В дните, в които се прощаваме с големия български актьор Джоко Росич, споменът за него ни е повече от скъп.
Именно в такива моменти си даваме сметка колко важни са книгите като пазители на нашата памет, обръщаме се към написаното в тях като източник на утеха и упование.
Споменът за Джоко Росич – ярък и кинематографичен, изплува от любимото му кафене в „Ситняково“, където често се е отбивал, за да си бъбри с приятели. Известният литератор, журналист и политик от зората на прехода Йордан Василев е един от тях.
И понеже като литературен човек Василев знае колко коварна е паметта, той се заема да документира срещите си с големи 
хора като Джоко в книгата си „Шрихи“, която излезе наскоро с клеймото на издателство „Изток-Запад“. Споменът за Джоко Росич е един от 40-те профила на видни български писатели, интелектуалци, журналисти, театрали и музиканти. Компания му правят Симеон Радев, Елисавета Багряна, Атанас Далчев, Емилиян Станев, Александър Геров, Валери Петров, Георги Марков, Йордан Радичков, Радой Ралин, проф. Александър Фол, Екзарх Стефан, Борис Димовски, проф. Исак Паси, Тончо Жечев, Георги Парцалев, Райна Кабаиванска.
Авторът разказва и за интересните си срещи с дисиденти от чужбина – журналиста и писател Адам Михник от Полша, акад. Дмитрий С. Лихачов от Русия, Лумир Чивърни от Чехия и др. Все близки и познайници, които животът среща с Василев. Разказът за Джоко е разказ за несломимия му дух, за мъжкото му присъствие и опияняващото му усещане за любов към живота и хората. Нека именно този разказ е нашето сбогуване с Джоко Росич – на маса и сред приятели.
| 26.02.2014, Новинар | стр. 12 |
[spider_facebook id=“1″]
