Интервюто е диалог между двама или повече души (интервюиращ и интервюиран), където въпросите са задавани от интервюиращия, за да получи информация от интервюирания. В областта на психологията интервютата се използват като метод на изследване. Те могат да бъдат провеждани поединично и като продължение на изследване с тестове като например Тематично-аперцептивния тест.
Но какво точно е интервюто, онзи жанр без които медиите не биха били същите и едва ли биха съществували.
Всяко предаване се цели към раждането на новини. Новината е идол за медията. Всеки журналист цени интересното, различното, необичайното, полезното или любопитното за много хора. Какъв по – добър начин да постигне тези ценности с възможностите, които предлага интервюто.
Един от основните начини за получаване на информация е диалога. Той е връзката ни с другите хора, той ни дава възможност да сме част от обществото и да се разбираме помежду си. Още Сократ използва възможностите на диалога. Неговите разговори са вероятно началото на днешната форма на интервюто. Тъй като телевизионното интервю е едно от най – старите телевизионни предавания, то преминава през няколко етапа на оформяне.
Първият етап се характеризира с приятни въпроси, задавани от дежурния водещ, докато в следващия етап се наблюдава една по – сериозна крачка в изграждането на интервюто, като самостоятелен информативен жанр. Този етап се характеризира с назначаването на постоянни водещи в постоянни телевизионни предавания.
Последният етап се оприличава с днешния тип водене на интервю. Това са предавания, в които водещите са вече познати на телевизионната аудитория личности и са станали авторитети. Когато някой говори за предаването „Всяка неделя” всички го свързват с името на професионалиста в този жанр – Кеворк Кеворкян. Днес репортерите използват интервюто, като един от основните начини за събиране на информация. То дава сведения и мнения, които съобщава и анализира интервюирания.
Всеки ден пускайки телевизора попадам на телевизионно предаване, което се гради единствено на интервюто. И тогава си задавам редица въпроси „Какво всъщност представлява то?
Нима тези теми вълнуват в момента обществото? Всичко това подготвена импровизация ли е?”. На тези и много други въпоси, отговорите се крият в настоящата дипломна работа. За съжаление, от това, което научих в Нов Български Университет разбрах, че по – голямата част от българските журналисти не водят интервю със своя събеседник, а просто разговор. Причината за това мое твърдение е, че един разговор, за да се превърне в майсторско интервю трябва да изпълнява редица условия.
Интервюто е изкуство, но въпреки това е и техника с точни правила. Напоследък обаче то излезе извън границите на журналистиката в класическия й вариант. В медиите все по-често се срещат рубрики, водени от комици, които правят необичайни интервюта.
Най – важните и задължителни качества на интервюто са неговата злободневност, деловитост, обществена значимост и привлекателност за мнозинството. Майсторското интервю е диалог, в който се раждат нови мисли и идеи, прави се оценка на натрупания човешки опит. Интервюто, представя локалните и човешки измерения на темите и проблемите, дебатирани в националeн мащаб.
В книгата „Телевизионна журналистика в термини” значението на интервюто е обяснено, като разговор, воден обикновено от един журналист с едно или няколко лица и предназначен за широко публично разгласяване чрез печата, радиото, телевизията или киното. (1)
Докато според Еди Емирян интервюто е „онзи необходим журналистически жанр, който не просто съобщава новините, а ги диалогизира”. (2) Неговата голяма сила, е че хората научават подробности около дадено събитие от преките участници в него. Интервюто синтезира в себе си елементи на информацията и елементи на коментара. Предимството на интервюто, е че съобщението, което се дава в интервюто, се коментира веднага от неговия първоизточник. Това е основната причина интервюто да бъде най – предпочитаната форма на комуникация от всички предавания и рубрики.
Воденето на разговора е сложна и деликатна дейност. Участниците в интервюто са аудиторията, интервюирания, чието мнение представлява интерес за обществото и от друга страна журналистът и телевизията, като посредници. Не трябва да се забравя, че това интервю е предназначено на за лична информация на журналиста, който го взима, а едниствено за аудиторията. Интервюто служи на зрителите, а не за самоизтъкване на водещия.
В днешните телевизионни предавания често можем да видим как водещият се опитва да спечели интереса на аудиторията, като „смазва” интервюирания от агресивни въпроси. Всеки от нас е бил свидетел на интервю, по време на което журналистът прекалява със своята арогантност с цел да достигне до желания отговор.
Но в този случай той губи голяма част от своите привърженици, тъй като те може да са привърженици на интервюирания.
Интервюто може да е дадено на пресконференция, може да е непредвидено, възникнало по стечение на случайи обстоятелства, може да е по телефона.
Защо и с каква цел се правят интервютата?
Да се разясни някой въпрос.
Да се представи някаква личност.
Допълнение към някаква новина.
По повод на някакво актуално или непредвидимо събитие.
Интервюто може да бъде начин: да се изложи идеология и да се защитава позиция.
Интерввюто се използва за поправка на грешки и манипулации.
За събирането на всякаква информация са необходими безброй разговори с различни хора, на които се задават въпроси и отбелязват отговори. Провеждат се десетки малки интервюта по всякакъв повод и тема. Интервюто може да се направи с всеки и за всичко.
Важното е да бъде интересно за аудиторията, защото ако не спечели вниманието на зрителите значи то е било напразно.
Всекидневно обаче сме свидетели на подобни безмислени раговори с безкрайно скучни и непознати личности, които се представят на публиката. От друга страна ако погледнем интервю – предаванията на някои кабелни телевизии ще установим, че неподготвени хора, които нямат журналистическо образование заемат гордо позицията на водещ и това е основният проблем. Причината не е в гостите, а в самите водещи, които нямат позиция по въпроса и задават въпроси, които надали вълнуват някого.
Правенето на интервю е трудна задача. Всеки начинаещ журналист смята, че това е лесна работа и не обръща особено внимание на основните изисквания за водене на успешно интервю. Съществуват 10 правила за телевизионното интервю:
1. Необходимо е интервюто да се провежда стегнато с темпо.
2. Журналистът със своя вид да създава атмосфера на деловитост.
3. Препоръчва се да има хумор.
4. Поставените въпроси се импровизират и не трябва пред нас да има листи със записки.
5. Пред участниците не трябва да има книги и материали
6. Оформлението на студиото не трябва да отвлича вниманието на зрителя.
7. Задължително е интервюиращия внимателно да следи отговорите, за да не се повтарят въпросите.
8. Въпросите трябва да бъдат кратки. Многословния въпрос води до лоши отговори.
9. По – добре да се раздели дългия въпрос на две и втория въпрос да е уточнение.
10. Чудесен въпрос е „Защо?”, защото изисква мотивиран отговор.
Добрият водещ, изградил своята личност в телевизията с дългогодишния си опит може да си позволи да бъде различен, като неспазва всички тези условия, тъй като лесно може да завърти разговора в друга посока и да въздейства в някаква степен на събеседника му. Но начинаещите журналисти, които все още уплашени от камерата започват да практикуват своята професия не бива да забравят, че правилата са, за да се спазват.
Цитирана литература:
1. Младенов, Младен. Телевизионна журналистика в термини. „Наука и изкуство”, София, 1979, с. 81
2. Емирян, Еди. P. S. за радиото, което….НБУ, София, 1999, с. 483
3. Интервюто – основен информационен жанр в телевизионната журналистика, Дипломна работа на Паулина Апостолова, защитена в Нов български университет през 2006 г.
