Ирина Белчева се присъединява към екипа на телевизия Bulgaria ON AIR. Нейното шоута се нарича „Десет“. То е едно от новите телевизиони предавания, които се излъчват от 21 септември 2015. Ето какво споделя тя през уикенда за в. Труд.
Ирина, отскоро си на екран. Разкажи малко за себе си.
Завърших Първа английска гимназия в София. От моя клас около 50% от хората отидоха в чужбина. И аз заминах за Хага, Холандия. В началото исках да уча право, бях убедена, че това е моето занимание, но идеята да се затрупам с бумаги и скучна информация ме отегчи. Започнах да уча европеистика, което ми се стори по-интересният вариант. Бях приятно изненадана от формата на програмата – беше интерактивна. Освен сухата материя имаше и маркетинг, пиар, организиране на събития. Широкоспектърна специалност. За млади хора, които не са съвсем наясно с това какво искат да правят, това е перфектният вариант, защото опитваш от много неща.
Една от първите ни задачи беше да организираме събитие. Досега никой не знаеше как се прави това.
В Холандия спечелих конкурс на Европейската комисия за есе. Наградата беше да отида в в ЕК, в ЕП и да видя как се случват там нещата. На награждаването бяха премиерът на Холандия, синът на Лех Валенса – Ярослав.
Това, че си учила много неща, помогна ли ти?
Това, което съм учила в гимназията, е твърде много. В Западна Европа учиш по-профилирано. Не е нужно всяко дете да знае всички кости на тялото и всички химични вещества, особено ако няма интерес към тези науки.
Защо реши да учиш в чужбина?
Средата ми внушаваше, че ако остана в България, няма да бъда сред най-добрите. Средата обикновено повлича. Но не съжалявам, че заминах. Всичко това ми помогна да се изградя като човек и като личност.
Кога ти е било най-трудно?
Най-тежките ми месеци бяха във Франция. Бях 6 месеца в Лил. Там бях на обменна програма в един от най-добрите университети за политика. Беше тежко, защото средата не е толкова приветлива както в Холандия. Бях разстроена от начина, по който ме приемат. Всичко беше сухо и дистанцирано, а бях свикнала с близък достъп до преподавателите. В Холандия да излезеш на заведение с преподавателите след лекция е нещо напълно нормално. Във Франция я имаше тази йерархическа дистанция, която я има и в България. Преподавателят е седнал на една катедра и чете сухо от едни записки, а пък останалите просто седят и записват. Няма разговор с него. В Англия учих магистратура. Там нямаше изненади, учих това, с което впоследствие се занимавах – връзки с обществеността. Англия много ме обогати. Три седмици след като заминах, ми предложиха работа като маркетинг асистент във фирма за часовници. Тогава обаче все още съществуваше ограничението за работа на българи във Великобритания. Работодателите ми трябваше да платят една колосана сума пари, което нямаше как да стане. Това беше първият ми досег с дикриминацията заради това, че съм българка.
По-лесно ли се намира работа по специалността в чужбина?
И там няма гаранция. Това, което мен лично много ме дразни, е въпросът „Защо се върна?“. Повечето хора, които не са живели в чужбина, си я представят като някаква света обител, където ни чакат с постлан червен килим, с питка и мед и само ни чакат да идем там и да си потърсим работа. Е, не е така. Конкуренцията там е в пъти по-голяма, отколкото тук.
Аз говоря 7 езика, макар и не перфектно – английски, немски, френски, холандски, руски, италиански и български. Въпреки това е много трудно.
Имаше ли дилема дали да се върнеш в България?
Докато бях в чужбина, през цялото време си казвах, че няма да се върна. Но едно лято си дойдох за почивка и ми предложиха работа. Въпреки, че нямах опит в областта на пиара, ми гласуваха огромно доверие. Започнах на доста висока позиция и си казах „Защо пък да не опитам“? Да се вкарваш в някакви коловози, като си казваш, че няма да опиташ в България, просто защото е България, не е правилно.
Кога започна да се занимаваш с журналистика?
На мен ми е неудобно да се наричам журналист. Аз не съм учила журналистика. Преди 2 години започнах да пиша статии за „Жената днес“. Много обичам културата и всичките й измерения. Когато започнах да пиша и в моя блог, започнах да изразявам своето отношение по актуалнитетеми. Той не е профилиран в конкретна тематика, той е моят блог. Блогът на Ирина. Съвременните хора се интересуват от много неща, аз също.
Как се появи в България Он ЕР?
Беше щастлива случайност, че взаимо се намерихме, мигът ни избра. Имахме идеи и се роди нещо прекрасно. Предаването „Десет“ е единствено по рода си в България, полезно с 10 различни гледни точки по дадена тема и в същото време представено по атрактивен и динамичен начин.
Нашата телевизия вече е политематична и идеята е да показваме разнообразни теми, но и да запазим досегашния отличителен за медията стил.
Какво те мотивира да се занимаваш с журналистика?
Искам да продължа да давам причини на младите хора да се връщат в България и да остават. С всичко, което правя, с предаването, с блога, искам те да знаят, че има някой, който също е бил в чужбина, бил е по техния път, но е намерил начин да се върне и да остане. Ако искаш да видиш промяната в света, трябва да видиш промяната в себе си. Ако всеки се постарае и даде личен пример, ще живеем в едно по-добро място.
Трябва да гласуваме с разум и страст, а не заради 5 лева или кебапче. Вариантът за цитиране на Алеко Константинов „всички са маскари“ не върши работа. Всички нации имат негативни черти, но важното е да изпъкваме с положителните. Ние сме работливи, умни и креативни.
Като европеист какво мислиш за Европейския съюз?
Подкрепям Европейския съюз. Смятам, че той спомогна за падане на граници, за облекчаване на икономическите отношения между държавите. Има трески за дялане, но е възможно най-адекватната форма на кооперация между държавите към момента. Докато не се появи по-добра, трябва максимално да подкрепяме тази.
Дата: 17.10.2015 00:01
Източник: Труд – стр. 26, Bgonair
