Историкът ни завеща да разглеждаме миналото си от българска, а не от русофилска гледна точкаТази нощ ни напусна проф. Пламен Цветков – убеден демократ, родолюбец и патриот, един от малцината съвременни български историци, които искаха родната история да бъде освободена от митовете и идеологемите на времето, да я учим и разглеждаме от българска, а не от русофилска гледна точка.
Проф. Цветков беше сред малцината учени, които имаха смелостта да признаят, че у нас живеят две нации – едната се кланя на всичко руско и съветско, а другите се опитваме да бъдем българи.
Пламен Цветков роден на 8 август 1951 г. в Берлин, Германия в семейство на дипломати. Завършва история в Софийския държавен университет през 1976 г.
През научния си път е обнародвал повече от 15 монографии, 80 научни студии и статии и повече от 350 публицистични материала. Специално трябва да се отбележи двутомната му работа по балканска история от българска гледна точка, публикувана в САЩ през 1993 г., двутомната история под наслов „Европа през ХХ век“, обнародвана през 2002-2003 г., както и трудът „Светът на мегамитовете“ (2008 г.). Автор е също така на поредица от книги за средните и малките държави в европейската политика в навечерието на Втората световна война и на монография с предизвикателното заглавие „Славяни ли са българите?“.
Женен, баща на три деца — една дъщеря и двама синове.
Проф. Цветков беше и един от редовните автори на Faktor.bg, от самото създаване на електронното издание. Последното си интервю публикува във Faktor.bg за деня на Независимостта – 22 септември. .
Почивай в мир професоре!
Предлагаме ви и един от последните коментари на проф. Цветков, специално за Faktor.bg, посветен на комунистическия преврат, публикуван на 9 септември 2015 г.
Проф. Пламен Цветков: У нас има две нации – едната се кланя на всичко руско и съветско, а другите се опитваме да бъдем българи
Случилото се преди 70 години – на 9-ти септември 1944 г. със сигурност не е никаква народна революция или комунистическо въстание, а е много съмнително и дали е преврат.
България на пътя на СССР към Босфора
Да си припомним накратко събитията: На 5-и септември без никакви морални, политически и други причини Сталин обявява война на България, след като правителството вече е взело решение да скъса с Германия. Реално той напада една държава, която вече е на страната на Обединените нации. Открай време държавата ни е била на пътя на експанзията на Русия към Цариград, Босфора и Дарданелите. Това е единствената причина, поради, която се предприема тази война.
В нощта на 8-и срещу 9-ми септември, група звенари, активисти на политическия кръг „Звено” нахълтват в министерството на войната и с любезното съдействие на тогавашния военен министър ген. Иван Маринов се самопровъзгласяват за правителство. Любопитното е, че министрите на това правителство на Константин Муравиев, което обявява война на Германия са арестувани чак на 16 септември, когато завършва операцията на Червената армия по окупирането на България.
Подобен оперетен спектакъл се разиграва и в Норвегия през април 1940 г., когато там нахлува германската армия, и едно лице на име Видкун Куинслинг заедно със свои привърженици се самопровъзгласяват за правителство. Не съм открил норвежки или друг историк, който да определя тези събития като преврат. Става просто дума за завладяването на една страна от армията на една тоталитарна система, от един тоталитарен вожд. В случая с Норвегия това е Хитлер, а при България – Сталин. И всеки завоевател си има своите помагачи и посрещачи.
Когато провъзгласяват това прословуто правителство на Отечествения фронт, някои от министрите му да
Моите съболезнования на близките и приятелите за загубата на човека Пламен Цветков. Вероятно е бил син, съпруг, баща … като повечето от нас. Тежка загуба е за близките, жалко е за човека. И само 9 години по-млад от мене. Вероятно рак, който мене ме изпусна, но отне брат ми, майка, татко, дядовци и баби, леля, дано децата и внуците се измъкнат от него. Човешкото страдание няма край, затова съчувствам искрено за загубата.
Що се касае за възгледите му, имах интерес към тях, но никак не се съгласявах с много от съжденията му. Интересни са отзивите покрай смъртта му. Някой си Тервел казва, че най-много го впечатлила книгата му „Българи ли са славяните“ ??? Прави ми впечатление, че доста хорица възприемат разни тези, които не разбират и не могат сами да преценят. Интернет е пълен с примери. Повечето народи сме деца на Майка Индия, включително и ние, сегашните българи. Ясно е, че сме смес от етноси, живели тук. Както и много народи, особено тези около нас. Едни албанци се смятат сами и са смятани за почти преки потомци на илирите. Ами мизите, бесите, даките, че и македонците, Спартак, Орфей и хиляди знайни и незнайни тъй ли са си отишли на други планети, без поне пра- (прото)българите да не са взели жени от тях? С какво сме по-добри тогава или по-умни от сегашните македонци (уж на Филип и Александър), румънците от преди 50 г. („Даките“, „Колоната на Траян“ – филми), хървати (и те били „прави“ илири, не лоши славяни като сърбите, защото Наполеон ги завзел и нарекъл Илирийски провинции), ако се смятаме за преки потомци на оногундурите, кутригурите и всички останали, които си звучат съвсем като уйгурите (от там почва Турания, от Китай през Туркестан и през Анатолия и през вековете и вече днес стига до мъгливий Албион Дават се примери за общи думи с едни и други народи, а не се вижда, че вода, земя, огън, нъздух, жито, хлеб, млеко, железо, дърво, книга, благо, живот, смърт, злато, сребро, драго и мило, син, дъщеря, зет, дядо, власи, кожа, пот, крава, вълк, мед, лисица, търг и хиляди още основни думи са еднакви из цялата населена със славяни земя, което значи че целият ни живот е протичал под един знаменател (език) от Мала Азия (Измирлиевите) до Балтийско море. Забравя се още, че Кирил и Методий са действали със слово от скитските (южноруски) степи при хазарите до Моравия без тълмочници. Ами еднаквите топоними Мелник, Сопот, Морава, Бистрица и хиляди още села, градове, реки, езера, планини? Нали всъщност сме се самоназовали „словени“, тоест, словото ни е свързвало. Други казват, че понеже сме били роби на тоя и оня, нарекли ни „склави“, слейвс на мастърс. За гърците пък сме били воргари, варвари. Що се отнася до Проливите и стремежът на Русия, ами и православна, и католическа Европа е дала по законен (чрез династически брак) нас със все Балканите (което е турско име, нали така?) на третия Рим, на Иван ІІІ и му водят Зоя-София за жена. Големи болшевици са били московските князе, да не говорим за Кузьма Минин и княз Дмитрий Пожарский, мръсни комуняги, били се с нашите българи от Волжско-Камска Велика България (част от Златната Орда, басурмани-магометани). Както пише в Писанието, който има очи да види, който има уши да чуе, и който може да мисли, да си помисли кой крив, кой прав.
И не на последно място: роден от дипломати в Германия (коя – не пише) през 1951, време на свърхстудена война и луда надпревара на въоръженията (Сако и Ванцети, Етел и Юлиус Розепбергови, Бруно Максимилиянович Понтекорво, Вернер фон Браун, Опенхаймер и всички останали учени. После Пламен учил висше в страната, строяща комунизъма, сполучил в страната на победилия социализъм, и сега в един кюп с ивоинджевци и tutti quanti, меко казано, „непоследователни във възгледите и поведението си“ хора. Оставям настрана „недочовеците“, скинхедовете и багатурите, но пък те стават все повече. По повод на много хора с „интересни“ имена или биографии много пъти съм предлагал да се разказва до трето или пето коляно за потеклото на човека. И ето ти тогава излизат „Демократи (за силна или слаба България, не зная) – деца на активни борци“. Имаше и такава организация. Но ми е интересно какви са били родителите на Пламен, пък и са го кръстили да бъде пламенен борец за делото на Партията … Моите родители са били преди и след Девети все учители и ветеринар (колега на Димитър Димов и Холевич), а за щастие умряха преди Десети. И всички в двата мои рода носим гръцко-еврейски или побългарени гръцки имена с примес на местни, т.н. „простонародни“: Мария, Гечо, Стана, Тодора, Лалка, пак Мария, Нане, Зоица, Карамфила, Опри, Флори (власи с „българско самосъзнание“), Христо, Стефан, Георги, пак Христо, пак Мария, (от тук почват по сватовство родовете на жена ми от Делиормана и Варна и от Миндя – английско и рок-демократично село напоследък с детето на активни борци и наше момче Благороден Дайнов – Д-то ми се вида на „Л“, ама не е) Иван, Руска, Стефан, Иванка, Ваньо, Блага, Росица, Румен, Владимир, Ивайло х 2, и вече идват внуци със същите имена или малки вариации. Моите две баби и двама дядовци произхождат от Лозенградското Ениджия, влашкото Избичени (на Олт), Шар планина и Централен Балкан. Така имам по-далечни братовчеди в Турция – приели вероятно друга вяра и загубили самосъзнание на българи, в Румъния (фамилията Граур), Албания и Македония (сред гораните). Баща ми беше светлоок и бял като тракийката Карамфила, майка – черна като дравидка с бяла като платно майка баба Стана. Виждал съм момичета от Индия и Мексико досущ като майка на младини, и съм им казвал. И там българи, у целио свет смо ушле с цървули – така излиза. Снощи се връщах от джаз „без калпаци и пояси“, тоест не по милчолевиевски и панчовладигеровски национално обозначен от евреи, а свирен по европейско-безличен маниер. Добре, не е никак лошо, въпреки че без заемки от тук или там джаз не става, дори и да не искаш, или „Очи чорния“, или „Алилуя“, или „Моме Тудоро“ ти влиза в импровизото. И после в нощния влак един „чист българин“ от спорната Добруджа ми разказа, че българите по света сме 160 милиона – с татарите, башкирите, кабардино-балкарците, чувашите, таджиките и всичките ираноезичници, с които сме имали 6 000 общи думи през турския. Вярно е, че Муслим Магомаев и Андриян Николаев (като мой братовчед изглеждаше) могат да минат за българи, че в Саратов (Саръ-Тау, или Саръ-Даг – Жълта планина, ние пък имаме Саръ Гьол, ама е турски топоним както Юмрук Чал, Балкан, Мусалла, Кайлъка, Бунарджика …)срещах татари-монголоиди, които казваха, че сме братя (братовчедите на руски са „братя дво-, тро-, четвероюродные и т.н.) и един инженер кримски татарин, родителите разселени на изток заради посрещането на германците с антисъветски диверсии, който пък приличаше на мене, само с по-класически черти, нали Крим е колонизиран от гърците.
И последно: когато говорим за българи, да се оглеждаме колко сме различни един от друг – от албиноси, рижи северноевпейци до черни циганоиди, какъвто съм аз.
И най-последно: Русия е загубила както Финландия, така и Проливите именно заради болшевиките, та нас щяла била да спечели. Сега чакъровци и други стари нагаждачи и протосингели на режима пост фактум „разкриват“ тайни планове и дясолски козни. А „учени“ доказват с гените на един-два кокала или косъма „цялата истина“ за милиони хора. Заради такива възгледи и пропаганда (нищо лично спрямо Пламен Цветков нямам) бих се отказал от народността си. Мога да се пиша всякакъв от комшиите, мога и да не се определя, но не съм от онези, които и да се те, дошли от където и да е. Аз съм сега, тук и имам 50 г. стаж, да видим до кога ще продължавам да я карам все така. Сега хора, които иначе биха били безработни, ни кашпировизират по разни начин: Алена, Деси, Аюр Веда, вегани, поп-фолк, бързи кредити, избори до дупка, магистрални мацки-министърки след бабетата от завоя, невменяеми депутати, митничари и полицаи-престъпници, просяци и пророци – какво ли не ни видяха главите тия 26 години! Я да дадем на всички метли, мистрии, кирки и лопати и да почнем да строим живота нов, вместо да преливаме от пустота във вакуум и обратно! Аннадънма, аркадашлар? Аз съм винаги готов, стига да има един да знае какво говори и накъде да вървим. Защото, камо грядеме, братя българи? Към природата, тоест гробищните паркове ли, а който хване опашката на самолета – по-далече. Ами тогава защо ручахме всичките жаби-кикерици и гущери зелени? Може би, за да оставим земята българска на братски неславянски народи, с които се разбираме през комшулука? Who knows, who knows …