мълчат пред играчите. И те го правят. Второто полувреме минава в напрежение, но феновете успяват да намерят сили, за да не се преклонят пред страха. Мощно
„Напред сините“ въодушевява домакините
за втори гол. Бележи Жиняк! Съдията дава край на срещата. Тогава отново се намесва дикто-рът. Той разкрива, че има взети заложници на концерт и обяснява, че част от входовете са затворени, защото там е имало инциденти. Всички са шокирани! Особено френските национали. Новините изпъват лицата им и се връщат отново на терена. Пресконференциите са отменени, както и интервютата в микс зоната. Хиляди запалянковци се отправят към терена. „Гледах мача, когато чух взривовете. Не ми изглеждаха като обичайните за мач, но никой не мислеше, че нещата са толкова сериозни“, обяви за „Мирър“ английският дизайнер Саймън Хънтър, който бе на „Стад дьо Франс“ с баща си. „Влязох в интернет чрез телефона си и се стресирах“, продължава той. Шокът е пълен и за останалите, които са на терена, макар че някои не разбират какво се е случило и си правят сел-фита за спомен. Други пък показват патриотизъм, катерят се по гредите и пеят. Отвън се чуват стрелба. Минава час, докато полицията обезопасява напълно района. Следва евакуацията. На-
пук на болката, страха и страданието, феновете запяват „Марсилезата“. Тя разтърсва входовете, както и спирката на метрото. „Дами и господа, ние се намираме в центъра на кошмар. Абсурдно е да ви казвам какво става на терена, като гледам лицата на френските си колеги“, не спира да говори Том Бар-телс. Вместо за пасове и отигравания той разкрива на зрителите в Германия какво се случва в Париж по минути и секунди. Накрая е като изце-ден. „Краката ми треперят“, признава коментаторът на ARD. В родината му го разбират – истински професионалист. В същото време сънародниците му научават, че трябва да прекарат нощта в съблекалнята. Немците напуснаха „Стад дьо Франс“ едва вчера, а следобед кацнаха благополучно във Франкфурт. „Този свят стана много ш….н! Скърбя за жертвите и техните семейства“, отсича Матс Хумелс. „Пристигнахме благополучно, но мислите ми са с тези, които загинаха“, допълва съотборникът му Илкай Гюндоган.
„Що за болен
лаконичен е Тони Кроос. „Знаете ли какво е в сърцето на Дидие! Мислите ли, че има сили нещо да каже“, отсича пресаташе-то Турнон на журналистите, които търсят коментар за кошмарната нощ от селекционера. Той обаче е категоричен за едно – футболът трябва да победи страха. Франция ще играе във вторник на „Уембли“ срещу Англия. В Германия обаче са още пред дилема за контролата с Холандия. ГФС трябваше да решат и друг проблем. Този с немски запалянковци. Вчера стана ясно, че част от тези 3000 души тях са останали на „Стад дьо Франс“ и не смеят да го напуснат. Други пък са били приютени от французи, след като е нямало къде да спят.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)