Европейският флаг е символ не само на Европейския съюз, но и на европейското единство и идентичност в широк смисъл. Дванадесетте златни звезди, наредени в кръг върху син фон, представляват солидарността и хармонията между народите на Европа, като и двата символа олицетворяват съвършенството, пълнотата и единството. Броят на звездите не съответства на броя на държавитечленки и не се променя в зависимост от разширяванията на Европейския съюз.
Историята на флага започва през 1955 г. По това време Европейският съюз съществува само като Европейско обединение за въглища и стомана със само шест държави членки. Няколко години по-рано обаче десет европейски държави (Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Швеция и Великобритания) основават друга организация -Съветът на Европа (СЕ), която да защитава човешките права и да подкрепя и разпространява европейската култура. СЕ обмисля какъв символ да възприеме и след дълго обсъждане приема сегашния дизайн на европейския флаг. СЕ окуражава останалите европейски институции да възприемат същия флаг и през 1983 г. Европейският парламент откликва на призива.
През 1985 г. флагът е одобрен от държавните и правителствени ръководители на държавите-членки като официална емблема на Европейския съюз, който по това време все още се нарича Европейска общност.
Всички институции на ЕС използват флага от началото на 1986 г. Той е единствената емблема на Европейската комисия -изпълнителния орган на ЕС. Останалите институции на ЕС имат собствени емблеми, които използват заедно с европейския флаг.
Европейскиятхимн
Мелодията на Европейския химн е от композираната през 1823 г. Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен. В последната част от симфонията Бетовен съставя музика към написаната от 1785 г. от Фридрих Шилер „Ода на радостта“. Поемата изразява Шилеровата идеалистична визия за хората като братя, която Бетовен споделя.
През 1972 г. Съветът на Европа приема мелодията на „Одата на радостта“ за свой химн. На известния диригент Херберт фон Караян е поръчано да композира три инструментални аранжимента: за соло пиано, за духов и за симфоничен оркестър. Изпълняван без думи на универсалния език на музиката, този химн изразява идеалите за свобода, мир и солидарност, за които се застъпва Европа.
През 1985 г. химнът е одобрен от държавните и правителствени ръководители на държавите членки. Той не замества националните химни на държавите членки, а символизира ценностите, които те споделят и тяхното единство в многообразието.
9-и май -Ден на Европа
След горчивия опит от Втората световна война и пред опасността от избухване на Трета световна война, която да погълне цяла Европа, на този ден в Париж френският външен министър Робер Шуман представя предложение за създаване на организирана Европа, неразривно свързана с поддържането на мира. Той прочита пред международните медии декларация (т.нар. Декларация Шуман), с която призовава Франция, Германия и другите европейски страни да обединят производството си на въглища и стомана като „първа реална стъпка към Европейска федерация“.
Шуман предлага създаване на една наднационална „Европейска институция“, натоварена с управлението на индустрията за въглища и стомана -секторът, който по това време е бил основата на военната мощ.
Няколко години преди това страните, към които Робер Шуман се обръща, почти са се унищожили взаимно в един ужасен конфликт, оставил след себе си чувство за материално и морално опустошение.
Идеята за обединяване в Европа на двете ключови индустрии, чрез които се развива оръжейното производство, предполага създаване на гаранция за мир на континента.
Предложението, обявено от Франция, се приема с готовност от Германия, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург и през април 1951 г. те подписват договора, който учредява първата Европейска общност – Европейска общност за въглища и стомана.
На срещата на върха в Милано през 1985 г. лидерите на Европейския съюз решават 9 май да се чества като „Ден на Европа“.
